Роби
511 резултата
Един към друг вървяхме с тебе опипом
с товара на преглътнати горчилки...
Налучкваха сърцата ни посоката
на делника в ръждивата мътилка...
Когато се докоснаха ръцете ни ...
  585  15 
По случай Студентския празник
Мога ли днес да забравя
оня малък студентски таван?...
Спомени живи разравям,
младостта ми наднича оттам. ...
  691  16 
Във къщата ни днес цари затишие.
Как странно е... такава тишина!...
Не съм навикнал. Пиша чет`ристишия.
Дали ще сетиш чувство за вина?
От миналата нощ не пазя спомени, ...
  878  11  19 
Не е възможно!... Туй не може!...
Какъв ти славей посред зима?...
Готов съм да се обзаложа,
че някаква шегичка има!...
Дърветата са побелели ...
  1221  14  22 
Започва чуден ден! Да пееш просто!
Събуждат ме с целувки и закусвам.
Довечера поканили сме гости.
Голям купон от сутринта предчувствам.
На паркинга – колата ми обрана! ...
  1063  15 
Рояк врабчета шумно се боричкат
и страстно спорят за парче от кифла.
И всяко дърпа вкусната коричка -
нараства свадата, а не затихва.
Увлечени във лютата си битка, ...
  761  10  16 
Днес във парка както тичах,
неусетно заваля.
А насреща ми момиче
неочаквано ме спря.
Елегантна и красива, ...
  819  17 
Когато връщам се нощес,
тя, милата, ме чака!
Не казва: „Закъсня и днес!...”,
не кряка като сврака.
Не пили ми, че съм пиян ...
  1251  14 
Когато ме потиска тишината
и утрото безкрайно е далече,
със образи насищам тъмнината
и стаята ми не е празна вече.
Рисувам смях на влюбено момиче, ...
  1506  18  22 
( монолог на един съпруг)
Ще ви призная нещо много важно:
от скоро време чувам гласове...
Не знам дали тревожа се напразно,
илù пък е от водката-менте? ...
  1142  14 
Осъдих миналото си без жалост,
за грешките дълбоко съжалих.
Това, което се е преживяло
не се побира във единствен стих...
Без право на помилване присъда! ...
  1327  14  25 
Разпъваме любимия като Христос.
Не спираме, когато ни помоли!
От упор стреляме въпрос подир въпрос,
не чуваме дори какво говори...
Най-лесно ни е да посочим него с пръст ...
  717  13  18 
Дали достатъчно любов ти давам?...
На тебе е обречен всеки Божи ден.
И всяка сутрин с радост осъзнавам -
светът красив е, щом си ти до мен.
Кой може да измери свойте чувства? ...
  1679  16  16 
„Що за странна птица пък е тоя?”
блещят се в трамвая оня ден,
щото съм отстъпил стола, моя,
бабичка да седне вместо мен.
Не, че аз измислям нова мода. ...
  771  21 
На Анджелина много ми приличаш,
особено във сънища дълбоки.
Дали е `щото още те обичам,
или на мозъка - шега жестока?
Но сутрин ме спохождат и въпроси, ...
  942  23 
- Какъвто си глухар, да ме прощаваш,
за музика рецензии как пишеш?
И как във занаята се оправяш,
дали професионално не издишаш?
- Недъгът ми, любезни, не е болка... ...
  690 
Бе лято, а във мен валеше сняг...
Помолих го: „Недей, ще я погубиш!”
Не спря!... Валеше и валеше пак!...
Последната надежда се изгуби...
Попарените от студа цветя ...
  651  10 
Бяла гълъбица в утринния час
каца на перваза и отварям аз.
Слагам й трошици, сипвам й зрънца -
мойта хубавица тропка със крачка.
Идва всяка сутрин - само в ранен час, ...
  673  18 
„Омръзна ми!!... На гръб ли да те нося?!...
Какво ме зяпаш като смахнат?...
Но казвам ти, ще го реша въпроса –
от утре вече ще се махна!...”
Вратата се затвори подир нея, ...
  875  13  23 
Туй, че ме напусна подло,
аз отдавна ти простих.
Зная, че сега е модно,
даже стих ти посветих.
Да ти кажа честно - липсваш ...
  910  18 
Дъждът докосва ме със хладни длани
тъгата от лицето да изтрие...
Но тя в душата ми ще си остане,
макар и зад усмивка да я крия...
На пръсти в миналото ще пристъпвам ...
  744  11  15 
1 ноември Ден на народните будители
Епископът умираше.
А вън, зад стените на манастира, денят се раждаше слънчев и ведър сред птичи гласове. Първите лъчи докосваха върховете на дърветата и нито лист не трепваше, сякаш, за да не смути милувката на слънцето.
Старецът не виждаше това, но знаеше, че е т ...
  690 
След полунощ се връщам снощи
от извънредна мъжка спявка.
А моята ме среща още
на прага със плакат „Оставка!”
Бе, викам, сигурно сънувам, ...
  769  17 
Роден съм, знам, заради тебе,
любов да бъда в твоя ден,
в живота ти да съм потребен,
да дишаш въздуха чрез мен!
Нарекох те светулка в мрака, ...
  1542  21  24 
За миналото се размислих вчера –
ей тъй, докато вдигах ципа...
Каква по-точна дума да намеря?...
Сърцето, клетото, почти изхлипа...
Били ли са онези бурни нощи, ...
  1154  11  23 
На моменти отчайвам се просто
и замлъквам за дълго смутен -
нито музата идва на гости,
нито виждам поета във мен!
И безсмислено драскам по листа, ...
  990  16  23 
На гроба на баща ми - ето,
че житен клас стъбло люлее...
Зрънца донесох от полето –
от равнината край Егея...
В надгробната могила сложих ...
  736  10  23 
Забила нокти в мойто рамо,
оставяш ме в нощта без дъх...
Безпаметен, се моля само
веднό да стигнем оня връх,
при който болката е сладост - ...
  1649  12  23 
1 октомври - Ден на поезията в България
Обречен цял живот да бъдеш воин -
самотен страж в полето на честта,
защитник на обществени устои,
певец възторжен и на любовта, ...
  975  17 
Много трудно достига се тя -
като връх над гнездата орлови!...
Брули вятър, вилнее в нощта,
и поставя препятствия нови...
Дни катерих в жестокия пек, ...
  625  12 
Поетът Щърков просто хлътна
по поетесата Мимозия...
Любовно хапче сякаш глътна
и бе на косъм от експлозия...
Обичаше я лудо, страстно ...
  1192  21 
Очите ти –
невинно сини!
Очи на ангел и дете.
Отворих им душата си
и оцветиха в синьо ...
  897  15 
С хиляда волта електричество
е въздухът наситен днеска.
Съпруг аз - средностатистически,
нещата пак съм ги оплескал!...
Накриво у дома се гледаме, ...
  785  16 
Написах стих и легнах... Нека втаса!...
Прочетох сутринта... Изпаднах в стрес!
Тоз дявол в мен така и не миряса!
И що за глупост писал съм нощес?...
Стихът, да си призная, всичко има - ...
  955  12  17 
По тялото ти алчно плъзват поглед
компания подпийнали мъже...
И имаш чувството, че си на оглед
за рядко и възбуждащо мезе...
Преглъщат по изваяните форми - ...
  1318  10  17 
Представителен мъж съм ужким –
със пост, осанка, златни очила,
а на огнището ме пращаш с чушки,
че зимата на прага ни била!...
И почва се една жестока битка ...
  1224  14  35 
Е зикът ми мазоли хвана вече
Д а уверявам колко съм почтен.
И зчерпах думите от моя речник,
Н о все така съмняваш се във мен.
П одлагаш ме на кофти изненади, ...
  897  14 
Вървяха старците един до друг -
прекрасна, достолепна двойка!
Тя - миловидна дама, той - съпруг
със поглед строг, с военна стойка.
Внимателно я водеше мъжът, ...
  1032  12  17 
( Терзанията на един паркетен лъв - посветено)
А беше време – викаха ми „Лорда”...
Наперен, лъскав, строен бонвиван!
Да, беше време...Вече съм зад борда.
Какво съм днес – самият аз не знам! ...
  957  15 
В очите й долавях лека скука...
Син облак дим над нея се изви...
Разчетох: „К`во ли правя с тебе тука?!...”
Досада на лицето се яви...
И трябваше да предприема нещо, ...
  977  16 
Предложения
: ??:??