2 738 резултата
Глава 45
Богинята на луната и нощта представляваше нисичка младолика жена с сребристо-руса коса. Очите и бяха светло зелени. На прекрасната си коса носеше лека и фина златна корона, която повече наподобяваше на златен венец от колкото на корона. Короната бе инкрустирана с рубини и смарагди.
Дивия ст ...
  217 
По някое време двамата бяха заспали, само за да се събудят в съня, където продължиха там, където бяха спрели. Изминаха седмици, в които двамата се разхождаха из спомените му за различни градове. Понякога просто седяха на дивана в стаята й в имението му на скалите и си говореха. Често бяха в леглото. ...
  202 
Част 7
Излезе от тоалетната и масата със закуската му го очакваше. Кольо потърси дрехите си, но не ги намери. Погледна ръката си, часовника му също бе изчезнал, както и телефона му. Вечерта докато бе спал му бяха взели всичко. Дрехите, без бельото и всички устройства, който бе носил! Но защо? Той по ...
  262 
Елизабет седеше в малкия фотьойл в стаята на Чарли. Подвила крака под себе си, в едната ръка държеше книга, от която нищо не помнеше, макар да четеше от известно време, а с другата галеше гладките пера на Франк. Гарванът бе почукал на прозореца около час след като Сам излезе и бързо се бе настанил н ...
  184 
Инженер – гинеколог…
хххх
Хубаво есенно утро – тихо, спокойно, никакви хора… Като че всички са измрели…
хххх
Роботизираната прахосмукачка и компютризираната пералня убедиха умната къща да смени кода за влизане, та да останат стопаните навън. ...
  205 
Част 6
Сутринта огря прозрачния затвор с изскачащите слънчеви лъчи отвъд хоризонта. Те бързо разсъниха затворника, и Кольо се опъна. Разтърка сънено очите си и се прозя звучно. Отвори очите и скочи от леглото. Боже, все още бе в прозрачния затвор. Тоалетната светеше и той се насочи към нея. Ходеше м ...
  234 
Сам се премести крачка встрани и чашата се разби над лявото му рамо.
– Как допусна това да се случи?! – изкрещя Малора и този път запокити гарафата със скъпото си внесено от Рувен вино. – Знаеш ли какво ще ми коства всичко това?!
Сам не й отговори. Знаеше, че тя всъщност и не очакваше отговор от нег ...
  187 
До съвсем скоро Сам не се бе притеснявал за никого и още по-малко за Чарли. Мошеникът имаше навика да оцелява, дори когато Сам нарочно го бе поставял в ситуации, в които да умре, за да се отърве от досадното му присъствие. Нямаше да го признае пред никого, но сега се тревожеше. Флетчър бе готов да е ...
  222 
Казах ви вече – бай Иван умря. И това беше. На Земята…
Да, де – името му продължи да действа. В чужда полза. Пак там, на Земята…
А душата отлитна. Че защо да не леги – не й тежат земните телеса, особено натрупания задник.
Пък душата човешка е лека. Ако няма много грехове.
Е, бай Иван имаше греховце ...
  189 
Разказът не е подходящ за лица под 16 години
Катастрофата беше страшна. Две коли и камион-цистерна се бяха врязали едни в други. Камиона гореше а на асфалта имаше проснати две тела. Пожарникарите се мъчеха да изгасят пожара, линейката си проправяше път през колите. Един полицай се приближи към колат ...
  240 
Света в който живеем всички виждаме, че се променя с изключително бързи темпове. Технологиите се развиват. Но не се развиват в правилна посока. Така поне си мислеше Станко. Той си мечтаеше за космоса. Искаше да стъпи на друга планета. Да кръстят планина на негово име на тази друга планета. За това п ...
  178 
Глава 44
> Знам, че тази глава е сравнително скучна, но искам да я посветя на котаракът Мишо на Patrizzia (Надежда Ангелова)
Влад Смилер отвори вехта стара книга завещана от баба му великата холоранска вещица Лена Смилер. За разлика от нея, той бе взет от малък под крилото на Антига и бе израснал в ...
  185 
Бармана наблюдаваше внезапното ставане на Бронята от пейката, спонтанно преминало в подобие на лек крос. Успя да види и краткия задълбочен поглед на приятеля си към телефона му, станал причина за рязкото спиране на бързото му ходене. Но само за миг. После го изгуби от погледа си. Реши да не му се об ...
  297 
Бог вдигна разтревожено глава.
- Какво става? Какъв е тоя шум? Тук е Рай, а не АД…
В краката му кацна малко ангелче, прикрепвано от мощен серафим…
- Боже мой, що…
- Казвай! – строго нареди Той и по бляскавото Му лице премина мрачна сянка. ...
  286 
Част 5
„Ние сме в „Края“, наслади му се...“ – в съня му каза момичето и потъна в светлината от отворената врата. Кольо извика и сънено се надигна рязко. Вече беше привечер, слънцето залязваше и небето над него бе оранжево. Той не се наслади на залеза видя срещу него надписа WC, който светеше в зелен ...
  192 
Бялото на очите на доктора беше толкова бяло и така просветваше в полумрака на кабинета му, че чак му завидях. Втория път – когато отидох на контролен преглед. Първия път бях така ошашавена от непрекъснатата болка и разните жълтеникави секрети, които се лееха като водопади от зрителните ми органи, ч ...
  335 
Част 4
Въпросите станаха с още един повече, когато излезе от тоалетната и в прозрачната стая имаше прозрачна маса, прозрачен стол, а на масата бяха подредени прибори, посуда и обяд. Погледна часовника на ръката си показваше 12:30. Определено бе време за обяд. От напрежение бе забравил, че даже не е ...
  258 
Глава 43
Самодивското хоро бе в разгара си. Хванати под ръце младите голи красиви момичета танцуваха под звуците на гайда и кавал. Самодивите танцуваха и се смееха, когато ярката светлина, която пренесе белгарскире сподвижници пред село Змейково ги изплаши. Те бързо си събраха дрехите и избягаха.
- ...
  187 
Част 3
В прозрачната стена имаше врата като стена. Тя буквално се сливаше със стената. Той бутна дръжката и влезе в помещение цялото с бели плочки. Имаше мивка с чешма и огледало, после следваха две тоалетни банки. Кольо направо нахълта в първата. Облекчението дойде с въпросите в главата му. Как се ...
  292 
Част2
Силната светлина го заслепи, когато опита да отвори очите си. Разбра, че не беше сънувал. Реалността беше гадна в прозрачната стая. Когато свикна направи опит да се изправи, но в първия миг залитна. После направи втори опит и успя. Но веднага се приведе, забеляза огромен самолет да прелита над ...
  193 
Част 1ва
Времето беше прекрасно, птичките чуруликаха приятно, а слънцето жарко напичаше. Есента чукаше вече за да влезе но лятото бе заключило врата и усилило музиката не пускайки никой. Така и Кольо слушаше ретро рок в слушалките карайки колелото си из големия столичен град на път за работа. Той бе ...
  308 
Глава 42
Краз вървеше по пътеката към съдбата си. Големите и величествени дървета скриваха почти напълно слънцето. Упир бе най-висшата форма на вампир в света, в който живееха. Той олицетворяваше изначалното зло. Зародено в недрата на планета, то бе събудено от самата Кибела, когато тя вдъхна живот ...
  193 
Глава 41
„Поляната на слънчевите зайчета“ представляваше просторна площ на почти четири хиляди метра надморска височина. Самата поляна имаше лек наклон, но като цяло за височината на, която се намира бе равна. Интересното ѝ име идваше от там, че сутрин винаги имаше роса, която се задържаше по листат ...
  177 
Докато чакаха развитие с Итен, Сам и Лизи останаха в къщата с амарите. Тя бе искала да се върнат в апартамента, за да се погрижат за Главния жрец, но Казра категорично бе отказал да прекара повече време от необходимото в компанията на стареца. Чарли им бе обещал като “сватбен подарък” да го скатае н ...
  252 
Глава 40
20 000 години по-рано планета N12G456
Току що формирания нов свят представляваше гола скалиста планета, без пръст, без вода, без растителност, без живот. От нея се носеше дим от серни изпарения от затихващите вулкани, които до скоро са бълвали лава от недрата на планетата. Въздуха бе задушл ...
  222 
Имаше си предимства да си в добра компания, мислеше си Чарли. Например, днес двамата с далшира решиха да посетят Майсторът на Кантората, за да си побъбрят за някои важни въпроси, и никой – никой – не им каза да почакат Йерел да ги приеме. Никой не се опита и да залови Флетчър и да получи наградата з ...
  318 
Облегнала гръб на напуканата стена, Итен седеше на сплескана възглавничка в най-тъмния ъгъл на кръчмата и наблюдаваше напрегнато вратата. Надигна чашката със сараби, изпи я на един дъх, а после си сипа още една от бутилката, която бе казала на бармана да й остави.
Завесата на входа се размърда и мла ...
  422 
Глава 39
Луната, която всяка вечер светеше в нощното небе представляваше своеобразна огромна скала привлечена от гравитацията на N12G456, вероятно при формирането на слънчевата система. Този малък и единствен спътник на Нова Земя нямаше атмосфера, видимо нямаше и никакви форми на живот. Нито растите ...
  214 
Приказка за джуджетата и пигмеите, разказана от Додона
Тая корона златна – с рубините, бисерите и перперите, дето я носи на празници нашата светла царица Илинда, не е обикновена, ами е правена по поръчка в златарското ателие при монетарницата във Велики Преслав от самия Дун Симън – майстора със злат ...
  257 
Глава 38
Село Стръкс представляваше малко селце с дървени къщички покрити със сламени покриви. Жителите му наброяваха малко над петстотин души. В центъра на селото имаше огромна постройка на голям храм със голям кръст на него. Над селото отдавна се бяха показали звездите, а лунния сърп огряваше нощт ...
  267 
Елизабет се ухили.
– Как е? Заболя ли да ги похвалиш?
– Да.
Тя го целуна леко.
– Ще помогне ли, ако ти кажа, че почти не звучеше като похвала? ...
  243 
Глава 37
Слънцето се беше скрило отдавна. Небето бе сиво и мрачно. Нямаше звезди, тъй като сивите облаци скриваха всичко. Само луната се подаваше от някоя малка пролука из между облаците.
- Холорански войни напред – извика Дренек Дерин облечен в пълното си бойно снаряжение и качен на кон. Олекотенат ...
  220 
Сам изпрати гостите и отиде до жена си, прегръщайки я силно. Остана така няколко мига, но като видя, че Чарли се кани да си тръгва, най-сетне каза:
– Искам да направя нещо.
С това просто изречение прикова вниманието и на двамата върху себе си.
– Казвал съм ти няколко пъти вече, че ще ти вземем куче, ...
  179 
Когато охранникът влезе, Джони усети – край. Това, разбира се, знаеха и останалите в спалното, затова всеки си намери занимание – едни отвориха разрешените излишни сандъчета, други разгърнаха учебниците, макар че не бяха в занималнята, трети просто загледаха индиферентно в някаква, видима само от тя ...
  165 
Елизабет кимна и преди да е успяла да попита Чарли дали може да отдели гвардееца от другия, бариерата просто се сви, пропускайки го отвън. Гневът на Хирса отстъпи място на объркване, но бързо се завърна, когато осъзна, че е на свобода. Изтегли меча от ножницата му и пристъпи към групата им.
– Тамеш… ...
  227 
Сам стоеше в трапезарията заедно с Чарли, Тамеш, Хирса и още един гвардеец. Последният се беше опитал да завърже някакъв разговор и да разбере как мошеник като Сам се е сдобил с такава хубава къща, но никой не му обърна внимание. Хирса, от своя страна, не говореше, вперил невиждащ поглед пред себе с ...
  220 
Глава 36
Княз Хлорд представляваше висок почти два метра много космат, с дълга бяла брада и дълги бели коси. Определено се отличаваше от поданиците си с това, че цвета на кожата му също беше бял. Всички белгарци бяха добре завързани един за друг, като всеки беше опрял гръб в другия. Само Митра и Мер ...
  262 
Мокрото усещане бавно достигна до Елизабет. С притеснение се зачуди кога отново е припаднала и какво, нечистите да го вземат, беше това. Не беше неприятно, но после в съзнанието й се загнезди картината как някоя мора я облизва, преди да я разкъса. Бе забелязала, че обичат кръвта на вкус, а тя имаше ...
  289 
Глава 35
Лагерът организиран от Гере Свенсон и хората му беше на 35 километра от Онгалград. Той бе застанал прав срещу големия огън запален от верните му пехотинци, те бяха закачили два огромни глигана на две чевермета. Към него се приближи Дренек Дерин, следван от верния си слуга Алек. Пехотинците, ...
  225 
Елизабет смръщи лице още преди съществото да е докоснало езика й. Отново отвори очи и страхът ги насити с атма, но само за миг. След това тя извъртя глава и се опита да се изтегли по масата, но изплака от болка, когато раздвижи ръцете си.
– Не мърдай, шейа. – Сам положи ръка на здравото й рамо, прик ...
  195 
Предложения
: ??:??