aap
867 results
Умно ли е да споделяш мисли!?
Или просто ти си идиот...
не виждаш ли че всичко тъне
в пошлост и лъжи. Слепец не е.
Родолюбец... не. Човек ,нормален ...
  131 
Тишина... най-тъмната материя.
Навява страх, студ, самота...
тъмнина, борба за оцеляване.
Като камбана в мрака тя звъни.
Огън, пламък, тишина... ...
  157 
Кога... кога ще се науча,
че в стиховете трябва
единствено да пиша за любов –
несподелена, разтърсваща!?
Тогава може би ще ме четат! ...
  182 
Всеки човек е... Светец!
Бори се с нещата в който вярва.
Раздава мъка, вяра, обич, тъга
За верую свое и даже се жертва.
Но верници ли сме ние!? ...
  157 
Силата е в истината...дори горчива
да е тя!Преглъщаш,пиеш вода студена.
И продължаваш ,напред към вечността.
За правото,човек да бъдеш...
Губиш своята душа,надяваш се и молиш... ...
  125 
Колко омраза има в душите ни...
неволно изкривяваме истини.
Без вина, вина вменяваме...
и на врага ръка подаваме!?
Търсим лесния начин, ...
  234 
Тиха нощ, дори и Бог в звездите гледа.
Тъжен ли е... или лош, това го знае само той.
Горчи надеждата му, че вярваше на хората...
та нали той сам ги сътвори.
Къде се сбъркаха нещата!? ...
  151 
Омръзна ми от тази свобода...
Измислена от фалш, горчива...
лъжа е всичкото това!?
А тук Народът си отива.
Не мълчете... високо говорете. ...
  264 
***
Вярваш ли... попита ме съдбата!?
Недей не вярвай във лъжи...
а егото потъна във тъгата.
И каза ми не вярвай на лъжи.
  126 
Очите невинаги виждат...това което
душата копнее,и тайно се крият в сълзите
на сърце тъгуващо за нея.
Сълзи,тез бисери тъй скъпоценни
солени но с мед овкусени. ...
  152 
Сянката призрак ли е или е
на човека лично подобие...
Истина – че ако него го няма...
Едва ли би съществувала.
Не търсете тука сводки... ...
  159 
Истината всички знаем...
но за нея нищичко не правим!?
Трудно с нея се живее...
а и нощите бледнеят.
Всички знаем де ни е вината, ...
  184 
Нощта преваля, времето за кой ли път
напомня ми за отминалия ден.
Сълзи, Приятели на болка стара...
Събират своят дан.
Къде изчезнаха ,Приятелите... ...
  150 
От дете мечтаех стихове да пиша...
светът красив исках с думи да опиша!
Но всеки път започвах с любов но...!?
Вкус горчив душата ми засича.
Не знам ...в мен ли е вината! ...
  177 
Тази нощ звездите са се скрили...
не от свян или от самота.
Небето тъмно крие свойте печали
от срам, че загубили сме човечността.
Тъмно е... а в тъмнината кроят се бесове. ...
  162 
Ако рибата нямаше нужда да плува,
тя щеше да да спазва асфалтните знаци!?
А дали щеше да може да диша,
щом водата и липсва?
Дилема човърка съзнанието,свое ...
  259  13 
Надеждата някога беше изгрев реален...
тя беше доброто във нас! Но някак!?
Попадна в магията на измамността.
И тишина, мирис на мърша... Защо?
Навярно безликият търси душа. ...
  163 
Сбогувам се с любови и мечти...
без време предавах любовта си.
В отчаян опит на себе си да си простя,
враг станах си и трудно ще се справя.
Защо в нощите будувам...? ...
  159 
Защо тъгата дави ми сърцето ...
защо тъжа за минали неща?
Къде изчезна човешкото в човека!?
Къде е нашата Страна?
От роби превърнахме се в кръвопийци. ...
  197 
Секунда ми трябва... да натисна спусъка.
Секунда от моят живот... и тогава!
Тишина, защо... Боже, приеми ме с любов.
Враговете не изпитват вина... така е.
Смелите първи умират. Вярно е. ...
  174 
Стига вече целувки фалшиви...
Стига лъжи, за добро сътворени.
Стига,Народа загива...Защо, бе?!
Сорос пристига, тъмно...студено.
Играта е на Руска рулетка... ...
  171 
Колко много лъжа има, Господи...
Колко прелюдии ненужни.
Грабят от твойта душа
с безсмислени думи.
Колко грабители търсят изгода... ...
  167 
Защо вятъра гони листата!?
И покой греховен не ни даде стихия...
Стихия, която да дава покой на Света.
Защо вяра загубихме, нали сме хора, Боже.
Тишина, а тя крещи, злосторници: ...
  193 
Лека-полека пак вървим по отъпканата пътека
пак се залъгваме и на изкуствени примамки вярваме. Защо... Избори, обещания и купон за спечелилия, ура поне за тях да има файда.
А Народа, него кучета яли, на него
не сме нищо обещали.
Аплодисменти, селями... Боже!? ...
  158 
Вярвах ,живях,мечтах...
че доброто е манна небесна!?
Заравях,злото,с много добро.
И се прощавах с греховете, но пак...
Величие не се прави с измама, ...
  225 
Ако някой
Ако някой разбере тъгата...
нека да помогне и на мен...
нека обясни ми как да преглътна
тъгата здраво заседнала във мен! ...
  203 
Вятърът знае всичко...
но също умее да назидава.
Промени носи, но също и страх втълпява,
грях, копнеж, измама.
Може също и плексит да ти докара! ...
  127 
Гледам в таз Държава,
че Народа ни за всичко става...
питам се, защо тогава
мачкат нашата Държава.
Грях ли е, че още нас ни има. ...
  392 
Нашествие... на Скакалци!?
Пустиня, пясъкът гори...
но в небето облаци вещаят
гръм, светкавици, потоп.
А някой от трибуната говори... ...
  195 
Мини пола... каре лилаво и червено.
Ботуши до колене... крака изваяни от Бог.
Фигура докрай изпипана, еротика безкрайна.
Флуиди, аромат на екс, тръпка, бум..
Къде изчезна здравият ни сън!? ...
  148 
Заклех се, че верен ще бъда...
на свойте мисли, любови и чувства.
Че ще остана верен на своето аз!
На лошото път да не правя...
Да бъда, винаги човек. ...
  382 
Очи затварям и ти си тук...
С нетърпение отварям, грях,
не си до мене, тук.
Къде си... Мой Ангел!?
Не плачи, сърце... самотника ...
  152 
Съдбата... мисъл, истина и грях.
Оракул, потънал в грях...жезъл!
Смърт. Тишина, героят уморен
с очи просълзени прошепва.
Съдба... врагът дори не клепва. ...
  169 
Ех, любов, къде изчезна...
защо ме избягваш, кажи!?
Защо ме пренебрегваш лъжовно
без да ми носиш мечти...
Любов ти моя, девтствинице безпризорна... ...
  415 
Камуфлажът е измама...
Дреха е на дебнещ, тъмен силует.
Готов във тъмното да гръмне
и последният човек.
Много станаха ловците... ...
  166 
Да кажа ли... казах ви или да замълча!
За загубите, за смърта и пострадалите хора!?
Лъжа ли е, че все още вярваме в това...
че те са избраните да ни водят към доброто.
Не искам да посочвам с пръст... ...
  194 
Блясъка в очите на влюбен...
едва ли ще стоплят Света.
Едва ли ще спре войните...
предизвикани от мечти и любов една.
Сами си вгорчаваме живота, ...
  151 
Сивушка, живяла във време разделно...
време тъй бурно, дори много черно,
но някак успяла от мъките тя
с глътки горчиви душа да въздигне.
Но винаги има... лоши очи!? ...
  141 
Дали сме толкова заспали...
че забравяме какви сме някога били.
Когато обидени бяхме дори на свойте мечти...
Давахме сърце, любов и още нещо...
Бяхме врагове на пошлостта... ...
  176 
Сега, когато звездите искрят в нощта...
и в тъмата търсиш смисъл!
Когато сам си... не тъжи!
Любовта е твоят идол.
Короната, макар измислена... ...
  185 
Random works
: ??:??