Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 797 резултата
Последно сбогом
Такъв какъвто бях ме запомни!
Какъвто си останах и до края.
Недей да плачеш! Твоите сълзи
едва ли ще ме пратят там, във Рая? ...
  358 
Слова написани от мъка,
дълбоко от сърцето сътворени...
Делят безгрижното ни време
с часове загубени от бесове ни.
Сърцето, то тупти... защото, ...
  357 
Ако някога за тебе звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...
  433 
Доведе ме дъждът във този град
с надеждата, че няма да се върна,
че бурите останаха назад
и новите мечти аз тук прегърнах.
С годините се надпреварвах с тях, ...
  880  18 
Дочакали отново знойно лято
и като птиците отлитаме на юг.
О, сбогом, северни пространства,
гори във мене южния светлик.
Мен чака ме позната родна стряха, ...
  438 
Когато твоята любов шумеше,
Моята поиска тишина.
Не се замислих колко те болеше.
Чак когато дойде залез,
осъзнаваш, колко ценен ти е бил денят...
  619 
Вълните галят с нежност утринта,
разплискват се в мига им мълчаливо.
И топъл повея прегръща песента
по пясъчните стъпки я разлива.
Приижда тихо ласкавия бриз, ...
  419 
Царевград намигна смело и в междата се стопи,
сто гори любов изплели, а студентите – мечти.
Всеки тук се бори тихо и отива си в нощта...
Тъй човешко е да искаш да целуваш по уста!
Аз оставям дните топли, заминавам си оттук, ...
  208 
(Разговори с любовта)
Ти преминаваш през всички прегради,
влюбени срещаш с радостна вест...
Сродни души с хармонични заряди
с теб си споделят чувствата днес! ...
  561 
Светът е само призрачен нюанс
от мълчаливата истерия на тишината.
Огромен пуст хангар, нощта в каданс,
поглъща с пипала невидими Земята.
...И ти живееш в тъмното око ...
  573  23  10 
Захлюпих времето си под капак
и исках някак то да спре.
И неграмотен аз, като хлапак,
помислих даже, че ще мре.
Но времето не спира никак то - ...
  420 
Кога ще ме обичаш ти?
Когато склерите ми помътнеят?
И в лунен лъч, откъснат се превърна -
В залеза на посребрени струни.
Когато е безпомощна нощта ...
  662 
Изплаках слънчевите тайни
там от края на света.
Преглътнах истини незнайни,
посипали пустини с тъга.
Открих, чрез тях притчи давни ...
  662 
По-страшна е от рана самотата.
Не заздравява. И не я лекуват
ни пролетната влага на земята,
ни облаците. Те невинно плуват
по синята повърхност на небето. ...
  544 
  1040 
  670 
Юни е, прозорецът ни лъха летен полъх.
Върху лицата ни разхвърля нощна жега
на ситни пръски, сякаш е рисувал Полък.
Цигареният дим изпълва малкото пространство,
няма място от мен и теб, и лятото, и жегата, и него. ...
  619 
Ще погали росата слънцето,
ще търкулне дъх по равното,
а в очите на белите гълъби
небето ще е без граници.
Бели коне като призраци ...
  288 
> "Защото нечестивият език
>
> е сив от прахоляк и трудно диша
>
> и трябва да валят добри сълзи, ...
  409  15 
  3518  13 
Видео от деня на студийният запис на песента https://www.youtube.com/watch?v=HYWhpXpj3FY
  2374 
  1863 
С щастливата походка на дете
разхожда облак своето небе.
Наднича тук. Забравя го, ей там.
За него плаче и заспива сам.
В съня си все назад се връща ...
  642 
  1131 
  1136 
  832 
  1018 
Вдовство...
... защо е тъжна младата Царица?...
... защо двореца е обвит във креп?...
... над кулата върти се мрачна птица
и зло прокоби вече дни наред... ...
  318 
Духът на Караджата
Историята има тайни бездни,
погребва в тях Животът от Земята –
държавата ни може да изчезне,
но жив ще е „Духът на Караджата”... ...
  347 
Спомен за Незаконната любов...
Ти помниш ли как в някакво „отдавна”
живяхме незаконно с Любовта –
това и беше малката ни тайна
и криехме се в нея от Света?... ...
  350 
Ромът е гражданин у нас,
като такъв и задължения има.
Възмутен съм силно аз,
че ромите в Бургас
не само не си плащат водата, ...
  505 
Billie Eilish – party favor *
[Intro]
Hey, leave a message
[Verse 1]
Hey - call me back when ya get this ...
  1904 
Така ме заболя, че не болеше,
претръпнах. Някъде удари гръм.
Лъжата ти от сладост ми горчеше.
Жигоса на челото ми: Аз съм!
Овенската ми същност се бунтува, ...
  309 
На брега на великата вечна река
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
До нозете му камък с красиво сърце ...
  990  11  14 
Създаде ме светът от шепа пръст
и хвърли ме под дъжд, да се размекна.
Такъв, навярно, бил е моят кръст -
на кал да се превръщам, а да светя.
Порой ме къпа, слънце ме горя, ...
  614  10 
Седях на стола със здраво стиснати устни. Толкова ги стисках, че челюстта ме заболя. Една веничка почна да пулсира на слепоочието ми. Главата ми щеше да гръмне. Неизвестността ме шокираше. Едва се владеех. Чаках какво ще чуя. Докторът отначало мрънкаше, но после ме погледна право в очите и изплю кам ...
  1240  14 
Моят шепот е толкова тих,
звук от страница шумоляща.
Аз съм просто поредният стих -
непрочетен... съм равен на нищо...
Аз родих се на белия лист ...
  965  10  25 
Препънах се в бастуна му - о, миг,
да можех да прелистя времето обратно.
Подхвана ме с ръка като челик,
а бе на възраст непонятна.
Присви очи, прочетох в тях тъга, ...
  395 
Сърдечните мотиви в мен пулсират
и тишината звънва в багри.
И всеки дъх е глътка сила.
И всеки миг отрича края.
Надеждата че бавно си отивам ...
  865  11  15 
Последна е срещата с теб на мястото наше...
Бутилка със спомени... Странно засядат ни глътките.
Но вместо наздравица тъжно докосват се чашите.
И просто разбираме... нищо не е вече същото...
Виновно мълчим. Налей още чаша тъга... ...
  316 
Предложения
: ??:??