exuded
632 резултата
С времето точността му започна да я ядосва.
– И не можеш ли да закъснееш пет минути? – питаше.
– Защо да го правя? Не е хубаво. Шефът принуждава всички да го чакат. Винаги във фоайето има по двама-трима кибици. Според мен това е неуважение.
– Не говоря за шефа ти, а за теб. – Жената оправяше къдрава ...
– И не можеш ли да закъснееш пет минути? – питаше.
– Защо да го правя? Не е хубаво. Шефът принуждава всички да го чакат. Винаги във фоайето има по двама-трима кибици. Според мен това е неуважение.
– Не говоря за шефа ти, а за теб. – Жената оправяше къдрава ...
485
2
6
Играеха. Стълбовете бяха още дървени, а кабелите по тях, които се разпростираха като вени върху опакото на тъмното небе, стояха провиснали, черни и се поклащаха, за да покажат, че в тях тече нещо.
– Скрих се! – Момичето беше намерило най-доброто скривалище.
Момчето преброи до десет въпреки това. Таз ...
– Скрих се! – Момичето беше намерило най-доброто скривалище.
Момчето преброи до десет въпреки това. Таз ...
606
2
7
Срещнаха се случайно пред специализираната книжарница на първия етаж на ректората. Беше дошъл да запише сина си в първи курс, да бъде с него, докато плаща първата такса, да му покаже аудиториите, да си спомни студентските години. Беше много горд и се чувстваше едновременно тъжен и весел.
– Здрасти, ...
– Здрасти, ...
575
3
6
Седна да изпие една бира в механата. Беше лято, малко след пладне. Не му се стоеше в заведение на открито, тук беше пълно с такива. Жегата беше плъзнала навсякъде и гумите на колите съскаха като змии върху асфалта.
Видя дървената табела с надпис „Механа” и влезе вътре. Помещението беше просторно, би ...
Видя дървената табела с надпис „Механа” и влезе вътре. Помещението беше просторно, би ...
552
3
9
Носеше калкана в голям черен найлонов чувал. Даде го на сервитьора и му поръча да го изчистят.
– Половината оставете във фризера. – Сервитьорът кимна и завлачи найлона.
– Не влачи торбата – ще я скъсаш!
– Тежка е – оправда се. Сервитьорът бе възрастен. – Този калкан е огромен.
Да, голям беше. ...
– Половината оставете във фризера. – Сервитьорът кимна и завлачи найлона.
– Не влачи торбата – ще я скъсаш!
– Тежка е – оправда се. Сервитьорът бе възрастен. – Този калкан е огромен.
Да, голям беше. ...
624
1
3
Някъде дълбоко в съзнанието му се беше скрила доброта. Той знаеше, че е там, беше сигурен в това.
Всъщност искаше да е сигурен. Имаше нужда от сигурност.
Обаче не намираше нищо. Колкото и да се ровеше в съзнанието си през нощите или рано сутрин, завил коленете си с одеяло под масата, както обичаше, ...
Всъщност искаше да е сигурен. Имаше нужда от сигурност.
Обаче не намираше нищо. Колкото и да се ровеше в съзнанието си през нощите или рано сутрин, завил коленете си с одеяло под масата, както обичаше, ...
492
3
3
Позволяваше му да я целува само по шията. Извърташе глава, подаваше я като лебед, косата ѝ оставаше настрани, накъдрена, влажна и тежка... Той я смучеше, целуваше и пак смучеше.
– Оставих ти белези – каза смутено, като видя червеното по кожата ѝ.
– Казват се смучки.
Тя беше доволна.
Той беше възбуде ...
– Оставих ти белези – каза смутено, като видя червеното по кожата ѝ.
– Казват се смучки.
Тя беше доволна.
Той беше възбуде ...
896
1
3
Когато стана министър, ще помисля. Това не е чак толкова голям проблем, че да не може да бъде решен. В крайна сметка бедността не е порок, а пороците създават бедността. Така разсъждавам днес. Да крадеш, е порок. Да лъжеш – също. Да налагаш алчността си и да мамиш бюджета, не е хубаво. Пороците, осо ...
560
2
5
Откриха тази седмица, че първият човек на Земята се е появил преди повече от 7 милиона години. Бил е от Чирпан. Изобщо не е от Африка. Напротив, чист българин е бил, обаче без да знае тогава това.
Изглеждал така:
(Не се чете. Вижте под линия. Ако нищо не виждате под линия, значи нямате въображение.) ...
Изглеждал така:
(Не се чете. Вижте под линия. Ако нищо не виждате под линия, значи нямате въображение.) ...
805
1
8
Оплодителят на нацията смръщи вежди и вдигна дебел пръст към небето. Изговори:
– От днес всеки, който е в нужда, ще получава безплатна процедура ин витро! Казах!
Бурно бе. Тържествено. Размножително. Шампанско се лееше като асфалт из радостната бездетна държава, в която до този момент се раждаше сам ...
– От днес всеки, който е в нужда, ще получава безплатна процедура ин витро! Казах!
Бурно бе. Тържествено. Размножително. Шампанско се лееше като асфалт из радостната бездетна държава, в която до този момент се раждаше сам ...
751
7
„Децата пораснаха и вече не мога да им се карам. По дяволите! А жена ми вече не ми обръща внимание, колкото и да мърморя. Безсилен съм!“, кахъреше се дипломираният счетоводител и пресмяташе с лявата ръка още колко му остава до края на живота. Гледаше пръстите на краката си през скъсаните чехли и пре ...
1222
2
9
На съвещанието присъстваха всички избрани. Имаха кворум и започнаха да обсъждат въпроса.
– Краденето не подпомага бизнеса – започна Главния. Имаше мустаци. – Но го улеснява, признавам. Когато правим така, че чрез кражбите се усвояват повече евросредства, едновременно удряме две цели.
– Направо в дес ...
– Краденето не подпомага бизнеса – започна Главния. Имаше мустаци. – Но го улеснява, признавам. Когато правим така, че чрез кражбите се усвояват повече евросредства, едновременно удряме две цели.
– Направо в дес ...
755
1
7
Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...
450
1
3
Работя като портиер в стъкларски магазин. Не си мислете, че пенсията ми е малка, защото ако си помислите това, ще решите, че сега ще започна да се оплаквам от немотията, ще кажа, че цели четиресет години съм бъхтал, а докъде ме докара тая държава, ще напсувам политиците и ще наругая всичките им близ ...
589
1
7
Съдийката беше в чудесно настроение. Беше жена на около шейсет, с накъдрена коса и грозновато, отпуснато лице. Влезе в залата, присъстващите станаха, тя зае мястото си, кимна на секретаря и на прокурорката и се загледа в обвиняемия.
Той гледаше хаотично и примигваше, седнал на верев на дървената пей ...
Той гледаше хаотично и примигваше, седнал на верев на дървената пей ...
631
2
5
Излизам. Не мога да слушам повече тия птици отвътре. И без това ме цепи главата. По-добре да отида на улицата и да видя какъв им е проблемът. Пролет е, но чак пък толкова врява не бива.
Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него полу ...
Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него полу ...
615
4
Тогава ми беше интересен. Беше навсякъде – и сутрин, и на обед, и вечер. В делник и в празник. Сновеше. Не го виждах с приятели. Обитаваше едностаен апартамент на четвърти етаж. Наборлия, горе-долу. Когато събрахме пари да сменим входната врата на кооперацията, не знам защо избра мен, за да каже на ...
434
1
4
Тъкмо наближавах петдесетте, когато черна котка ми мина път.
Спрях. Не съм суеверен, но защо точно сега и точно тук ми се случва това?
– В никакъв случай не може да продължаваш така! – изкрещя жена ми. – Ти не знаеш ли, че сега е ретроградният Меркурий?
Чувал бях за този Меркурий, но ми се струва, ч ...
Спрях. Не съм суеверен, но защо точно сега и точно тук ми се случва това?
– В никакъв случай не може да продължаваш така! – изкрещя жена ми. – Ти не знаеш ли, че сега е ретроградният Меркурий?
Чувал бях за този Меркурий, но ми се струва, ч ...
696
2
6
На 2 април 2017 г. в сайта www.dw.com/bg беше публикувана статия на Александър Андреев със заглавие „И ето, че Европа се пробуди...” Материалът се основава на анализ, над който са работили 9 журналисти от „Ди Цайт”.
Цитирам: „Европа се събужда! Под това заглавие германският седмичник „Ди Цайт” публи ...
Цитирам: „Европа се събужда! Под това заглавие германският седмичник „Ди Цайт” публи ...
842
1
4
Имаме толкова много депутати. Те са народни избраници. Избрани са, защото имат добро образование, умни са, възпитани, зрели, повечето от тях са с две висши образования, учили са и са писали книги. Отиват в парламента, за да обмислят закони, с които да направят живота на народа по-справедлив, да уцел ...
962
1
4
На върха съм.
Под мен няма долини, няма пасища, треви и селца.
Няма сняг. И хора няма.
Има само вятър. Камънаци. Глас: провлачен, дълбок и зловещ. Иде отнякъде, прилича на вой. Стори ми се, че гласът е женски.
Видях я. Беше черна. И гласът ѝ беше черен. ...
Под мен няма долини, няма пасища, треви и селца.
Няма сняг. И хора няма.
Има само вятър. Камънаци. Глас: провлачен, дълбок и зловещ. Иде отнякъде, прилича на вой. Стори ми се, че гласът е женски.
Видях я. Беше черна. И гласът ѝ беше черен. ...
286
3
Поведението му беше скандално поради своята безучастност. Стоеше прав. Мълчеше. Не пушеше, но не защото беше забранено. Не говореше вероятно по същата причина. Просто стои прав, не пие, не общува, не мърда и не досажда. И беше придружен само от сянката си.
– Този е лунатик! – възкликна красивата дам ...
– Този е лунатик! – възкликна красивата дам ...
767
4
Глухарчето се смяташе за грозно.
Никога не се беше виждало в огледало, дори не беше чувало да го обиждат относно външния му вид. Но беше сигурно, че е грозно, защото иначе венчелистчетата нямаше да бягат от него. Дори когато усещаха съвсем лек ветрец, те се откъсваха и жадно поемаха някъде нагоре, к ...
Никога не се беше виждало в огледало, дори не беше чувало да го обиждат относно външния му вид. Но беше сигурно, че е грозно, защото иначе венчелистчетата нямаше да бягат от него. Дори когато усещаха съвсем лек ветрец, те се откъсваха и жадно поемаха някъде нагоре, к ...
892
2
4
Колко пъти ще го оправят този подлез – не зная, но се чудя как може така професионално да замазват своя непрофесионализъм: това вероятно също заслужава похвала! През последните четири години сигурно повече от десет пъти го замазваха, подравняваха, бършеха, циментираха, облицоваха и какво ли не. Тава ...
921
2
Защо се свличаш? Моля те, недей.
Бъди си там, където се отрони.
Изгря и падна. Поживей!
Преди сълза да станеш. Или спомен.
Бъди си там, където се отрони.
Изгря и падна. Поживей!
Преди сълза да станеш. Или спомен.
1735
13
16
– Знаеш ли какво ще стане, ако Европа ни напусне? – питам разтревожен Подутия. – Знаеш ли?
Той не отговаря. Гледа и мълчи печално. Такъв го харесвам. Той ми е бивш съученик, аз настоящи съученици нямам, защото вече не уча нито в средно, нито в начално училище; за висше школо да не говорим, опазил ме ...
Той не отговаря. Гледа и мълчи печално. Такъв го харесвам. Той ми е бивш съученик, аз настоящи съученици нямам, защото вече не уча нито в средно, нито в начално училище; за висше школо да не говорим, опазил ме ...
645
3
Ресторантчето беше скътано в края на една тясна уличка. Над входа имаше знаме, от ония, шарените, които са ползвали рицарите. То самото приличаше на копие и някакъв герб беше изографисан върху дървено разширение преди острието – за авторитет.
Слязох по стълбите. Беше като зимник. По-добре, защото на ...
Слязох по стълбите. Беше като зимник. По-добре, защото на ...
567
1
3
И понеже стана дума за любов, където съм експерт, позволих си да замълча. По мълчанието ще познаят, че ако искат да научат нещо повече по темата, ще трябва да се обърнат към мен.
– Поре – рече аверът от съседния вход. В лицето приличаше на шлайфмашина, но вече силно повредена. Викахме му Шлайфа още ...
– Поре – рече аверът от съседния вход. В лицето приличаше на шлайфмашина, но вече силно повредена. Викахме му Шлайфа още ...
753
1
3
Най-опитният детектив в околността събра веждите си и се усмихна зверски. Видът му наподобяваше мечка, която се възмущава, че я будят. Той беше много дебел човек, разсеян, груб и самодоволен; умът му сечеше като изгладен панталон на млад чиновник от предградията.
– Ще реша проблема! – отсече детекти ...
– Ще реша проблема! – отсече детекти ...
489
1
5
Под покрива имаше една ниска и тясна ниша – винаги тъмна, влажна и задушна, дори през зимата. Там живееше, ако може да се каже така. Не му трябваше светлина, а помещението се проветряваше самò: през малките цепнатини на гредите влизаха и снопове задимена виделина, и кислород. Имаше нужда от много ки ...
359
1
3
Не е хубаво хората да си причиняват телесни повреди. Нетелесни може, за тях трудно осъждат, пък и всеки у нас си е малко смахнат, така че нетелесно всички сме добре само условно.
Телесната повреда е лошо нещо. С телесна повреда може да станеш инвалид. У нас инвалидите са много, твърде много за броя ...
Телесната повреда е лошо нещо. С телесна повреда може да станеш инвалид. У нас инвалидите са много, твърде много за броя ...
577
2
2
Отивай си. По-бързо, моля.
Вече няма време за часовници.
Свободна съм – по твоя воля,
целувка да разделим като виновници.
Тя, любовта, отдавна вече не е наша. ...
Вече няма време за часовници.
Свободна съм – по твоя воля,
целувка да разделим като виновници.
Тя, любовта, отдавна вече не е наша. ...
333
1
Стоеше права до прозореца. Имаше красива кремава рокля, в есенната светлина приличаше на бреза – бяла, нежна и тъжна, леко пожълтяла от отражението си.
– Какво искаш да кажеш? – Дръпна пердето и в стаята стана съвсем приглушено, почти тъмно. – Това ли е всичко?
Разбира се, че това беше всичко.
– Раз ...
– Какво искаш да кажеш? – Дръпна пердето и в стаята стана съвсем приглушено, почти тъмно. – Това ли е всичко?
Разбира се, че това беше всичко.
– Раз ...
354
4
Скоро ще ме екранизират.
Вижте, това изобщо не ме фука. И не ме страхува. И не ме... Да не казвам. Голяма работа! Един екран, дори да е стадионен, голям екран, дето му викат, нищо не е за мен. Образът ми е по-обемен, по-многолик и значим; как изобщо може да се побере в един екран, не зная. Пък и не ...
Вижте, това изобщо не ме фука. И не ме страхува. И не ме... Да не казвам. Голяма работа! Един екран, дори да е стадионен, голям екран, дето му викат, нищо не е за мен. Образът ми е по-обемен, по-многолик и значим; как изобщо може да се побере в един екран, не зная. Пък и не ...
302
3
Едно гордо момиче върви по тротоара. Облечена е с бледо кафяви дрехи, ако това са дрехи. Средата на февруари е, още е зима, но снегът е вече мръсен, а въздухът – чист. Има нещо във въздуха през февруари, нещо тръпне в него, а дърветата от черни стават кафяви. Като облеклото на младата жена. Не е обл ...
316
И така, откъде да започна?
Може би от несъгласието? Да, имаше някаква вътрешна съпротива у него, с която не можеше да се пребори. Или не искаше. Не беше съгласен с начина, по който се управляваше фирмата. Беше директор, имаше формална власт, хубава кола, секретарка и служебен телефон. И толкова: нищ ...
Може би от несъгласието? Да, имаше някаква вътрешна съпротива у него, с която не можеше да се пребори. Или не искаше. Не беше съгласен с начина, по който се управляваше фирмата. Беше директор, имаше формална власт, хубава кола, секретарка и служебен телефон. И толкова: нищ ...
336
2
Странно е, като се замислиш: искат всичко да припишат на себе си, най-вече заслугите, успехите и благодетелта, а в същото време не искат да си присвоят невежеството, бедността и престъпността? Прилича на наследство под опис: приемаш само толкова, колкото можеш (или желаеш) да понесеш като отговорнос ...
381
1
2
Стояха край огнището банкер, производител на цветя и чистач. Нищо не ги свързваше. Може би само огнището. Голям студ се беше извил навън, зимата свистеше по целия хълм, че и нагоре – из планината, над града под нея и върху пустошта наоколо. Искаше да отнеме топлотата между хората този студ. При това ...
670
Бензинджията наля горивото до стотинка, броячът се закова на точното място. Имаше опитна ръка, въпреки че изглеждаше пиян с тези кръвясали очи. Гледаше колонката разсеяно, премляскваше и със свободната ръка чешеше брадата си. Не беше се бръснал поне седмица. Доченият му комбинезон – провиснал и оръф ...
602
1
1
Стига толкова по този въпрос. Не искам да отклоняваме темата. Веднъж отклонена, темата понякога изобщо не намира зародиша си. Чувала съм за хора, които, веднъж кривнали от правия път, никога не се връщат обратно. Сиреч, не намират пътя да се върнат към себе си. Какво? Моля ви се, какво означава това ...
767
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
