8 371 резултата
Тъгуват, боли ги.
И не знаят защо ги боли.
И не знаят защо тъгуват.
Константин Павлов
Силните хора… Невъзможно е да се предпазят от гръмотевични бури или от порой от лоши мисли. Но дори дарени с живот, орисан да усеща и улавя болката, те винаги, сега и занапред, са и ще бъдат стърчащи над посредстве ...
  409 
Вървя по препълнените улици на този град, който дори не ме впечатлява. Хората са спокойно съботнопротяжни в своята походка. Поовехтелите сгради ме връщат в спомени от несъвсем далечно ни минало. Погледът ми често се взира в олющените фасади и недобре поддържаните постройки, които са в прилика с наши ...
  612 
Силен си не когато мачкаш, а когато помагаш.
Богат си не когато имаш, а когато даваш.
Израстваш не когато гледаш "отгоре", а когато можеш да приклекнеш.
Въпросът не е в имането или в нямането.
Понякога имаме толкова много, но сме се насочили към нямането и там наистина няма нищо. ...
  546 
„В живота никога не е толкова хубаво, както мечтаеш, но е толкова лошо, колкото се страхуваш.“
Фей Уелдън
Ден подир ден събираме си мечтите в спомени. Мечти, понякога премръзнали, друг път нажежени до кръв, а нерядко – протяжно мъгливи като есенна утрин. Те, нашите мечти, остават събрани в душевната ...
  703 
Коридорът е прекалено дълъг, упомрачително тъмен, станал е от кога ли жилище на мишки, прилепи и плъхове. Самоизяждане. Мълчание, а после неспирни писъци.Кълбо от нерви, разстояние в полупразното пространство. Дъх на гнило, на песен от оглозгани кости, на кълбо от някогашни страсти.
Трябва да намеря ...
  309 
Акцентите
Акцент, това означава внимание, подчертано внимание, внимание с ударение. Например, ако нещо се смята за по-важно от друго нещо, и на него се обръща по-голямо внимание. И тази приоритетност на вниманието на човека произтича от това - какво той обича или предпочита. Трябва да се има пред ви ...
  649 
„…всичко, което надхвърля случайността, има смисъл.“
Коджи Сузуки
Дали понякога търсим определени знаци или се чувстваме в предизвестена ситуация, дали намираме обяснение в несъвсем обясними неща и как търсим в своя път онзи смисъл за неговото изживяване? Въпросите могат да бъдат далеч повече от въз ...
  782 
Или за лъжезначимостта, приближаваща се до незначителност
Обществото ни винаги е имало и ще има нужда от обществено обсъждане за обществените библиотеки, както и от значението на общественото ни мнение. То, значението и ролята на общественото мнение, за нас понякога е твърде голямо. Дали въобще успя ...
  744 
Небето е синьо-зелено, покривало от облаци тешат душата. Свеждам поглед, а после-очите. Роптая наум срещу несгодите. Преминавам пред ада на чувствата. Мълчи часовникът, като замръзнала пътека. Гледам към отсрещната къща. Там мина детството ми. Мама вече я няма.Тихо е, някак протяжно. Стоножката до м ...
  335 
Съдбата винаги досега ме е отвеждала да живея до вода. Дали в това има нещо, което да предвещава случващите се събития, или е налудничаво обяснение на тези неща – дори не се опитвам да науча. Не съм търсил обяснение за себе си какво е било и защо съм направил тези избори. Вероятно случайност на несл ...
  641 
Понякога сме толкова безизразни и дори безобразно безлични в живота, който ни преследва по начин съвсем определен. Едни от нас го наричат съдба, други орисия, трети – просто поредица от събития. А той си е една съвсем подредена случайност, която е ярка, цветна и различна за всеки от нас относителнос ...
  766 
Първият учебен ден е празник, който ние българите, а може би и не само ние, свързваме с първите наши учители. И разбира се, в това няма нищо странно и неестествено. Обикновено в такива дни усещаме онова специфично чувство на първите пориви за знание, спомените за първото ни училище, първите ни срещи ...
  580 
„В такова време ти се ще да имаш две сърца - едно за чест, друго за мерак, - а то, опустялото - едно: разсечи го, разкъсай го - пак едно!“
Николай Хайтов
Раздирани сме от мисли, страсти и от чувства какво и как се случва. Объркващо е – в тези времена размирни и по някакъв начин – дори хаотични. От п ...
  839 
Раздирам с нокти покривалото на огледалото. От там ме гледа влюбено лице. Усмихвам се, а после замълчават розовите устни.
Някъде се чува хлеч на дете.
Той ме кара да се наведа. Стоя смълчана като борова гора, а как желая да си говоря с вятърът!
Пътят на сърцето очовечено върви към гибел.
Вече не ми ...
  563 
„Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората…“ Павел Матев
Трудно ще разкажа за всичко това и най-вече за усещаното за безкрая. Този безкрай, в който случайно или не съвсем сме попаднали със своето идване на този свят. Дали разумното ни съществуване е доказано или не – всеки търси и тру ...
  356 
Звън на аларма, ала навън все още е тъмно. Протягам ръце, любимият още спи в пашкула на емоциите тихи. Ставам, а очите тежат, някак сухи са нежните ми устни. Обличам се бавно, сънят е още в мен. Но слизам по стълбите, котка се умилква, друга мяука гладно. Търся салам, а после кафеварката. Косите ме ...
  556 
„От коя страна на неизбежното заставаш сам решаваш.“
Любчо Иванов
Пътят, водещ към не съвсем малкото селце, е тесен и доста криволичещ. Вечерният сумрак прикрива очертанията на асфалта, нескопосано позакърпен през летните месеци. Нарядко автомобили проблясват с оттенъците на спусналата се вечерна мъ ...
  874 
По-точно стремежът към него е такъв. В човешкият род едно от най-съкровените неща, е здравето. всички за него бленуват и всички взаимно това си пожелават - здраве. Какво обикновено си пожелават хората, обаче? Това са неща, които се считат за недостижими, по една или друга причина. Никой не знае какв ...
  839 
Човешкият живот може да се нарече измислена реалност, която ние, човеците, преживяваме по свой собствен начин. Ако искаме тази измислена реалност да даде отражение или поне малък отпечатък на човешкото ни битие би било добре да положим усилия, които да дадат някакъв добър резултат. И макар да е пред ...
  692 
През последните дни често си мисля за моите учители, от които тръгна всичко – животът, мислите, страстите, поривите, мечтите, сблъсъците и всичко, вероятно свързано с моето препускане през годините и времето или пък с помъдряването.
Едва ли мога да преценя от какво е това и дали е необходимо? Навярн ...
  608 
Възрастта едва ли е най-важното нещо и не тя казва всичко за един човек. Но възрастта и годините са необходими, за да отличиш своите взривове в живота си и да ги преодоляваш.
Дълго време си мислех, че понякога срещите закъсняват. Но времето и пространството са относителни и си давам сметка че може б ...
  713 
Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.
Атанас Далчев
Живеем в едно общество на отричащите се или по-простичко да го кажем – ...
  736 
СОЦИАЛНА ПРОМЯНА ЧРЕЗ ЕМПАТИЯ
"Какво ни свързва?"
Отличен въпрос. Но защо трябва да сме "свързани", каква е тая нужда и кое я обуславя? И ако действително имаме такава въпиюща необходимост да бъдем заедно, да сме едно общество защо тогава все повече се разделяме и отчуждаваме?
Въпроси. Хубаво е, че ...
  762 
Една изказана мисъл „Явно голяма част от естествените мозъци Вече са изкуствени“, ме провокира към размисъл. Ето го и него...
Явно голяма част от естествените мозъци вече са изкуствени". Факт! Погледнете младите! Те сякаш са орязана версия на хора . Груби, агресивни, цинични. Сякаш излети по калъп. ...
  795 
Чувството за свобода и независимост е особено състояние на духа, което, освен от нашите способности и действия неизменно и винаги се влияе и от други хора и обстоятелства. Човешките очаквания винаги са свързани със случването на нещо добро, само че то по един или друг начин зависи от това с какви хо ...
  693 
Скитникът се взираше в ромолящия, тих пролетен дъжд. Беше протегнал плахо треперещата си десница, която за него отдавна бе признак от изгубената му надежда. Изгубена нейде в мъглата, из пустите, нощни улици. Преди много години, надеждата в него бе буйна и той грижлижливо я съхраняваше, а сега просто ...
  573 
Едва ли всички пътеки са отъпкани, едва ли всички пътеки са опаковани с житейска наслада, едва ли всички пътеки са равни. Но пътеките, по които тичаме, спускаме се или се изкачваме са смисленото очарование на преживяването живот.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пъ ...
  916 
На Силва Василева
Днес денят е слънчев, но все така зимно пронизващ. Прилича ми на поотръскъло се бездомно куче, което скита из прашните улици и търси храна. Блудно се върти насам-натам и помирисва краищата на измръзналия тротоар. Бързащи хора не му обръщат и миг внимание, а то поглежда с искрени оч ...
  666 
На А.Л.
Здравей, скъпа Агнес,
Тази вечер се опитах да нарисувам Любов,.. онази... невъзможната. Тогава ти се появи пред очите ми отнякъде. Бе наклонила глава леко на една страна. Цялата беше облечена в слънце. Сред къдриците с цвят на лятна нощ бушуваше палавият вятър. Цялата ухаеща на любов, ти лек ...
  574 
Кризите определено влияят на нашето социално поведение и определят нашите постъпки или липса на такива, които в повечето случаи следват определена логика, но се наблюдават и нелогични процеси. Те са съотносими към ситуацията в която попадаме, както и от обкръжаващата ни среда. Според Стивън Кови: „П ...
  755 
Лутане към своя край
лутане към своето начало
това не е заглавие
а дявол, Тони Теллалов
Препускаме по криволиците на пътя, които очертават нашия живот, и очаквано или неочаквано за самите нас се натъкваме на малките междинни гари. Поспираме за малко, уж да поемем дъх, но често вместо с чист въздух, ...
  780 
Свидетели сме на безпрецедентна атака както срещу християнството, така и срещу целия човешки род. Аборти, богохулство, хомосексуализъм, опит от страна на управляващия „елит“ за тотален контрол над обществото, агресия срещу неприкосновеността на човешките тяло и личност, подмяна на понятия и др. Това ...
  707 
Периодично търсим или се надяваме на промяна, поне това показва близката и по-далечната ни история. И без да търсим закономерност или цикличност, то ние целенасочено се стремим да променяме живота си към по-добър или по-поносим за нас и нашето усещане за това. И днес отново търсим промяна, търсим я ...
  734 
Много ни плащат. За какво? За мълчанието ли?
Прочетох наскоро почти по едно и също време във вестник и в няколко сайта статии, посветени на огромните заплати на някои държавни чиновници. Всъщност – като че ли авторите се бяха наговорили, в тези публикации едва ли не всички чиновници бяха омаскарени ...
  890 
Докосват се началото и краят…
Иванка Павлова
Човешкият живот е едно странно състезание – или участваш в него, или оставаш наблюдател. Именно този наш човешки живот, в който нито черното винаги е черно, нито бялото винаги е бяло се случва в неизбежната си последователност и безпорядъчност. Той се кри ...
  710 
Отиват си годините – тъжни и радостни, такива са каквито ги усещаме и изживяваме. То, времето са хората и събитията. Аршина с който мерим е онази категория за усещане, която сами си определяме и позволяваме да ни съпътства и напътства. Дали това е правилно или не, е трудно да се каже, но при всички ...
  810 
Всеки човек се ражда свободен. Свободен да избере какъв да бъде. Свободен да избере как да изживее живота, който му се предлага само веднъж. Да избере дали да води живот-независим и свободен, или да бъде подчинен на нещо земно, което може да унищожи всичко, което има.
Милиони хора избират да бъдат н ...
  1428 
Тъгуват, боли ги нещата.
И не знаят защо ги боли.
И не знаят защо тъгуват.
„На добър път, странници в нощта, тръгнали с последния влак в тази наша година!“
Цитирам по памет думи, изречени от екрана преди много, много години. Думи в една несъвършена, но истинска емисия за новините в последния ден на ...
  709 
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
Пеньо Пенев
Поколението, посещавало училище през 70-те и 80-те години на миналия век, със сигурност е чело, а много и все още зная наизуст, поне част от някое от стихотворенията на „поета с ватенката“, строителя на Димитровград и на бъдещото со ...
  749 
Все по-трудни стават мислите ни в последно време. А като че ли ни е нужно само едно – да си припомним, че сме българи. И макар и попаднали в тресавището на времето да изпратим по живо по здраво самозванците службогонци.
„Службогонци”– една от Вазовите творби – образец на класическата ни драматургия, ...
  1049 
Предложения
: ??:??