Samadhi
242 резултата
Когато някой или нещо
покоя в душата ми изпие,
тогава … не живея, а тлея.
Потъвам в бездна.
Мрак ме погълва. ...
  717 
Има души –
безкрайно синьо небе са,
към вечността в тях можеш да политнеш.
Има души –
галещ изгрев, милващ полъх са, ...
  762 
До статуята - златната на Буда
в Банкок - духът ми прелетя.
Коленичила, пред нея шепна:
Как на алчността ти устоя?
В слуха ми отеква ехо вековно: ...
  379 
И днес не искам пак ни имане тежко,
ни власт измамна, нито шумна слава.
Сияние усмихнато с тях се не купува,
в прегръдка се гушат небето и покоят.
А очакваме ли вечер някого без дъх ...
  2211  14 
Не, не съм вулкан, изригнал с грохот.
Цъфтяща радост с лава не заливам.
В пламъчето на свещта негаснеща
корените свои жилави откривам.
Не съм вулкан, само пламъче съм ...
  476 
„Нека боси крачим, нека помълчим!
Аз ще помълча с твоето мълчание.”
Яхя Акбулут
Усетиш ли, че не съм при тебе,
не ме търси - ще получиш вест. ...
  590 
Недолюбвам аз ламтежи и залози.
Животът ми не е надбягване с кон.
С едничка Истина - с любов живея,
признавам и приемам волята на Бог.
Дрехата на Съдбата своя прекроявам, ...
  1040 
Дълбок си.
Много,
много дълбок.
Колко ли?
Колкото от тревогата ...
  648 
Не! Не съм жена
за двама или трима.
Не съм нимфоманка.
Прелитам в светове
непознати в обятията ...
  709 
Слънцето преди девет дни
гушна луната в медена прегръдка.
И ето, неродена радост
пулсира в утробата вселенска.
Луната е бременна. ...
  650 
Знаех,
че ще върнеш смеха ми.
Оня – кристално чистия,
невинно безгрижния.
Не с мен, а със себе си воюва, ...
  958 
Вихър такъв бе - щуро завихрен!
Не помнех вече даже и името си.
В поточе ромолящо в погледа ти,
съзрях лика си - почти позабравен.
Над мрачен океан беше прелитане. ...
  472 
„О, ти, Предвечни!
Аз виждам в тебе Брахма,
седящ на престола над Лотоса!"
Бхагават Гита
Лотосът – разцъфнал ...
  538 
Каква е цената на любовта ли?
И дали тя изобщо има цена?
Мисъл - времето догонваща.
Тревога за някого.
Грижа е тя. ...
  620 
Неземно земен си.
Да те докосна с поглед
понякога не смея.
Душата ти, уж жилава,
но стъклена, чуплива, ...
  845 
Все още вярвам,
че те има - безкористен,
светъл и благ.
Не те търся – в мене си,
в пчелното жужене ...
  784 
Всяко утро
сред звън камбанен
дискът огнен възвестява
поредното мое прераждане.
Онзи образ, чието подобие съм, ...
  460 
Днес - Вселената,
еволюирала вече,
сътворила Човека,
с венеца свой се кичи.
Но... и пантерата даже, ...
  432 
Кой ме обрече
на тая безлунна самота?
Кой заглуши шепота
на върбови листа?
Кой разруши гнездото лястовиче ...
  552 
Твоята суетност!?
Не, не ме рани.
Тя премина като мълния
през душата ми
и само за миг, ...
  614 
Въпросителните!?
Не са за блажените.
Краят на питането
е стигане донякъде.
Там хаосът подреден е. ...
  425 
На слънцето
копринен абажур ли
искаш да поставиш?
Защо не си признаеш?
Наяве и насън ...
  429 
Звезда горяща
със звезда угаснала
се среща уж случайно.
Кимва й за поздрав
и с докосване нежно ...
  596 
Безсилно е изкуството
пред стихията на живота.
Безсилна е магията бяла
да укроти звяра в човека.
Щом приземен в тяло ...
  447 
И аз те помня.
От живот предишен.
Такъв един... тих и благ.
Защо до срещата ни
бил си гневен и безпътен, ...
  325 
Ако някога се потопиш
дълбоко – до дъно
в злака на душата ми,
ще срещнеш ангела невинен
над лявото си рамо. ...
  364 
Жадувах те… и те дирих,
и по земята, и по небето.
Как те откри душата моя
със окото си невидимо?
Отново лудетината щура ...
  413 
Не ме е страх.
От никого.
И от нищо.
Освен от Бог.
А той е в мене. ...
  553 
Трудно ми бе,
но опазих белотата ти,
моя бедна душа.
За „Бинго“ и „Ариел“
сега не се тревожа. ...
  449 
Когато мълча
и без сълзи плача,
в зоната съм на здрача.
Тогава...
само да знаеше ...
  381 
Бушуват шеметно
тук и сега Ин и Ян
в клетките ми.
А духът мой
след метежи безброй ...
  423 
В скрина прашен
там - дълбоко в душата ми,
не са стаени спомени.
Не мъдруват в него
и блянове стъпкани. ...
  530 
Вече не съм дяволитата скитница.
Не съм аз богиня, нито пък жрица.
И утре пътища и мостове ще диря
към извора, отгдето покоят извира.
В сърцето ми светлина новородена ...
  417 
Аз ще победя онази дива и въображаема истина.
Ще строша на Дявола рогата на хиляди парчета.
С камъка-сърце от гранит на прах аз ще ги стрия
и греха мой кармичен, още неоткупен ще засипя.
Как да поискам прошка за общата ни тъпа болка? ...
  431 
Шалът, случайно при мен забравен,
черен и стилен - в тайнство шепти.
Реди поетично недоизказани думи,
изтръгва от душата ми остри бодли.
Косите ми - обгърнати и мокри още, ...
  468 
Сърцето ми без тебе
е заглъхнал ромон.
Ръцете ми без тебe
са поломени клони
на пресъхнал ствол. ...
  403 
Чети, чети, приятелю!
Неостаряващата
Книга на Живота ти чети.
И цитатите любими свои
с чернилото на болката си ...
  536 
Кълбото огнено събуди ме със ласка.
Колкото усмихната, толкова страстна.
Дълбините щедри на море безбурно
даряват ме мъдро с раковина пъстра.
Вятърът - немирник, стаен в черупка, ...
  867 
Има ли хора,
които никога не порастват?
Питам света, от болка премаляла.
Дете ли съм?
По сто въпроса на ден си аз задавам: ...
  547 
Душата ми е непокътната.
Зряла.
И като Земята цяла.
Танатос в теб
изкушен за пир ...
  606 
Предложения
: ??:??