14 365 резултата
Днес съм ужасно зает. Шефът ми е дал десетки задачи, които няма как да свърша дори за седмица. Направо ми е бръмнала главната, още повече че едни клиенти ми късат нервите. И, естествено, се обажда леля ми с молба за услуга. Трябва да взема някакви документи от болницата, в която е лежала преди месец ...
  101 
Жътвар отново ме посети тази нощ в съня ми. Аз го погледнах с отчаяние и го попитах: „ Ново предупреждение ли имаш за мен? Нали вече превърнах любовта си в сън, какво искаш да направя пак?“. Той ме погледана със страшните си очи, но аз не се уплаших, а просто се поизправих малко в леглото си. Жътвар ...
  88 
Милета
–Направо топ модел! – произнесе Мартин, прехласнат по новата колежка.
–Тая няма да ти обърне внимание – отговори бавно Стефан, който също не я изпускаше от поглед.
Представиха им я и така Милета започна работа в техния отдел. Мартин не знаеше на кой свят се намира. Такава красива жена! Всеки ...
  111 
Не, че на тръни ходех да работя и при Тимо Спиридонис, но ми беше противна жената с която живееше, кирия Краси, не вино, ами оцет, кисела както винаги, заядлива.. А аз я прекръстих на скило- куче, кучката Джаф-Джаф.. Иска да й казвам кирия Спиридонис това, кирия Спиридонис онова. Каква кирийка си, с ...
  89 
Станете! Присъда… Осъждам ви на пет години затвор за използване на езика на омразата при спасяването на свидетелката. Според меродавните показания на полицаите, когато сте видели катастрофиралата кола, вие не сте се подчинили на заповедта да не се намесвате и сте нарушили закона, изискващ разпределе ...
  125 
Маноло е стар и самотен каубой.
Откакто порасна и излезе от къщата на майка си, кога беше това, отдавна, много отдавна, блатото беше неговият дом.
Имаше две кучета и котка, но пумите я отнесоха, и сега си беше сам на себе си, и по вечерите говореше с Касандра, така се казваше кобилата, която му се н ...
  138 
Ушите ми още пищяха след дългия полет. На летището изобщо не се колебах в коя посока да тръгна. Дадох адреса на гробищния парк където преди два дни бяха погребали вуйчо Робърт. Слязох от таксито като в мъгла. Вървях по алеите като изгубена душа и сълзите мокреха лицето ми. Вярно е, че когато умира б ...
  169 
Слънцето обагри хоризонта в пурпурно в прекрасната августовска сутрин. Едно малко, розово облаче приличаше на захарен памук. Гората, все още притъмняла от отминаващата нощ, подканяше и примамваше посетителите си с песента на славеят и свеж аромат на борове. Въпреки настъпващият горещ августовски ден ...
  84 
Планината на Ной
На А.
-Чичо Агоп, кога ще ме подстрижеш?, младия мъж беше подал рошавата си глава през вратата на малката бръснарница на стария арменец.
-Влизай, влизай, Пеца! Бай Хасан да си пие кафето, аз ще те оправя за нула време!,каза бръснаря и стана от малката масичка, на която седеше на сла ...
  149  20 
Слизаше много внимателно по стълбите. Кръстът я болеше и тя се подпираше с облекчение на перилата. Искаше да тича, да полети, да почувства някогашната лудост на младостта, но не можеше. Въпреки това сърцето й пърхаше развълнувано като птиче вкусило внезапно свобода.
Беше обула черен класически панта ...
  154 
&&
Онова, което крепи човека в моменти на емоционални кризи и житейски катаклизми, е чувството за собствена значимост. Някой може да ни обиди, да ни нарани, да ни унижи, но не и да съкруши духа ни, стига да не се предадем сами. В такива моменти се оглеждаме в очите на хората от близкото си обкръжени ...
  159 
Позвъни се на пътната врата. Станах да я посрещна. Бях отчупил три клонки от маслиновото дърво, завързани с червена панделка. Кирия Пелагия, стройна, изпъната жена, с малко меланхоличен поглед в големите си тъмни очи. За мен си, я бях определил като Мелина Меркури от филма ''Зорбас'', по -точно от к ...
  135 
Припкам надолу по стълбището, ех няколко дни празници, плюс събота и неделя, голямо бачкане ще падне и няма да мога да си преброя парите.
На паркинга съм, тъкмо ще слагам каската на главата . По тротоара госпожица Артемис, красивата аптекарка, полюшва се на дългите си крака, оглежда се неадекватно, ...
  172 
&
Медицинската сестра Мехрибан Каракушева се прибра в дома си от нощна смяна, взе си душ, хапна една ябълка, както си беше по халат, и се насочи към спалнята. Време беше за жадувания отдих след напрегнатото нощно дежурство. Неделя беше – с мрачно, дъждовито, хладно априлско утро. Закучи се нещо пак ...
  172 
Инат беше… Ама голям инат. Когато тя реши да се омъжи за него – все мълчеше и не отговаряше на намеците й. Веднъж тя не издържа и каза: „Трябва да се ожениим, защото вече ще ми личи…“ А той зяпна – „Ама аз нищо не съм правил…“, та се наложи тя да го бутне по правия път: „ Ми, прави… Докога ще те чак ...
  132 
Не знам с какъв кураж се примъкнах до сами селото. Не беше от глад, беше заради нещо, което трудно мога да опиша. Може би заговори другата част от същността ми...Онази, която не ми бе отредена за живот, защото само на половина съм див. Но се радвам, че точно необузданата и волна част от произхода ми ...
  239  17 
Бедността не винаги има материални измерения, а и душевни.
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ ...
  191  10 
ЕКСКУРЗИЯТА
Април, краят на шестдесетте години на ХХ век. Два големи автобуса, пълни с весели и жизнени, преизпълнени с очаквания за романтични преживявания ученици от техникума. Пътувахме на екскурзия из България. Седем дни - спомен за цял живот! Тръгнахме от Елхово. Да уточня - губят ми се някои м ...
  153 
Разказът е преведен от руски език.
ГЛАВА 4 ФИНАЛ
Бяха пътували дълго време. До мястото, където започна историята на Дея. До Москва.
Според Макс е било необходимо да погребат Игоша там, където е станал спонтанният аборт.
Накрая стигнаха до една стара частна къща. Къщата изтънчено изпращаше гостите с ...
  115 
Днес беше горещ ден. Юлското слънце беше се спряло високо в синьото небе и хвърляше жар още от сутринта. Птиците се бяха свили в клоните на дърветата и търсеха сянка от зноя.
Данчо, баба Кера и мъжът й Стоян се качиха в каруцата и Данчо подкара конете към съседното село.
Там бяха разтворили портата ...
  262  13 
Актриса за „Оскар“
Шекспир е казал, че целият свят е сцена, а ние сме актьори в него.
Ема от квартал „Пролет“ бе актриса от театъра на живота и от сутрин до вечер играеше бляскави представления.
В понеделник будилникът иззвъня точно в седем и бившата гимнастичка скочи от леглото, облече се бързо, св ...
  80 
ИСТОРИЯ Е КАЧЕНА И ПРЕВЕДЕНА ОТ САМИЯ АВТОР!
Глава 2
Максим Аркадиевич и Фенрир пристигнаха в кафене "Седемте валкирии" в 9:55. Но преди това демонът беше претърпял метаморфоза.
И сега той приличаше на четиридесетгодишен привлекателен мъж с гъста черна коса. Познатите копита се бяха превърнали в стр ...
  121 
Беше неделна сутрин и Данчо пиеше кафе на чардака. Долу в градината Фанка с две кофи поливаше цветята. Хубави ружи бяха надигнали глави и пъстрееха. Цветята бяха живвнали след грижите й и слънцето беше изплувало на небето. Още не беше станало горещо, но се очертаваше топло време. Данчо премлясваше ш ...
  182  10 
Три пъти любов
Казвам се Огнян, огнена натура. Това обаче не ми помагаше в любовта. Три пъти се срещах и разделях с нея, за което безкрайно ѝ благодаря. Оказа се вярно, че затворената врата дава шанс да се отвори друга.
За първи път се влюбих в детската градина. Бях на пет и за мен Елвира беше най-к ...
  143 
Минке… Минке… Минке…
А, май има и друга Минка? Къде е? Оппа, викат ме… Това е… Мама, да – мама е. Забравих името й и все я бъркам с Мама Зло от оня подкаст…
Мама… Майка ми… Какво иска? А, да ям… Да ям ли? О, вече съм седнала до масата. Време е за вечеря.. Така ли? А, да – преди малко си чатех с няко ...
  161 
Глава 1 НАЧАЛОТО
Макс се събуди от силен шум. Перфораторът на съседа учтиво му пожелаваше добро утро, като блъскаше мозъка на нещастния.
-Да еба!" - Също учтиво, но мислено поздрави съседа.
Перфораторът замълча. Макс се успокои. Но тъкмо когато се канеше да изпадне отново в блажен сън, онова гнусно ...
  238 
Баба Гичка се прибираше засмяна. С удоволствие би си подсвирквала с уста, но не можеше. Нямаше предни зъби и не подхождаше на нейните години. След обучението в читалището, вече бе готова да се справи с новото чудо на техниката - интернет. От седмица обикаляше лъскавият си лаптоп копнееща като дете в ...
  218  12 
Нареди се с полупълната количка на опашката. Само две каси работеха, беше времето, когато се сменяха смените. Когато наближи лентата, преди да качи продуктите на нея, избута количката встрани към неработещата съседна каса и взе само бутилката бира и пакета хляб. По-късно някой служител щеше да разка ...
  184 
Подаръкът
На А.
Да си легнеш гладен сигурно е най-неприятното чувство, което човек може да изпитва. Далеч по-неприятно е от позвъняване от непознат номер, който ти съобщава, че в момента не могат да те назначат на работа, но ще се свържат с теб, ако излезе подходяща позиция за човек с твоята квалифи ...
  195  13 
Все по-силно напичащото сутрешно слънце галеше с лъчите си побелялата му коса, а той прикриваше с ръка телефона си, за да не му блести в екрана. Пръстите му се движеха ловко и сменяха картинка след картинка и видео след видео. Спеше малко часове, а времето му в будно състояние минаваше с малката маш ...
  168 
Пролетта помете зимата и студа като с вълшебна пръчка. Бликнаха ручеи и потоци, реките зашумяха с бистри води по склоновете на планината. Зеленото обагри дърветата, а синевата небето. Слънцето препичаше силно, а ветровете отстъпиха и се скриха в дъбравите. Пролетта разпука всички пъпки, пристигна цв ...
  205  11 
Господин съдия,
Пише ви госпожа Хикс от град Игрек, столица на провинция Зет.
С настоящето искам да осъдите и накажете родителите ми, задето са ме родили без мое съгласие…
Ние живеем в демократична правова държава, която зачита правата на децата. Сред тях и правото на нормален живот. А такъв на мен ...
  148 
В ранните зори на новата демокрация, новоизбраният кмет в добруджанското село Р., се беше настанил удобно в мекото си кресло. И двата си крака беше сложил върху разхвърляните на бюрото му бумаги. В този момент на вратата се почука:
- Влез! - отвърна с покана на почукването той.
Вратата се отвори лек ...
  288  13 
- Шътттт…чибааа…
Една смугла девойка излезе и разкара кучето. Завърза го за единственото дърво в двора им. Беше стройно момиче, с черна лъскава коса, сплетена на две плитки, шарени шалвари и тъмен елек. Очите й бяха сиви и мрачни. Огледа ме изненадано. После се спря срещу мен и зачака да види какво ...
  221  11 
Обичахме с Магдалена, като си дойдем в Атина на почивка, или на гости у нас си, да пийваме кафе в заведението срещу входа на парка. Избрахме си го, защото беше близо до къщи, а децата като по- малки ги пускахме из парка да играят, а ние се наслаждавахме на ароматно елинико кафе и радостни родители, ...
  155 
ХУБАВА ЖЕНА
По улиците отдавна не вървяха хубави жени. Само понякога мъжете се обръщаха след някоя… Такава – нормална. Средна хубост, обикновени черти, видимо женска фигура…
Хубавите жени бяха по домовете. В дворци, вили, имения. При мъжете, които можеха да си позволят покупката на няколко перспекти ...
  143 
Писането на разказ е трудна работа понякога: я звънне телефонът, докато си се задълбочил в изграждането на характерите или разгъването на сюжета; я вдъхновението отслабне и накрая падне като гласа на Рени Ковачева от филма “Оркестър без име.” Когато това се случи, се зачитам в нещо, и чакам вдъхнове ...
  245  11 
Той слезе на гарата понеже пръстта наоколо беше червена като залез, и това му хареса.
Беше задушно, но нямаше да вали, защото облаци нямаше никакви.
Сега, при случващият се истинският залез всичко беше червено – той, влакът, кондуктора, провесил глава през прозореца, и разтеглил уморена усмивка, стр ...
  120 
Година 1967……Младежката символика на поколението.
Денят на учебната година съвпадна с неделята, но на следващия ден празнично облечени, новоприетите студенти се събраха пред стълбището на Медицинския факултет. Тук беше вратата, през която щяха да влязат за знанията, за които бяха кандидати и спечели ...
  96 
Това, което ще направи хлябът, не може да направи мечът.
Народна поговорка
Суров човек беше Манол Едноръкия.
И колкото тежък беше недъгът му, дваж повече бяха проклетията и алчността му. Загуби дясната си ръка като дете, кога младият вол я промуши с рога си, и щом гангрената плъзна по нея, един възр ...
  419  15  30 
Предложения
: ??:??