207 резултата
И с дъждът свикнах, и с мъглите,
и тъжна ми се струва пролетта,
същи са ми нощите и дните –
тъмна ми е пълната луна.
Поредна нощ пред вятъра ...
  3736  19 
Обичам те, със силата на въздуха,
превърнала се във ураган…
Обичам те, със силата на водата,
превърнала се във потоп…
Обичам те, със силата на огъня, ...
  2523 
  3714  13 
Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...
  2432 
  2906 
Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...
  3109 
ПОСЛЕДНАТА ГАРА
Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна. ...
  3548  11  22 
Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш.
И знам – щом съска есента у мен – ...
  2405 
Това е първото стихотворение, коeто написах след 16 години мълчание, през далечната 2009 година, есента.
  2496 
Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...
  2763  11  24 
Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...
  2733 
ШЕПОТ В ЪГЪЛА НА ХРАМА
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята. ...
  2166 
Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...
  2142 
Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората ...
  1440 
ОГЪН ЗА СБОГУВАНЕ
Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи. ...
  2099 
По хълма Бог се спусна с колело,
прискърцваха ръждясалите спици.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.
А къщиците с хлътнали врати – ...
  2083 
Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...
  2462 
Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли.
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида ...
  1700 
  1715 
ИЛЮЗИЯ
Художнико, така и не успя
да нарисуваш светлото ми рамо.
Сега съм у дома. Спокойно спя.
А ти си бил със сянката ми само. ...
  2516  12 
Здравейте, не съм правил до сега подобно нещо. Композирах музиката и я съчетах с текст от моя проза която съм писал преди време, не знам как се е получило, но ми е за първи път.
  1972 
Там, където свършват думите, започва https://otkrovenia.com/bg/muzika/kysno-e-veche-6
  2055 
  1972 
ПОСОКА
Този кораб потъва.
До последния дъх,
до последния пътник, до последния плъх
се надявах да вдиша поне глътка небе. ...
  3959  12  21 
Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян ...
  1938  18 
Прочит- Румяна Друмева
Камбанен звън
  1871  13 
Прочит- Румяна Друмева
Музика- Панчо Владигеров „ Ръченица“
  2190 
Когато Ирен ме дръпне за плитките! 🙂
За Иренката ми!
  2817 
Сбор на Архангеловден
Добре дошъл, Архангел Михаиле,
но мисля, че си хванал грешен път.
Човек душа под нокътя си свил е,
освен това – душите тук са кът. ...
  2672 
Прочит- Румяна Друмава
Музика- Ф. Шопен Етюд опус25 N. 11
  2198 
Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова
  3632  10  13 
  2139 
  3037  17 
прочит Румяна Друмава
музика Rossini: Il barbiere di Siviglia
  2573  10 
ВЯРА ЗА ЛЕТЕНЕ
Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти. ...
  3411  20 
Напряко през дъжда
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър ...
  3628  11  15 
От сборника с разкази "Аз виждам".
  2647 
Гола съм!
По една душа!
Дори без
едничката си риза!
А трябва ли ми нещо друго, ...
  3089  14  23 
От сборника с разкази "Аз виждам"
  2508 
ГОСПОД МЕ ОБИЧА
Много ме обича този Господ. Като своя рожба ме обича!
Кръста дето вчера ми наметна, пусна гвоздеи в гърба ми жилав.
Влача го като осъден грешник, впила вярата в една обител –
близо ли е моята Голгота, Съд, все някакъв, ще ме помилва... ...
  2985  14  20 
Предложения
: ??:??