щураче
130 резултата
Не разпитвай. Не надничай
в мен, в градината ми тайна.
Там е девствено и чисто,
синевата е безкрайна.
Всяко цвете е целувка, ...
  590  10  15 
Отдавна заспали са спящите хора,
сънуват живота си, докато спят.
Сънуват кошмари, любови, умора,
сънуват, че вечер си лягат да спят.
Сънуват, че сутрин се будят и тръгват ...
  937  11  47 
По любимата ми история за Естир
Вървеше в бурята. Една царица.
И буря беше в нейната душа,
кръстосваха небесни колесници,
светкавици пробождаха дъжда. ...
  550  10  15 
На Д. А.
Така ми е каймачно рупнало,
че чак ми се босей тревисто,
но гледам гроздочепа тупнал е
и мравечней, уви, гъмжисто, ...
  630 
Аз ви пращам в опасни и скрити води,
мои кораби смели, мои дръзки мечти.
Под бялото знаме платна разпъни,
лети моя флота, в страха си, лети!
Какво, че са черни на мрака вълните ...
  943  30 
Пак близостно се вблещвам в зъркелата.
Да, колко отразейващо са верни.
Тъй празнодайно щедроносни в суетгнята,
дълбокодънни пустостени.
Ма няма да се сдуханясвам, че космомерно ...
  884  15 
Вселената би се събрала
в една сълза от твоите очи,
а вечността би завидяла,
че не за нея плачеш ти.
В най-тъжната небесна стая, ...
  552 
Една жена танцува в твоя сън,
косите и са с цвят на абанос,
а тялото и, жадно тръпнещ стон,
цигулката на майстор виртуоз.
Коя е тя, дъхът и те докосва, ...
  552  10 
Както галопирах, налетях в канавка!
Тука разкопали! Мамка им еснафска!
Боже, кво е туй, бе? Гледам и се чудя!
Малее, сомнамбули? Няма да ги будя!
Някакво гъмжило, пълно с звездобройци, ...
  856  20 
Такава ме искаш, каквато съм всъщност.
Свободна от всичко и смела до дръзкост.
Сама, уязвима и с всички пороци,
но чиста, измита в небесни потоци.
Грешаща, горчива, така своенравна, ...
  542  13 
Това ми изплува, когато прочетох в коментара на Мартин трактовката му на приказката за спящата красавица.
Предполагам всички са чели или знаят приказката на братя Грим "Принцесата и жабокът". Интересна приказка. Принцеса трябвало да целуне жабока, за да развали магията и жабокът да се превърне в при ...
  952  36 
Не знам как и кога се е сформирала представата на българина за мъжественост, но е меко казано уродлива, мъжкарство, а не мъжественост. Чудя се на какво се дължи. На нисък интелект? Според мен не, познавам високо интелигентни мъже и те не са различни в това отношение. Липса на възпитание? Липса на мо ...
  1945  39 
Особняче:
- Колко много звезди има тази вечер. Толкова е красиво, като океан, небесен океан.
Точното око:
- Обясни ми, къде видя много звезди, като реално тази вечер има само пет звезди на небето. Даже, онова там май не е звезда, а самолет.
Особняче: ...
  791 
Ако падна в тъга или близък ми липсва,
ако духом кървя, ако горест надвисва,
ако изход не виждам, спасение няма,
се затварям сама, вътре, в тайната стая
и залоствам врата, с всички сили, до края. ...
  493 
Мислиш ли си, че ме няма?
Че съм горестна мъгла?
От житата - суха слама
огън в пепел разпиля,
от душата по земята ...
  488 
Оглеждам се. Но толкова е трудно,
да виждам през измамна яснота,
родена съм сред хиляди заблуди,
закърмена с хронична слепота.
Осъдена, затворница на времето, ...
  542  11 
Сърце мое, неподвластно,
ни на менe, ни на друг,
как живееш тъй опасно,
а си колкото юмрук.
Уж си крехко, уж си нежно, ...
  608  11  15 
А аз те чаках, мое Лято,
сред толкова дългите зими.
Сезоните трудно се сменят в душата,
ела. мое Лято, ела, съживи ме,
прати пролетта да разпъпи цветята ...
  933  23 
Мъглата леко вдига си полите,
нагазила до глезени в роса,
отива си откраднала звездите
от купола на твоята душа,
изчезват белите воали ...
  556  11  15 
Когато вечер кротък вятър
внезапно нежно те погали
и сякаш слязъл от гората
на диви ягоди ухае,
когато сякаш някой шепне ...
  600  12 
Подадох хляб, а ти змия ми даде,
тя пропълзя, да ме ухапе,
усетих погледа и гладен
как дъжд отровен в мене капе.
За нас ми стана болно, съжалих ни. ...
  508 
Отблизо се вглеждам в очите ти.
Да, колко вярно отразяват.
Тъй огледални и повърхностни,
дълбокото не разпознават.
И ми е тъжно, че светът ни ...
  937  22 
Жалко, че не се познаваш
и живееш като роб,
с всичко се съобразяваш,
в своя плитък, тъжен гроб.
Времето ти е броено, ...
  446  11 
Живея точно, като птиците,
от шепата си Ти ме храниш,
не сея, не събирам в житници,
от всяко бедствие ме браниш.
И в мислите ми няма трябва, ...
  486  18 
  558  15 
Какво прекрасно място! Раят!
Тя пее, всички и пригласят.
Уютно е, добре я хранят -
душата и се разсъблича,
приятно топла е водата - ...
  711  12 
То няма общо с онова пиянство,
което разумът налудно помътнява,
звездите пълнят чашата пространство,
небесната бутилка натежава,
излива щедро тъмната си същност ...
  524 
Позволих си да редактирам превода на това стихотворение, направен от Семра Ахмед, чийто автор е Сабахатин Али. Очаквам вашата преценка. Оригиналът е тук:
https://litermedia.com/index.php?ind=reviews&op=entry_view&iden=60
Дълги години са моите дни
от пътя самотен, нелек.
Не ти се сърдя, не мислѝ, ...
  1559  38 
Из тази относителна реалност,
не знам кое реално съществува.
Оглеждам се в покоя на водата
и виждам, облаците плуват.
Краката ми са боси по тревата, ...
  800  10 
До дупката на Пламен :)
В живота все ме учат да внимавам,
да се боя от всяка дупка.
Каква ирония. И я съзнавам:
Животът е дупка до дупка. ...
  764  26 
Онези пламъци в очите ни,
не са отблясъци, не са.
Нощта е кротка сред звездите си,
но могат да я изгорят,
да я запалят, лумнал факел ...
  463  12 
Отказвам да съм твоята богиня,
езическия ти олтар!
Нима дъждът си има име?
Нима е нечий господар?
Но виж как може да обича, ...
  529  12 
Колко крехък изглежда светът ми,
глухарче сред поле от ветрове,
всеки миг може просто да свърши.
Без следа. Даже без да умре.
Но това е, защото е вечност, ...
  601  10  21 
Писано на 10-11г, възраст :)
Един монах в килия тъмна,
потънал в размисли дълбоки
с перо над книгите осъмва,
за да отхвърли хулите жестоки. ...
  374  16 
Ти дебнеш подло, винаги в засада
и чакаш да изгубя някак сили,
да падна в бездна и да се отчая,
вина да ме полази с пръсти гнили,
да ме разяждат болка и омраза ...
  690  14 
Наýчи ме, до болка да ти вярвам,
да хлопам по залостени врати
и кучетата бесни да разлайвам,
да бъда трън в невиждащи очи.
Но много е горчива тази чаша, ...
  585  17 
Танцуват мислите ни в синьото на здрача,
рисуват йероглифи и мълчат,
а в тишината им, нощта отново плаче,
от тайните сълзите и болят.
Но танцът е омаен и не спира, ...
  626  14 
Ти вярваш ли, че сънищата ни, са истински?
Защото те познах в съня.
Ти бе премръзнал, уморен от тъжно скитане,
а аз избягала сълза
по бузата ти с болката се стичах, ...
  544  12  19 
Там някъде навярно пеят птици,
ромоли извор с приказна вода,
а сенките са с борови иглички
и сладък вятър диша тишина.
Там някъде е много-много синьо, ...
  618  10  16 
Не може да се съживи, туй що е мъртво
и изборът изцяло си е негов.
Животът не обича простосмъртни,
а жребият на тленността е тегав!
И ето подредена е дъската, ...
  474  20 
Предложения
: ??:??