anabel7
172 резултата
С август ще си тръгна аз, море.
Но сега съм твоя... Само твоя!
Ще се върна като стар рефрен
следващото лято, посред зноя...
Дотогава лудият копнеж ...
Но сега съм твоя... Само твоя!
Ще се върна като стар рефрен
следващото лято, посред зноя...
Дотогава лудият копнеж ...
1009
9
39
С копнежи е изпълнено пространството.
В посоки най-различни те летят...
Едни са устремени все към банките,
а други - към невидимия свят.
Не искам да са розови мечтите ми - ...
В посоки най-различни те летят...
Едни са устремени все към банките,
а други - към невидимия свят.
Не искам да са розови мечтите ми - ...
793
7
31
Изтъкана от вечни въпроси,
любопитна да види отвъд,
мисълта ми се рее из космоса…
И в борба на живот и на смърт
верен отговор тя ще докосне ли?... ...
любопитна да види отвъд,
мисълта ми се рее из космоса…
И в борба на живот и на смърт
верен отговор тя ще докосне ли?... ...
680
1
17
От майка си ли взе онази праведност,
която трудно бих побрала в рими?
Кръстителят ли беше в теб прославен,
защото носиш неговото име?
От нея ли взе тихото присъствие, ...
която трудно бих побрала в рими?
Кръстителят ли беше в теб прославен,
защото носиш неговото име?
От нея ли взе тихото присъствие, ...
968
5
37
Почувствах, че Те няма, чак когато
отвътре в мен звездите помътняха
и стана непрогледна тъмнината.
Влетяха странни прилепи отнякъде.
Зловещи гарвани криле размятаха... ...
отвътре в мен звездите помътняха
и стана непрогледна тъмнината.
Влетяха странни прилепи отнякъде.
Зловещи гарвани криле размятаха... ...
1233
6
35
Не се страхувам от раздялата –
тя идва, за да ни пречисти.
Ще се погледнем в огледалото
и честно ще потърсим истината.
Как бихме иначе узнали ...
тя идва, за да ни пречисти.
Ще се погледнем в огледалото
и честно ще потърсим истината.
Как бихме иначе узнали ...
1021
10
26
Потракват монотонно колелата...
И с релси хоризонтът е прободен.
Пътувам аз… Най-сетне път обратен
към своя дом – към истинския, роден…
И ето я! – „Здравей!”– ми казва гарата. ...
И с релси хоризонтът е прободен.
Пътувам аз… Най-сетне път обратен
към своя дом – към истинския, роден…
И ето я! – „Здравей!”– ми казва гарата. ...
934
7
38
Не съм усетила кога си влязъл.
Сънят – свалил оградата желязна,
приспал и стражата незабелязано...
Усетих само устни незабравени –
целувката, която ме оставяше ...
Сънят – свалил оградата желязна,
приспал и стражата незабелязано...
Усетих само устни незабравени –
целувката, която ме оставяше ...
826
6
22
Ти, Който режисьор си на пиесата „Живот”,
не си ми отредил, за жалост, роля на принцеса.
А четох много приказки през детството си волно...
Но моят благороден принц ме носи на ръцете си
три дена само. После отлетя на своя облак… ...
не си ми отредил, за жалост, роля на принцеса.
А четох много приказки през детството си волно...
Но моят благороден принц ме носи на ръцете си
три дена само. После отлетя на своя облак… ...
887
5
29
Когато в очите пресъхват капчуците,
коварно сковава душата ледът.
Замръзват словата и нещо в тях счупва се...
Замлъква на мъртвите птици гласът.
Тогава изстива сърцето, безчувствено ...
коварно сковава душата ледът.
Замръзват словата и нещо в тях счупва се...
Замлъква на мъртвите птици гласът.
Тогава изстива сърцето, безчувствено ...
909
7
39
С дъха на вятър пролетен при тебе ще долитам...
На бурята с рева свиреп... И на дъжда с плача...
С усмивката на слънцето... С копнежа на звездите...
И в тайнствения поглед на луната ще мълча...
Ще идвам нежна, трепетна, въздушна и безплътна… ...
На бурята с рева свиреп... И на дъжда с плача...
С усмивката на слънцето... С копнежа на звездите...
И в тайнствения поглед на луната ще мълча...
Ще идвам нежна, трепетна, въздушна и безплътна… ...
604
1
23
В памет на отец Мариуш Полцин
Като камък сизифов нагоре
все търкаляме дните си клети.
Претоварени с грижи, с несгоди…
И с немалко излишна суетност. ...
Като камък сизифов нагоре
все търкаляме дните си клети.
Претоварени с грижи, с несгоди…
И с немалко излишна суетност. ...
1288
8
42
Ако кракът ми се подхлъзне
и повлече към пропастта,
ти с крак ще го препречиш бързо.
Ако ръцете ми измръзнат,
преди да стигна до целта, ...
и повлече към пропастта,
ти с крак ще го препречиш бързо.
Ако ръцете ми измръзнат,
преди да стигна до целта, ...
1759
3
30
И ето, пак е юни, пак е лято!
Една надежда с перлена усмивка,
върху криле на гларус долетяла,
с ръце от водорасли ме помилва.
Солените ѝ устни от корали ...
Една надежда с перлена усмивка,
върху криле на гларус долетяла,
с ръце от водорасли ме помилва.
Солените ѝ устни от корали ...
1095
5
25
Днес е необикновен,
светъл октомврийски ден.
Някак всичко е прекрасно!...
Колко бързо ти порасна!
Единадесет години ...
светъл октомврийски ден.
Някак всичко е прекрасно!...
Колко бързо ти порасна!
Единадесет години ...
3401
5
19
Той нахлу с дъх на Гершуин, песенен –
летен вятър в самотната есен.
Пожълтелите листи погълна.
Отлетяха Небесните гълъби…
Разлюляха земята желания, ...
летен вятър в самотната есен.
Пожълтелите листи погълна.
Отлетяха Небесните гълъби…
Разлюляха земята желания, ...
1696
7
35
И пак е вечер. Бризът лек, прохладен
солено ме погалва, закачлив.
Припяват си щурците серенада.
И всичко е „почти” като че ли.
Но в мен дъждовен облак се прокрадва. ...
солено ме погалва, закачлив.
Припяват си щурците серенада.
И всичко е „почти” като че ли.
Но в мен дъждовен облак се прокрадва. ...
704
6
19
В косите ти – пера на гарван черни,
копнея да заровя нежна длан.
В очите – тъмни небеса вечерни –
да литне моят поглед замечтан.
Да се разтворя в блясъка им лунен, ...
копнея да заровя нежна длан.
В очите – тъмни небеса вечерни –
да литне моят поглед замечтан.
Да се разтворя в блясъка им лунен, ...
578
4
16
Какъв си всъщност ти?
Наистина ли те познавам?
Или те ваях в стих
от собствените си представи?
Любимите черти ...
Наистина ли те познавам?
Или те ваях в стих
от собствените си представи?
Любимите черти ...
1676
19
43
Солена самота. Самотна чайка.
Пера на чайка, носени от вятъра.
Самотен вятър. Спомен неочакван,
изпълващ празнотата...
Солена празнота. Напразен прилив. ...
Пера на чайка, носени от вятъра.
Самотен вятър. Спомен неочакван,
изпълващ празнотата...
Солена празнота. Напразен прилив. ...
534
3
16
671
2
17
Разминахме се, клети...
Подобно на планети
в космическия хаос...
Случайност ли нехайно
съдбите ни преплете ...
Подобно на планети
в космическия хаос...
Случайност ли нехайно
съдбите ни преплете ...
559
4
8
Когато си в плен на страстта,
а мечтата издъхва сломена,
когато разкъсват плътта
незаситени пориви нежни
и броди без път мисълта ...
а мечтата издъхва сломена,
когато разкъсват плътта
незаситени пориви нежни
и броди без път мисълта ...
446
3
7
Наричаха те просто „тати”.
Небето беше в твоя взор.
Небето беше и в душата.
Отиде си с очи отворени,
несбъднал в този свят мечтата ...
Небето беше в твоя взор.
Небето беше и в душата.
Отиде си с очи отворени,
несбъднал в този свят мечтата ...
1078
7
25
Цял живот съм вървяла към Теб...
И когато бях малко дете.
И когато растях, и не исках
да повярвам, че Ти си измислен…
А душата ми сляпа Те търсеше ...
И когато бях малко дете.
И когато растях, и не исках
да повярвам, че Ти си измислен…
А душата ми сляпа Те търсеше ...
521
1
6
Трима стоим на перона –
аз, ти и твоят приятел.
С тебе играем на „чужди”.
Думите празни се ронят
като в посредствен спектакъл... ...
аз, ти и твоят приятел.
С тебе играем на „чужди”.
Думите празни се ронят
като в посредствен спектакъл... ...
530
2
6
Когато стихне вече
звънът на чаши пълни
и празникът заглъхне...
От мрака разсъблечена,
душата ти безмълвно ...
звънът на чаши пълни
и празникът заглъхне...
От мрака разсъблечена,
душата ти безмълвно ...
489
Видях те отново в съня.
Случайно. Дори не очаквах.
Душата сама те позна.
Веднага усети те някак.
А после през нас любовта ...
Случайно. Дори не очаквах.
Душата сама те позна.
Веднага усети те някак.
А после през нас любовта ...
482
2
Тя, изглежда, отново възкръсва…
След поредната своя агония.
След безумния полет нагоре
през мъглата на твоята сдържаност...
След внезапния сблъсък с гнева ти ...
След поредната своя агония.
След безумния полет нагоре
през мъглата на твоята сдържаност...
След внезапния сблъсък с гнева ти ...
605
2
Едно дете счупи буркан и заплака…
Навярно от страх. Инстинктивно.
От същия страх, който всички усещаме,
когато съвсем неочаквано
сме счупили нещо ...
Навярно от страх. Инстинктивно.
От същия страх, който всички усещаме,
когато съвсем неочаквано
сме счупили нещо ...
473
1
1
Животът ни разпръсна сред безброя...
Животът без пощада раздели ни.
Къде сте днес, другари? Обич моя?
Къде сте, ученически години?
Къде изубихме смеха безгрижен ...
Животът без пощада раздели ни.
Къде сте днес, другари? Обич моя?
Къде сте, ученически години?
Къде изубихме смеха безгрижен ...
485
Щом видиш вън разцъфнали дървета
и палавникът вятър те разроши,
спомнѝ си за момичето, което
изпълва с теб сърцето си все още...
Дъждът тогава с топлите си капки ...
и палавникът вятър те разроши,
спомнѝ си за момичето, което
изпълва с теб сърцето си все още...
Дъждът тогава с топлите си капки ...
548
1
6
Замайвам се дори от мисълта,
че нужна съм ти – аз, не друга някоя.
Че аз съм тази несравнима „Тя”,
която цяла вечност си очаквал!
С която гаснат залези в страстта… ...
че нужна съм ти – аз, не друга някоя.
Че аз съм тази несравнима „Тя”,
която цяла вечност си очаквал!
С която гаснат залези в страстта… ...
685
Аз бързам към тебе, любов.
Свистят колелата по релсите...
Прегазих омразните делници
и чувствам се малко виновна.
Но ти заслужаваш, любов! ...
Свистят колелата по релсите...
Прегазих омразните делници
и чувствам се малко виновна.
Но ти заслужаваш, любов! ...
653
2
Сърцето ми препуска лудо.
Препъва се, забързва, спира…
Сънувам ли или съм будна?
Живея ли или умирам?!...
А може би съм просто влюбена ...
Препъва се, забързва, спира…
Сънувам ли или съм будна?
Живея ли или умирам?!...
А може би съм просто влюбена ...
506
2
В памет на проф. К. Карапетров
Една старинна ваза
остана ми от Вас.
И книжка със поезия,
написана от Еми, ...
Една старинна ваза
остана ми от Вас.
И книжка със поезия,
написана от Еми, ...
440
Писах за любов, за красота...
За мечти, приятелство и щастие...
За звездите писах, за пръстта...
Писах... На кого не посвещавах...
А за теб? За теб кога ще пиша?... ...
За мечти, приятелство и щастие...
За звездите писах, за пръстта...
Писах... На кого не посвещавах...
А за теб? За теб кога ще пиша?... ...
530
3
3
Защо сме с теб така устроени?
Кървим от вътрешни полемики.
И в дребните неща се ровим,
незабелязвайки големите.
От гордостта си сме отровени! ...
Кървим от вътрешни полемики.
И в дребните неща се ровим,
незабелязвайки големите.
От гордостта си сме отровени! ...
520
3
Но вчера неочаквано
започна и последното
сражение... Понякога
и филм, повторно гледан,
решаващ е за изхода. ...
започна и последното
сражение... Понякога
и филм, повторно гледан,
решаващ е за изхода. ...
473
1
Имам си верни приятели.
Малко са те, но ми стигат.
В зли и добри обстоятелства
тъкмо навреме пристигат.
Имам си верни приятели ...
Малко са те, но ми стигат.
В зли и добри обстоятелства
тъкмо навреме пристигат.
Имам си верни приятели ...
386
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
