Скитницa
269 results
С жеравите лятото си тръгна,
залезът дори за тях заплака.
Есента с мъглите ме погълна,
и капчици дъждовни заваляха.
Есен заваля и в моята душа. ...
залезът дори за тях заплака.
Есента с мъглите ме погълна,
и капчици дъждовни заваляха.
Есен заваля и в моята душа. ...
498
1
7
Есента се оказа пристан за топли души,
неизгубили вяра и надежда открили.
Без любов и без рими, знам, умират звезди,
приюти ни небето, до болка раними…
Крилете ни пазят още своя волен размах, ...
неизгубили вяра и надежда открили.
Без любов и без рими, знам, умират звезди,
приюти ни небето, до болка раними…
Крилете ни пазят още своя волен размах, ...
269
4
9
702
9
13
Изгубихме се сякаш преди сто лета…
При вас дойдох, днес тихо да поседна.
За миг поне, прибрали своите крила,
да се прегърнем. В очи да ви погледна.
С усмивка да си спомним миналите дни, ...
При вас дойдох, днес тихо да поседна.
За миг поне, прибрали своите крила,
да се прегърнем. В очи да ви погледна.
С усмивка да си спомним миналите дни, ...
293
3
11
Коя съм? Вятър сред тихи звезди?
Небе, което очаква луната?
Аз съм въздишка излята във стих,
въпроси много бушуват в душата.
В‘ вятърни шепи събирам звездите, ...
Небе, което очаква луната?
Аз съм въздишка излята във стих,
въпроси много бушуват в душата.
В‘ вятърни шепи събирам звездите, ...
310
7
15
616
9
33
Своите стъпки остави по пясъка
босото лято с усмивка, с лек бриз.
Бягат вълните далеко от залеза,
от небето огнено с пурпурен взрив.
Повярвай, знам, любовта океан е. ...
босото лято с усмивка, с лек бриз.
Бягат вълните далеко от залеза,
от небето огнено с пурпурен взрив.
Повярвай, знам, любовта океан е. ...
444
12
20
829
7
25
634
13
25
Красиви са летните вечери,
с аромат на окосена трева.
Звездите дори разсъблечени
от небето надничат сега.
Чу се песен тиха, лирична - ...
с аромат на окосена трева.
Звездите дори разсъблечени
от небето надничат сега.
Чу се песен тиха, лирична - ...
340
5
16
Една надежда отплувала
като старите лодки на кея.
Морския бриз все е влюбен,
платната окъсани се ветреят.
В греблата тишина е замряла, ...
като старите лодки на кея.
Морския бриз все е влюбен,
платната окъсани се ветреят.
В греблата тишина е замряла, ...
302
2
13
На устните ми усмихнати грее сладка черешка,
в косите ми отразява се слънцето златно,
по пясъка стъпките боси, оставят надежда…
Жадно отпивам от теб, мое вино, свежо и лятно.
Знам, че в очите ти луната пак свети за мен, ...
в косите ми отразява се слънцето златно,
по пясъка стъпките боси, оставят надежда…
Жадно отпивам от теб, мое вино, свежо и лятно.
Знам, че в очите ти луната пак свети за мен, ...
306
3
10
Дали орисници живота ми предрекоха
и с думите си начертаха ми съдбата?
Но знам, че стръмна е понякога пътеката,
и трудно е изкачването по скалата.
Дали пришиха ми криле за небесата, ...
и с думите си начертаха ми съдбата?
Но знам, че стръмна е понякога пътеката,
и трудно е изкачването по скалата.
Дали пришиха ми криле за небесата, ...
322
2
10
Моля се,
дъжда да дойде.
Да ме залее стихия.
На тласъци
да ме люби, ...
дъжда да дойде.
Да ме залее стихия.
На тласъци
да ме люби, ...
319
5
11
Сред гората зелена има полянка красива
с билки уханни и капки роса по тревата.
Под звездите в тайнствени нощи една Самодива
боса танцува, с бяла роба, почти до земята.
Косите и́ свила, езера са очите и́ сини. ...
с билки уханни и капки роса по тревата.
Под звездите в тайнствени нощи една Самодива
боса танцува, с бяла роба, почти до земята.
Косите и́ свила, езера са очите и́ сини. ...
347
3
13
389
4
13
В миг сякаш времето спря,
тишината крещи като демон.
Пред бездната вятърът онемя,
разпилените ми коси са за него.
Всичко утихна,. Въздухът избледня. ...
тишината крещи като демон.
Пред бездната вятърът онемя,
разпилените ми коси са за него.
Всичко утихна,. Въздухът избледня. ...
347
3
17
Днес пих кафето си, примесено със дъжд
и имаше прекрасен вкус на свежо лято.
Незнайно как, над мен изля се изведнъж,
намокри ме до кости. Окъпа и Душата!
Потропваше по навеса и пееше дъждовно, ...
и имаше прекрасен вкус на свежо лято.
Незнайно как, над мен изля се изведнъж,
намокри ме до кости. Окъпа и Душата!
Потропваше по навеса и пееше дъждовно, ...
588
7
19
Зората подпали небето в рубини,
окъпа птичата песен в червено.
Слънцето тънки струни опъна,
паяче заплете ранните сенки,
в килими от слънчогледи огрени. ...
окъпа птичата песен в червено.
Слънцето тънки струни опъна,
паяче заплете ранните сенки,
в килими от слънчогледи огрени. ...
256
3
10
Облени в жълто слънчогледови поля.
Потъвам в мириса на слънце и позлата
и виждам в твоята протегната ръка -
слънчоглед, събрал в усмивката си лято.
С цвета му в топло-жълто ти ме гледаш. ...
Потъвам в мириса на слънце и позлата
и виждам в твоята протегната ръка -
слънчоглед, събрал в усмивката си лято.
С цвета му в топло-жълто ти ме гледаш. ...
411
5
9
Годините си да броя не искам.
Не мога тежестта им да усещам.
Очаквам много пътища да имам
и изгреви, които да посрещам.
И слънчогледи много да разцъфнат ...
Не мога тежестта им да усещам.
Очаквам много пътища да имам
и изгреви, които да посрещам.
И слънчогледи много да разцъфнат ...
310
4
10
Започва пътят ми през слънчевия юни
и с топлината си по лятото ме води.
Вървя по пътища, понякога безумни,
към върхове, към пропасти огромни.
Отдавна на големите в света живея, ...
и с топлината си по лятото ме води.
Вървя по пътища, понякога безумни,
към върхове, към пропасти огромни.
Отдавна на големите в света живея, ...
329
6
26
Тъй странни са пътеките в живота,
изгубена и търсеща по тях вървя.
Опитвам се и суетата да надскоча,
и греховете земни, и своята вина.
Небето ми смалява се до зрънце ...
изгубена и търсеща по тях вървя.
Опитвам се и суетата да надскоча,
и греховете земни, и своята вина.
Небето ми смалява се до зрънце ...
549
16
18
Сега си в „онази“ възраст прекрасна,
трябва просто да живееш без грижи.
Децата са вече големи, пораснали,
усмивки и слънце в живота ти нижат.
Сега си мъж! До болка! Най-истински! ...
трябва просто да живееш без грижи.
Децата са вече големи, пораснали,
усмивки и слънце в живота ти нижат.
Сега си мъж! До болка! Най-истински! ...
318
3
12
Съблякъл ризницата си на воин,
без меч, останал само по душа,
спечелил битки с чужди и със свои,
най- важната изгубил – със смъртта.
На ръката с гривна златна прикован ...
без меч, останал само по душа,
спечелил битки с чужди и със свои,
най- важната изгубил – със смъртта.
На ръката с гривна златна прикован ...
419
8
15
1162
8
42
Май си отиде от вятър задъхан,
окъпан от дъжд до последният ден.
Малък чаровник, за лято нахъсан,
за слънце, море, с мечти окрилен.
Пред юни направи път от цветя, ...
окъпан от дъжд до последният ден.
Малък чаровник, за лято нахъсан,
за слънце, море, с мечти окрилен.
Пред юни направи път от цветя, ...
300
6
15
Щом утрото плахо докосне морето
и сребро по водата със стон заблести,
с вълните в ритъм припява сърцето
и тихичко шепне – за теб то тупти.
Потрепват от вятъра алени макове, ...
и сребро по водата със стон заблести,
с вълните в ритъм припява сърцето
и тихичко шепне – за теб то тупти.
Потрепват от вятъра алени макове, ...
342
7
18
На изток от Рая, се събират мечтите,
в гората, под покрив от звездно небе.
Приели криле, с песента на щурците,
наивни и дръзки, като малко дете.
На изток от Рая, се сбъдват желания, ...
в гората, под покрив от звездно небе.
Приели криле, с песента на щурците,
наивни и дръзки, като малко дете.
На изток от Рая, се сбъдват желания, ...
485
7
34
С дъхът си вятърът в косите ми се спря
и цяла нощ във тях се лута.
Поиска нежност да сънува, тихичко заспа,
за цяла вечност, може би минута.
Сънува моите мечти във светлосини багри ...
и цяла нощ във тях се лута.
Поиска нежност да сънува, тихичко заспа,
за цяла вечност, може би минута.
Сънува моите мечти във светлосини багри ...
305
2
8
630
6
22
Забрави Дон Кихот за вятърните мелници,
изпи до край горчилката от чашата.
Ръждата пропълзя и сивите му делници,
прегърнаха с доспехите си самотата.
По пътя някъде изгуби Росинанта… ...
изпи до край горчилката от чашата.
Ръждата пропълзя и сивите му делници,
прегърнаха с доспехите си самотата.
По пътя някъде изгуби Росинанта… ...
362
7
19
Понесъл кръста си, на две приведен,
върви напред към своята Голгота.
Вода подаде му човечец беден,
жена богата, грубо го нахока.
С венеца трънен на главата, ...
върви напред към своята Голгота.
Вода подаде му човечец беден,
жена богата, грубо го нахока.
С венеца трънен на главата, ...
282
4
13
822
6
15
Здравей, мое момиче изгубено!
Къде разпиля косите си златни?
В очите ти още морето е сънено,
небето синьо - така необятно.
Хей момиче, къде са мечтите ти ...
Къде разпиля косите си златни?
В очите ти още морето е сънено,
небето синьо - така необятно.
Хей момиче, къде са мечтите ти ...
402
5
15
491
2
12
В цветя сияе този свят,
днес слънцето празнува.
В‘венче е сплетен цвят до цвят
с лъчите вихрено танцуват.
Искри най- бистрата река ...
днес слънцето празнува.
В‘венче е сплетен цвят до цвят
с лъчите вихрено танцуват.
Искри най- бистрата река ...
284
6
12
Пролетта тръгна по пустите улици
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Вятърът вплете в косите и́ люляци.
От гнездото малко птиче поглежда.
Закачливо намигна вятърът палав, ...
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Вятърът вплете в косите и́ люляци.
От гнездото малко птиче поглежда.
Закачливо намигна вятърът палав, ...
297
3
12
Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен. ...
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен. ...
319
3
12
Подръж ми чадъра за малко,
червило от чантата да извадя.
Този дъжд го изми… колко жалко…
Как усмивка за теб да запазя?
Вятъра лудо към мен се затича ...
червило от чантата да извадя.
Този дъжд го изми… колко жалко…
Как усмивка за теб да запазя?
Вятъра лудо към мен се затича ...
428
5
18
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
