LiaNik
257 results
Той е моят симпатяга!
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв
потушава той със страст.
Не , не си мислете лошо! ...
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв
потушава той със страст.
Не , не си мислете лошо! ...
430
5
12
Тиха, ароматна и омайна нощ.
Пищната и разсъблечена Луна
гали с нежна светлина Света.
Бавно от комина на къщичка с крака
кълба от цветен дим изплуват – ...
Пищната и разсъблечена Луна
гали с нежна светлина Света.
Бавно от комина на къщичка с крака
кълба от цветен дим изплуват – ...
493
3
2
1833
6
9
***
Беше сгрешила в представите си, че празника на Рааф, ще е скромна семейна сбирка или поне, че няма да има кой знае колко гости. Това си беше панаир и инвазия на Висши ауристи. Всички сияеха…В красивата облачна зала, облята от разноцветните пречупващи се лъчи през стъпалата, имаше толкова много с ...
Беше сгрешила в представите си, че празника на Рааф, ще е скромна семейна сбирка или поне, че няма да има кой знае колко гости. Това си беше панаир и инвазия на Висши ауристи. Всички сияеха…В красивата облачна зала, облята от разноцветните пречупващи се лъчи през стъпалата, имаше толкова много с ...
585
6
7
***
- Е?! – Куртан беше заел позиция за нападение. Опитваше се да прикрие, че ударите на Налл бяха намалили силата на енергийното му поле, а и намесата на Великата Аурис, чрез гласа на Габриел, жрец и воин на миналите енергийни мигове, го беше изумила. За безвремието, в което беше вампер, никога не ...
- Е?! – Куртан беше заел позиция за нападение. Опитваше се да прикрие, че ударите на Налл бяха намалили силата на енергийното му поле, а и намесата на Великата Аурис, чрез гласа на Габриел, жрец и воин на миналите енергийни мигове, го беше изумила. За безвремието, в което беше вампер, никога не ...
573
5
6
Ти ще дойдеш ли в моята къща,
изгорена от черния огън?
Зимен студ я премачка, мраз я прегръща,
дъждове се измиваха с горестна пепел.
Ще погледнеш ли в езерата –прозорци, ...
изгорена от черния огън?
Зимен студ я премачка, мраз я прегръща,
дъждове се измиваха с горестна пепел.
Ще погледнеш ли в езерата –прозорци, ...
1345
11
13
***
„ Много важно, че си ядосан…” Нова назъбена линия раздра чернотата.”… не си познал, че ще ти бъда играчка в светлите ти мигове!” Сноп от криволичещи енергийни изблици избуяха от Налл и разцепиха Буреносните простори. Синьо и златно се омесваха, създавайки потоп от избухващи енергийни заряди. Яро ...
„ Много важно, че си ядосан…” Нова назъбена линия раздра чернотата.”… не си познал, че ще ти бъда играчка в светлите ти мигове!” Сноп от криволичещи енергийни изблици избуяха от Налл и разцепиха Буреносните простори. Синьо и златно се омесваха, създавайки потоп от избухващи енергийни заряди. Яро ...
613
6
7
1823
7
9
Приказна история,специално за Катя Иванова (troia)...:)
Имаше едно царство- господарство…А бе, какви ги говоря! Имаше една земя – малка , малка ала събрала няколко царства. В единият край – този където малките земни наноси бяха накапали като големи петна от течен шоколад, върху зелен килим живееха Д ...
Имаше едно царство- господарство…А бе, какви ги говоря! Имаше една земя – малка , малка ала събрала няколко царства. В единият край – този където малките земни наноси бяха накапали като големи петна от течен шоколад, върху зелен килим живееха Д ...
700
8
11
Обичам книжки да чета
за жабки, гущерчета и принцеси
и камъчета в речното корито да броя,
но без да мокря своите ръчички!
Обичам да притичвам в лунна нощ ...
за жабки, гущерчета и принцеси
и камъчета в речното корито да броя,
но без да мокря своите ръчички!
Обичам да притичвам в лунна нощ ...
869
2
11
Тъмнина - страшна и гъста като лепкав катран. Небето чернееше, сякаш бе решило да обрисува с най-дребните щрихи, на които бе способно, какво е библейски мрак. Въздухът в стаята бе тежък и неподвижен и всяко вдишване, караше дробовете да се напрягат. Тя стоеше изправена до масата. Гледаше навън. Драс ...
1189
7
37
За някои светът е плитък -
морето глезените им умива,
и само миг, безкрайно кратък,
им стига, за да те осмиват!
За някои просторът е безкраен - ...
морето глезените им умива,
и само миг, безкрайно кратък,
им стига, за да те осмиват!
За някои просторът е безкраен - ...
1538
12
22
Имам право на глътки „Тъга”
от прелялата чаша, съдбовна…
Имам право на хапки „Мълчание”
в скръбен миг с наслада и упование!
Имам право за малко да спра ...
от прелялата чаша, съдбовна…
Имам право на хапки „Мълчание”
в скръбен миг с наслада и упование!
Имам право за малко да спра ...
321
8
15
Часовникът прекрачи през секундите.
Дванайсет удара – камбанен звън!
Из въздуха напевно се разнесе,
и като гръм отекна : „Христос Воскресе!
Истина е – знам! ...
Дванайсет удара – камбанен звън!
Из въздуха напевно се разнесе,
и като гръм отекна : „Христос Воскресе!
Истина е – знам! ...
313
4
11
В тази топла майска привечер въздухът беше натежал от аромата на цъфналите люляци,преминаващите вече лалета и от медения прашец, разнасян от работливите пчели. Обагрен в пурпурно слънчевият диск се сливаше с хоризонта и го възпламеняваше така, че всеки погледнал право в него виждаше как земята и неб ...
632
9
20
Камбанен звън. Сърцето ми разбива
стените на душевен храм.
В гърдите въздухът се свива…
на пресекулки огнен плам
по вените пенливо се разлива. ...
стените на душевен храм.
В гърдите въздухът се свива…
на пресекулки огнен плам
по вените пенливо се разлива. ...
245
8
8
***
- Коя? – опулих очи срещу навляклата нафталинови музейни експонати, вместо нормални дрехи, наборка. Горе-долу, де! Така, като я гледах, беше почти на моята възраст.
- Лето 1932. – повтори ми тя. Гледаше ме така, все едно аз, а не тя, съм облечена в бабешки дрехи и съм отишла на голям рапърски ку ...
- Коя? – опулих очи срещу навляклата нафталинови музейни експонати, вместо нормални дрехи, наборка. Горе-долу, де! Така, като я гледах, беше почти на моята възраст.
- Лето 1932. – повтори ми тя. Гледаше ме така, все едно аз, а не тя, съм облечена в бабешки дрехи и съм отишла на голям рапърски ку ...
727
5
7
Старицата преде хиляда нишки,
оплита ги през пръстите и нищи.
И колелото на чекръка трака,
стрелките времеви протакат,
в небесна стая се преплитат ...
оплита ги през пръстите и нищи.
И колелото на чекръка трака,
стрелките времеви протакат,
в небесна стая се преплитат ...
250
6
10
1598
7
14
1512
4
14
Днес пак съм мъничко сираче,
без пукнат грош в душа -
eдна Гаврошка, като просякинче
изпросила любов- получила пара.
Днес пак откраднаха ми красотата, ...
без пукнат грош в душа -
eдна Гаврошка, като просякинче
изпросила любов- получила пара.
Днес пак откраднаха ми красотата, ...
471
8
12
Жената в мен остана мъничко момиче,
запази всеки трепет, всеки светъл спомен
не изостави мъничкото златно птиче
на вярата в доброто из света огромен.
Жената в мен е като просякиня, ...
запази всеки трепет, всеки светъл спомен
не изостави мъничкото златно птиче
на вярата в доброто из света огромен.
Жената в мен е като просякиня, ...
489
6
17
Водата обливаше голите му рамене, затопляше кожата му и раздвижваше кръвта. Бавно, но осезаемо се отпускаха и напрегнатите сухожилия по гърба му. Той затвори очи и се подпря с ръце на плочките. Сам не се разбираше понякога. Все пак от месец насам се чувстваше странно, но наясно със себе си и с това, ...
530
8
13
1448
9
16
1485
4
5
След питиетата, които разменихме
опияняващо е в мен дълбокото,
но чувствата си подредихме...
И нетърпимо ще е и жестоко
да ме отхвърлиш…неопитана… ...
опияняващо е в мен дълбокото,
но чувствата си подредихме...
И нетърпимо ще е и жестоко
да ме отхвърлиш…неопитана… ...
726
12
13
За каква ме мислиш?! Гледаш ме! Следиш с поглед движенията ми…Как вдигам чашата с кафето, как долепям устни до ръба, надигам и отпивам. Топлата течност се стича в гърлото ми. Преглъщам. Знам, че си впил немигащ поглед в същността ми и дълбаеш, търсиш зад стената на тленното. Това ме притеснява и дра ...
369
9
8
***
Мага влетя в покоите си. Лъскавата, рееща се в светлото пространство и приличаща на кристална водна капка стая на Висшата беше неприкосновен неин пристан. Тук, тя знаеше, че дори големият и син, наследник на баща си, не би имал достъп, без тя да му разреши. Жрицата се завъртя няколко пъти, за да ...
Мага влетя в покоите си. Лъскавата, рееща се в светлото пространство и приличаща на кристална водна капка стая на Висшата беше неприкосновен неин пристан. Тук, тя знаеше, че дори големият и син, наследник на баща си, не би имал достъп, без тя да му разреши. Жрицата се завъртя няколко пъти, за да ...
660
5
7
Хлапакът се тресеше от шока. Лицето му беше изпито, бледо и набраздено от сълзите. Момчето постоянно си гледаше треперещите ръце, сякаш не бяха част от него, а нещо чуждо и отвратително. Нещо, което беше изникнало, без да бъде търсено и без да има нужда от него. От време на време погледът му поглежд ...
591
12
15
Отдавна Дон Кихот ме изостави,
а Санчо Панса ме забрави,
за Росинант съм просто някаква муха…
Остана само тенджера, черпак и…
някакъв мечтан му там юнак-глупак… ...
а Санчо Панса ме забрави,
за Росинант съм просто някаква муха…
Остана само тенджера, черпак и…
някакъв мечтан му там юнак-глупак… ...
837
14
21
***
Звън на чанове огласяше ранното утро. Хладната свежест на едва напъпилия пролетен ден, чертаеше въздушни картини от топлият дъх на устните. По дворовете тук –там бяха разцъфтели ранни иглики, златни минзухари се усмихваха на първите слънчеви лъчи,а лалетата клатеха нежно зелените си гушки, върху ...
Звън на чанове огласяше ранното утро. Хладната свежест на едва напъпилия пролетен ден, чертаеше въздушни картини от топлият дъх на устните. По дворовете тук –там бяха разцъфтели ранни иглики, златни минзухари се усмихваха на първите слънчеви лъчи,а лалетата клатеха нежно зелените си гушки, върху ...
822
6
12
Не иска много, нормалната жена.
Да я прегръщат, щом е тъжна,
да я целуват за добре дошла,
да и показват, че е нужна…
Кой, както може и когато се наложи! ...
Да я прегръщат, щом е тъжна,
да я целуват за добре дошла,
да и показват, че е нужна…
Кой, както може и когато се наложи! ...
476
9
14
И казват, че жената
била родена от ребрата
на първият човек.
А може би човекът,
създаден бил е за това – ...
била родена от ребрата
на първият човек.
А може би човекът,
създаден бил е за това – ...
547
10
13
„Кога цъфтят налъмите?”
„По времето на баба ми.”
„Кога цъфтят дивачките?”
„ Когато насадят се квачките.”
„Яйце или кокошка?” – ...
„По времето на баба ми.”
„Кога цъфтят дивачките?”
„ Когато насадят се квачките.”
„Яйце или кокошка?” – ...
1561
6
17
Обичам те такъв – и мълчалив, и кротък,
и като буря само с вятър, и без дъжд,
заливащ ме с милувки и от обич,
целуващ ме, сънлива...Просто мъж !
Обичам те такъв - понякога и по човешки, ...
и като буря само с вятър, и без дъжд,
заливащ ме с милувки и от обич,
целуващ ме, сънлива...Просто мъж !
Обичам те такъв - понякога и по човешки, ...
1186
10
14
Полъхва повей. Дъх на цветове,
по черни клони се разпуква.
Протича гъста лепкава сълза,
разлиства се зелената украса -
напръскани от четка багрила. ...
по черни клони се разпуква.
Протича гъста лепкава сълза,
разлиства се зелената украса -
напръскани от четка багрила. ...
450
8
15
***
Даника сякаш се събираше отново. Блуждаеше, но плътността на нейната аурата се сгъстяваше. Нещо силно и ярко пукаше в нея, създаваше заряд и вихрушки, чиито златен поток я изпълваше с неподозирана сила.Това не беше нейно, но не беше и чуждо - някаква празнота се беше запълнила и споила дълбоко с ...
Даника сякаш се събираше отново. Блуждаеше, но плътността на нейната аурата се сгъстяваше. Нещо силно и ярко пукаше в нея, създаваше заряд и вихрушки, чиито златен поток я изпълваше с неподозирана сила.Това не беше нейно, но не беше и чуждо - някаква празнота се беше запълнила и споила дълбоко с ...
774
6
12
Скрибуцащ, с патериците на дните,
животът е болка и лъжи.
И всичкото тежи, скърби, горчи.
Загубваме се някъде в незнанието
на ежедневно придобитото познание. ...
животът е болка и лъжи.
И всичкото тежи, скърби, горчи.
Загубваме се някъде в незнанието
на ежедневно придобитото познание. ...
555
12
22
Коя съм аз и кой си ти?
Като капчук потропват
в ритъм нашите души.
И в стъпки, рими и куплети –
сърцата искат само да са слети. ...
Като капчук потропват
в ритъм нашите души.
И в стъпки, рими и куплети –
сърцата искат само да са слети. ...
676
9
9
"Лунно усещане"
или докосване с лебедовите пера на любовта
Произведението е вдъхновено от колажа на Дочка Георгиева - "Лунно усещане"
Тихо се плискат водите,
гонят се в езерен мрак. ...
или докосване с лебедовите пера на любовта
Произведението е вдъхновено от колажа на Дочка Георгиева - "Лунно усещане"
Тихо се плискат водите,
гонят се в езерен мрак. ...
1075
4
16
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
