MariaMustakerska
643 резултата
Когато се разделяш с любовта,
умира и последната надежда
И само жълти падащи листа…
И пътят все към нея те отвежда.
Когато се разделяш с любовта ...
  588 
В мълчанието на нощта се раждат
видения и образи, и цветове.
Във утрото красиво те изчезват,
остават скрити само в моето сърце.
Вълшебството на чудните нюанси ...
  556 
Баба Пенка се замисли,
скучно ѝ е много днес
и във Фейса профил ще си прави
да си чати тя нощес.
Първо име взе да търси, ...
  216 
И тази нощ за тебе ще си мисля,
ще те сънувам дълго, може би…
Ще те обичам много, вече зная
Вселената със обич ме дари.
Ще бъде пролет чудна във душата ...
  594 
Мостовете стари разрушихме,
времето без жал лети.
Чашите до края не изпихме…
В две посоки – аз и ти…
И вина не търсим вече с тебе. ...
  117 
Не заспивай преди да ме видиш,
та дори и на снимка в нощта!
Не заспивай преди да докоснеш
с обич всяка красива мечта!
Не заспивай преди да обичаш ...
  418 
Ти беше моя малка тайна –
единствен мой и блян, и сън,
вълшебна музика, неземна,
долитаща за мен отвън.
Със теб се будех сутрин рано ...
  399 
Вселената за мен те нарисува
и красотата ми дари.
Любов такава съществува,
по-силна от смъртта дори.
Божествено красив и силен, ...
  569 
Навън валеше самотата,
разтваряше се в нея вечерта,
докоснала със устни красотата,
донесла ѝ с целувка любовта.
Навън валеше и тъгата, ...
  433 
Ако ти
Ако ти в полунощ ме повикаш
и в сърцето ти има любов,
ако ти в полунощ ме поискаш
и изпратиш целувка и зов, ...
  455 
Ще се срещнем след дългите нощи,
след мъглите и зимния студ,
Ще потъна в очите ти сини,
ще се срещнем отново пак тук.
Във душата ранена цигулка, ...
  202 
Люлякът така ухае
и през зимата се връщам в пролетта.
Мисълта ми само знае
как ли го е съхранила досега.
Как запазила е спомен ...
  123 
Излезе от клуба. Уличната лампа му изглеждаше двойна. Дърветата, макар и зимни, без листа, му се сториха много красиви. Май съм прекалил с пиенето! Не, не съм, било е и по-зле! Тръгна напосоки. Вятърът малко проясни мисълта му и пое към къщи. Защо ли пих толкова? О, да, заради Милена… Милена! Милена ...
  215 
Да те забравя, мога ли това?
Та ти си ми в душата.
Като морето синьо и брега
нас свързва ни съдбата.
Една звезда към теб ме води пак ...
  617 
Позволи ми
Позволи ми да те нарисувам,
да опиша твоите черти!
Позволи ми да ти се любувам,
в мислите ми най-красив си ти! ...
  528 
Любовта ѝ бе ирационална, силна и опустошителна. Струваше ѝ се, че се разболява, че изгаря в огъня на това чувство. Винаги, когато се влюбваше, изпитваше някаква безтегловност, едно желание да преосмисли целия си живот. Струваше ѝ се, че в света няма нищо по-важно от нейното чувство, от усещането ѝ ...
  654 
И във синята вечер,
и във светлия ден
аз за тебе си мисля,
ти си винаги с мен.
Не забравяй очите – ...
  445 
Малка вселена са моите чувства,
те са надежда и лъч светлина.
Те като музика, силна и нежна,
идват при мен всяка нощ с любовта.
Те са искрици и пламъци ярки, ...
  437 
Говори ми без думи,
говори ми с душата!
Говори ми, когато
в мен е само тъгата!
Говори ми не спирай! ...
  196 
Когато звездите избягат
от чудното синьо небе,
когато мечтите докоснат
със обич пак твойто сърце,
тогава по пътища светли ...
  203 
Сънуваш ли звездите още?
Сънуваш ли морета и слънца?
Сънуваш ли оная тайна сила,
която носи любовта?
Сънуваш ли любов на водопади, ...
  684 
Посрещнах Новата година
и падна ми се луд късмет –
да бъда дяволски щастлива
във дните нови занапред.
На тотото джакпота да улуча ...
  627 
Аз искам във бялата зима
звънчета да пеят за мен,
с усмивка голяма, красива
навън да е приказен ден!
И ти да си близко до мене, ...
  638 
Взе ножа и тръгна в нощта. Уличното осветление не работеше. Навярно имаше някаква повреда. Това беше добре за него. Асен пое към горния край на селото. Там къщите бяха раздалечени една от друга и той се надяваше да открадне по-лесно. Изпитваше страх, но децата бяха малки и вкъщи нямаше нищо за ядене ...
  615 
Дядото и феята
/ Приказка за по-големи /
На село – горе до гората,
живее старец белобрад.
Макар че бяла е брадата, ...
  332 
Дали защото вън вали
Дали защото съм сама,
дали защото вън вали,
в очите болка и тъга,
в очите парещи сълзи… ...
  568 
Любовта е великата сила,
от която се ражда деня,
любовта те докосва, намира
в непонятния път, красота.
И синее навън тишината, ...
  414 
/Приказка/
Във нощта срещу Коледа свети
най-красивата земна елха.
Сътворена с мечти на поети,
разноцветно огряла нощта. ...
  432 
В океана от чувства живее,
тя е пленница мойта душа.
Красотата да търси умее
и да бъде щастлива в нощта.
Да докосва отново звездите ...
  515 
Навън се стъмняваше, а професор Никола Николов продължаваше да работи. Изследваше съвременното състояние на новата българска литература. Това беше огромен труд, непрекъснато четеше, за да може да анализира съвременните тенденции. Не беше спуснал щорите, обичаше да поглежда през прозореца, да вижда с ...
  445 
Когато любовта докосва
сърцето с парещи стрели,
вълнува те и ти говори
за щастие и за мечти
А пък Съдбата се усмихва ...
  572 
В царството на сънищата цветни,
пълни с блян и суета,
се разхождаха мечтите грешни
по-красиви от нощта.
Те докосваха с любов сърцето, ...
  551 
Дядо Стойчо, осемдесет и осем годишен старец, живееше във вилата, която навремето притежаваше. Вилата беше в покрайнините на града. По-рано имаше и къща в централната част, но и нея беше продал. И сега вече възрастен разчиташе на добронамереността на новите собственици на вилата, които бяха отишли д ...
  276 
Загубих те, когато те намерих
и сякаш всичко потъмня.
Светът разпадна се и дълго страдах,
понесла болка, самота.
Душата ми, разкъсана на части, ...
  406 
Какво правеше това момиче, не виждаше ли влака? Той извика, но тя неотклонно вървеше напред. Затича се и успя да я задържи в последния момент. Завъртя ѝ един як шамар. Влакът премина край тях.
–Ама, какво правите? – високо извика той.
Чак сега момичето осъзна какво се беше случило. Потрепера, хвана ...
  263 
/ За по-големи /
В гората силен вятър, сняг.
Летят снежинките красиви
от зимата студена знак.
Животните са мълчаливи. ...
  142 

Изминаха няколко месеца, в които нищо съществено не се случи. Но след това започна войната между Русия и Украйна. Този факт тревожеше Лео, точно това не трябваше да узнаят тези, които бяха го изпратили тук на Земята. Залогът беше много голям. Той знаеше, че човечеството е в опасност. И рискът него ...
  326 
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част осма
… ...
  400 

Вече съм вкъщи, а все още си представям Лео. Ако не беше Марин, може би разговорът би тръгнал в друга посока… Но да си призная шефът е много забавен и вечерята си я биваше. Дълго време не можах да заспя и най-накрая, унасяйки се, си припомних думите на Марин, че не е необходимо да ходим на работа ...
  385 
Продължение на романа "Лео", част шеста
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...
  243 
Предложения
: ??:??