14 394 резултата
Барът затваряше, но на него стояха още няколко пияни типове които си допиваха. Всъщност те бяха компания, но вече бяха изпили по доста и оклюмано самотно си допиваха. Бармана Петър Романов бършеше измитите чаши и ги редеше по местата им, когато в бара влезе красива млада дама с руса коса и бяло палт ...
  163 
Зимата искаше да заличи празничния ден и почти успяваше.
Отприщила се като виелица още в ранните часове на деня, нахвръляща се зла и сърдита срещу всички светлини по улиците на града. По обед, дъхът ѝ сновеше с шумни вихрушки от наострени скрежни кинжали, готови да пронижат безумеца, посмял да излез ...
  681 
Лина не обичаше зимата, студено, заледено, сиво, а сега още повече не я харесваше, нали тази есен се запозна с малкото мравче Янко, а мравките през зимата не излизат...
Двамата се срещнаха в градината, под ореха, където е големият мравуняк на мама мравка Незабравка. Малкото момиченце помогна на Янко ...
  331 
Любовта търси нови изживявания.Тя не следва логиката на живота, но се съобразява само привидно, когато скланяме да я търсим в определен момент и в определени състояния.
Докато една ранна утрин лейтенант Турсунов не зяпна от удоволствие да наблюдава в изнесената си напред позиция, как две камуфлирани ...
  398 
Беше първият вторник на декември, 20:30 часа.
Михаил, симпатичен петдесетгодишен, но все още строен брюнет вкара маздата в гаража, отвори жабката на колата, извади скилидка чесън, обели я и я сдъвка. Скилидката бе неговата застраховка.
Той заключи гаража, тичешком стигна до входната врата на къщата, ...
  365 
И сякаш за да се дооправдая направих следващата стъпка.
- Хайде да си разменим телефонните номера, ако сме свободни след работа да се обаждаме, да поскитаме из Атина, по Акропола или Пирея, а можем да идем на плаж, вече хората ходят - предложих раздвоен. Най-много да ме отреже и готово.
- О, защо не ...
  258  12 
К
Когато се събудиш сутрин, първото нещо, което ти се прави е да отидеш до тоалетната. Но този ден не беше такъв. Защото се събудих от страшен трясък. Когато отворих очи, видях че стените на апартамента ми ги няма. Аз бях целия в прах, мазилка, части от панела. Над мен летяха хеликоптери. Аз бях кра ...
  116 
Метрото равномерно потракваше, спира на станциите, хората като забързани мравки слизаха, качваха се, малко поуморени или по-точно изморени от работата и заети с мислите си, още колко ли работа ме чака в къщи...
Равнодушния глас от уредбата съобщаваше метроспирките, сякаш подканваше пътниците'' Време ...
  233 
Едната кокошка изкудкудяка, след нея кучето залая и уплаши другите кокошки, които също се включиха. Петела и той закукурига в тихия преди това късен следобед. От къщата се чу тежко изкърцване последвано от отваряне на вратата. От там се показаха белите чорляви коси на старата кьорава вещица. Тя се о ...
  171 
По онова време,когато живеехме в един строителен транс да отбележим 1300 години на българската държава,да построим заводи,летища,ракетни бази и прочие строителни достижения...Се яви недостиг на жилища за обикновените работници в градовете,които в мнозинството бяха селски труженици,станали излишна ра ...
  252 
На пръв поглед това е заден двор. Другият е за пред хората – цветенца, пътека, зидана чешма, малка, но удобна къща.
Там стопаните посрещат гости, там се хвалят с красотата. А после идват в задния двор и започва истинското представяне.
Щото на село цветя не се рупат. И красота не се пие.
А всичко тов ...
  325 
Приказно фентъзи
От земята се показа малко зелено растение. Вятъра го разклати леко. От малкото растенийце се показа пъпчица, която веднага разцъфна. В цветчето спеше малко насекомо, което се събуди от приятните слънчеви лъчи. Те ласкаво го подканиха. Но то не ставаше, въргаляше се в жълтия прашец и ...
  263 
Вера Атанасова прекара целият си живот в дома на родителите си. В него се роди, порасна, изучи, в него роди дъщеря си и в него се пенсионира. Беше учителка по литература, изцяло отдадена на работата си и изобщо не разбра как един ден ѝ връчиха известие за предстоящо пенсиониране. Не се натъжи много. ...
  167 
Трета финална част
Вещицата погледна към обличащия червеното си палто дядо Омраз и му каза:
- Не бързай с кмета. За него има още шанс.
- Аз ще му дам шанс, хо-хо-ха-ха-хра-хра... – засмя се дядо Омраз.
- Добре нека дойда с теб тогава? ...
  238 
Командирът на ракетната бригада полк.Иван Крачунов все по-често се замисляше...Като какъв човек може да стои зад онова "фазанче",младият лейтенант Генчо Турсунов,познат в бригадното и гарнизонното общество на Ямболската мотострелкова дивизия с явно не дотам лицеприятното прозвище "Гуньо Турсуна"?!
В ...
  209 
  196 
Втора част
Кокалчо отново даде тон за песен, но този път италианска:
- „Cerco l'estate tutto l'anno e all'improvviso eccola qua... (Търся лятото през цялата година и изведнъж тя беше там...). – домакините знаеха текста и продължиха, а концесионера и работника пригласяха. Не смееха да опитат да ската ...
  403 
Съвременен диалог
- Едни свински уши на скара, едни пържени картофи със сирене и една голяма наливна – свойски рече Иван Градев на изпънатия младеж с келнерски тефтер и химикал в ръцете.
- Нямаш проблеми, бат Ванко. Носят се. – Сервитьорчето се отдалечи към кухнята.
- Виж ся, бай Марчо, Путин е голя ...
  342 
Зимата дойде в Горна Тракия с противоречив тоалет.Тя пристъпяше бавно и неуверено,като младоженка,за разлика от хубавите синоптички по националните телевизионни канали, които се надпреварваха да ни представят обстановката в България ту с летни рокли от студията,ту добре екипирани от някой проход в п ...
  376 
5 глава
Дрю не спираше да работи, откакто се беше прибрал от Германия. Изкарваше почти цяло денонощие в офиса, като отсъстваше за час-два, в които дремваше и отново се връщаше да управлява ,,империята" си. През неговото отсъствие в компанията му настъпили неотложни проблеми и сега с неуморни сили ра ...
  240 
Бях се замислил пред двете чаши мастикомента.
Някой ме тупна по рамото.
- Наборе, много от рано си я подкарал. Едно време до обяд не даваха алкохол по заведенията, коняка го слагаха в порцеланова чаша за чай, все едно няма по-освежаващо сутрин от чаша топъл чай, и после стъпяш в паници, аха страх те ...
  169  12 
Доктор- патологът пристигна с един санитар директно от Окръжна болница с линейка. Беше облечен делнично и само силиконовите ръкавици подсказваха, че има по-особена задача. Вървеше клатушкайки се, с невъзмутимо изражение -- пълен възнисък човек на около 65 години. Зад него санитарят се бе попригърбил ...
  177 
Първа част
Приказно фентъзи с хорар елементи
Снегът се сипеше бавно над Веселата горичка. Снежинките все така бавно но сигурно застилаха дърветата и полянките с бялата си пухкава завивка. Къщата на вещицата също се покри с бялата премяна. А малкото ѝ коминче пушеше усилено. Вътре под романтично-прия ...
  220 
Промяната не дойде бързо. Защото в душите на хората, всяка крачка напред е съпроводена от компромис. Към себе си, ближния, приятеля, съседите, семейството. Човек обикновено има големи планове за живота си, но после разбира, че границата между реалност и мечта е толкова крехка.
Така беше и с Люси, же ...
  123 
Баба Милица се понамести на пейката до дувара, сложи бастунчето до нея и зачака.
Лято е, топлината бе малко се поскрила, ала ,но беше задушно. Опереният котарак се умилкваше до нея, а после полегна покрай краката и.
Бабата чакаше своето внуче, бе го изпратила до пазара в малкото градче.
Всяко лято К ...
  163 
Благодаря за поканата във вашата медия… Да, де – работите в нея, не е ваша. Пък и надали някой в държавата знае чия е…
Какво? А, да – по темата. Значи, поканихте ме, за да обясня на драгите зрители каква е ситуацията на предколедния и предновогодишния пазар…
Зная,зная – един пазар е. Седмица разлика ...
  111 
От известно време Моника не успяваше да вижда само лицата на хората. Тя гледаше и душите отвътре, техните характери, отношения, навици.
Отначало си помисли, че е полудяла, започна да избягва срещите, дори със своята приятелка Нина. Учеха в едно училище, в десети клас, познаваха се още от детската гр ...
  131 
Разбива се летяща чиния високо във полите на Витоша. От нея изскачат два зелени хуманоида, всеки с по две антенки на главата. Очите им блестят в златисто. Те изтупват снега от себе си. Едното поглежда към чинията, мърда едната си антенка и летящата чиния се покрива с пясък, скали и сняг. Другото зел ...
  243 
В просъница дочу хлопването на външната врата. Отбеляза по навик, че мъжът й замина на работа. Днес беше дежурен и вечерта нямаше да се прибере въпреки, че е Коледа. Децата бяха извън града. Щяха да посрещат празника в някаква планинска хижа.
Прозя се и мързеливо се изтегна под чаршафа като котка. Щ ...
  397  16 
Дядо Мраз, брат му и студено-снеговития инцидент
Снегът заваля тихо и неусетно през нощта. Коминчетата на къщичките в малкото балканско селце пушеха, а малки и големи хора спяха сладко, сладко. Улиците бързо побеляха, покривите също, всичко стана приказно бяло, а един черен гарван от един клон мъчно ...
  163 
Обичам да вали. Дъждът отмива наслоенията на егото, лошите чувства, пренебрегнатата обич.
Студът ме гали по бузите, а дъждовните капки играят на криеница.
Можех ли да избягам от бащиния гняв? Той се изсипа върху чувствителната ми душа като тежка, каменна плоча.
Беше разбрал, че обичам Илко, а за бащ ...
  152  11 
ДА СИ СПОМНИМ ЗА ДЖОН ЛЕНЪН...
На 08 декември се навършват 43 години от убийството на Джон Ленън.
На тази дата през 1980 година, млад непознат мъж спира Джон Ленън на улицата пред жилището му
в Ню Йорк, за да му иска автограф. Няколко часа по-късно същият този непознат стреля пет пъти срещу Джон Лен ...
  207  13 
През девет планини, зад десетата, през девет морета, зад десетото, живял и царувал лют цар. Поданиците му мърморели, че е много стиснат, всичките данъци трупал като златни накити в подземията си и въобще не се грижел за поданиците си. Къщите били грозни, улиците били в дупки, хората ходели намусени ...
  382 
Дъждът тропаше тихо и приспивно по прозорците на блока. Рени спусна щорите и изгаси осветлението на стаята. В кревата я чакаше Пламен. Той и се усмихна щастливо на светлината от телевизора. Рени бавно свали черната си нощница, и облизвайки устни еротично се присъедини под завивките до Пламен. Той я ...
  345 
Мария роди момиченце. Вангелис бе повече от щастлив, родителите им също. Гледах ги радостни и усмихнати да се разхождат из градината между хотелите.
Подухна топъл есенен ветрец и тук-там нападалите листа оживяха, заиграха сякаш своя си есенен танец. Пригладих по навик поразрошената си коса от ветрец ...
  272  17 
Малката рибарска лодка се рееше по златистите вълни. Слънцето се спускаше в своя златен дом. Студът проникваше през дрехите и хапеше кожата. Сиви облаци забулиха небето в мрачна одежда. Заваля студен есенен дъжд.
Тервел стоеше взрян в морето. Прошарените му коси, целунати от сребристата обич на врем ...
  298 
Пасажер от каюта 46 стъпи на борда на круизният кораб под аплодисментите на част от екипажа , които ги посрещаха след като съобщят името на пътника. Администратор веднага оформи пластиката му, която щеше да бъде и паспорт и разплащателна дебитна карта на всички места на борда. Тръгна надясно по пъте ...
  175 
Отвеях се съвсем. До мен полугола мацка, а аз й говоря такива неща. А какво , да й свалям звезди посред бял ден ли.
- Хайде да поплуваме, че много се разприказвахме - ставайки и със смях предложих.
Протегнах ръка към нея, хванах я здраво, изправи се. Бяхме достатъчно близо за да прехвръкне волтовата ...
  176 
Много обичам да се разхождам в гората. Всеки път когато го правя виждам прекрасни гледки, прекрасни растения, а понякога срещам и красиви животни. Онази сутрин пак станах рано сложих в раницата си два сандвича, шише с вода и потеглих. Ех, тогава бях млад, ходех бързо но и се наслаждавах. Сега години ...
  145 
От малка Нора обичаше числото пет и вярваше, че то ѝ носи щастие. Не, че на петнадесет се чувстваше много голяма, но все пак вече не беше дете. Показваше го на всички, увличайки се по типично тийнейджърски неща като дискотеки, купони и чатове из разни апликации. С момчета, предимно. Всъщност, за нея ...
  263 
Предложения
: ??:??