vladetoned
317 results
На хълмчето ветрецът свири,
на къса върбова пищялка.
Снаги на гордите баири
закриват пак луната - малка…
Звезда се мярка светлочела; ...
на къса върбова пищялка.
Снаги на гордите баири
закриват пак луната - малка…
Звезда се мярка светлочела; ...
363
7
14
Нощта с раззинатата паст
поглъща улици и къщи,
послание в Еклисиаст
към Бога трепетно ни връща!…
Небето в звезден вестибюл ...
поглъща улици и къщи,
послание в Еклисиаст
към Бога трепетно ни връща!…
Небето в звезден вестибюл ...
555
11
17
Небето с тъмно болеро
покрива пясъчните дюни.
Ветрецът скърца в колело
и морските пасажи буни.
Замръкналият стар рибар ...
покрива пясъчните дюни.
Ветрецът скърца в колело
и морските пасажи буни.
Замръкналият стар рибар ...
578
12
17
Щом в ехо гръмне висинето,
гората ритъма подема.
В полето скръцне ли щурчето,
реди и вятърът поема.
Препускам с думите мустанги ...
гората ритъма подема.
В полето скръцне ли щурчето,
реди и вятърът поема.
Препускам с думите мустанги ...
460
4
11
Родопа катедрално ме зове.
Повтаря склонът всеки нежен тон,
а хребетите, свели гърбове,
са стари богомолци пред амвон.
Букаците, с огромните си плèщи – ...
Повтаря склонът всеки нежен тон,
а хребетите, свели гърбове,
са стари богомолци пред амвон.
Букаците, с огромните си плèщи – ...
350
7
9
Посрещат ме искрящите ми нощи
и тръпнещо живея между тях,
а в рамката на светлите си мощи
луната е стаен йеромонах.
Светулките са нощно петолиние ...
и тръпнещо живея между тях,
а в рамката на светлите си мощи
луната е стаен йеромонах.
Светулките са нощно петолиние ...
351
6
11
Щом в заника на пролетния ден,
май роши нацъфтелите ни круши
и облаци в пейзажа разтопен
танцуват си със гумени ботуши.
Пчелите са жужащи работяги, ...
май роши нацъфтелите ни круши
и облаци в пейзажа разтопен
танцуват си със гумени ботуши.
Пчелите са жужащи работяги, ...
870
4
15
Дъждът със сребърни карфици
в очите ми забива гнет.
Изпращам прелетните птици,
с носталгия по теб обзет!
Мълчи луната, ожалена, ...
в очите ми забива гнет.
Изпращам прелетните птици,
с носталгия по теб обзет!
Мълчи луната, ожалена, ...
518
7
15
Живот, като кората хляб –
горчив и твърде клисав!...
Днес жив ли е добрият раб,
от люлката така орисан?
Душата в тялото ми стърже, ...
горчив и твърде клисав!...
Днес жив ли е добрият раб,
от люлката така орисан?
Душата в тялото ми стърже, ...
562
12
14
Вън луната, извит ятаган,
все разсича приоблачни ризи.
От трънливи валма омотан,
на гората е мрачен чеизът.
И сред морза на вятър далеч ...
все разсича приоблачни ризи.
От трънливи валма омотан,
на гората е мрачен чеизът.
И сред морза на вятър далеч ...
628
8
13
Ръси зимата снежни трошици.
Бял пендар до гръдта е луната.
Под ръчица се водят двоица
в тази нощ – вечна, чиста и свята.
Ветровете – немирни хъшлаци – ...
Бял пендар до гръдта е луната.
Под ръчица се водят двоица
в тази нощ – вечна, чиста и свята.
Ветровете – немирни хъшлаци – ...
460
5
11
Душата – тъмен необят –
очаквам да избистря нощем.
Сетивност в зрителния свят
аз мога да постигна още...
Пропусна ли я – лъч стаен, ...
очаквам да избистря нощем.
Сетивност в зрителния свят
аз мога да постигна още...
Пропусна ли я – лъч стаен, ...
863
11
17
979
5
Есента златна роба разстила
пожълтял е Балканът висок,
а поточето – тъничка жила –
е в дланта на Всемирния Бог.
Под товара на облаци бели ...
пожълтял е Балканът висок,
а поточето – тъничка жила –
е в дланта на Всемирния Бог.
Под товара на облаци бели ...
557
9
15
Усмихнатото слънце огневито
намигва ми под облачно калпаче;
плашилото в сетренцето изтрито –
сред нивите самотно момчурляче.
На храста пораздърпаната риза ...
намигва ми под облачно калпаче;
плашилото в сетренцето изтрито –
сред нивите самотно момчурляче.
На храста пораздърпаната риза ...
365
12
12
Снеговеят свисти с ледни бузи.
Цяла Витошка с четка нашари.
Черен облак залепя вендузи
над пейзажа с дрипливи клошари.
В сивота над фасади ронливи ...
Цяла Витошка с четка нашари.
Черен облак залепя вендузи
над пейзажа с дрипливи клошари.
В сивота над фасади ронливи ...
633
6
11
Държавата е в крайна изнемога.
Народът ни – пропукана съдинка!
Уж равни сме пред погледа на Бога,
а дрънкат ни последните стотинки!
Страната ни – за всички най-красива – ...
Народът ни – пропукана съдинка!
Уж равни сме пред погледа на Бога,
а дрънкат ни последните стотинки!
Страната ни – за всички най-красива – ...
452
4
8
Ти се раждаш в света – камък объл,
запокитен в житейския вир,
претъркулен и влачен в прокоби,
от съдбата подхвърлян безспир.
Всяка жилка позната е мъка; ...
запокитен в житейския вир,
претъркулен и влачен в прокоби,
от съдбата подхвърлян безспир.
Всяка жилка позната е мъка; ...
700
10
18
Душите са пригвоздени без чувства,
а Лукавият кръста „въздига”,
обещал ни сребро хлевоусто,
за което животът не стига!...
От калта ни Йехова извади, ...
а Лукавият кръста „въздига”,
обещал ни сребро хлевоусто,
за което животът не стига!...
От калта ни Йехова извади, ...
712
8
16
Бистроокият ден се заглежда
и намигва ми ранен светлик,
а в дерето мъгливата прежда
на вретено се вие за миг.
Небосклонът звънти светлочел, ...
и намигва ми ранен светлик,
а в дерето мъгливата прежда
на вретено се вие за миг.
Небосклонът звънти светлочел, ...
1175
9
16
Тази смърт се побира в Христовите рани.
Колко гвоздея струва животът ни днеска?!
Фарисейски лъжи ме преследват в съня ми,
а на утрото всичко е някак гротескно.
Три петли кукуригат по съмнало вече. ...
Колко гвоздея струва животът ни днеска?!
Фарисейски лъжи ме преследват в съня ми,
а на утрото всичко е някак гротескно.
Три петли кукуригат по съмнало вече. ...
342
5
4
В предутринния злобен мегаполис
с червения си слънчев абажур
трамваи металически тoпуркат –
мустанги по железния паркур.
Сив облак с понавъсена гримаса ...
с червения си слънчев абажур
трамваи металически тoпуркат –
мустанги по железния паркур.
Сив облак с понавъсена гримаса ...
1456
10
19
Слънцето склопи клепачи,
гушна стария баир.
Тъничка мъгла се влачи,
месецът е богатир.
Две върбици на седянка ...
гушна стария баир.
Тъничка мъгла се влачи,
месецът е богатир.
Две върбици на седянка ...
771
6
11
Над света чаршафа син
Дядо Господ разпростира.
Вятърът – свирачът фин –
на кавал акомпанира…
Облак, с вълнена фланела, ...
Дядо Господ разпростира.
Вятърът – свирачът фин –
на кавал акомпанира…
Облак, с вълнена фланела, ...
746
4
11
Затопурка вън зима смълчана
(тъкмо студ за дебели терлици);
ръсна снежно брашно над хармана…
Дядо пълни филджан от ибрика.
Светлината се с блясък насища… ...
(тъкмо студ за дебели терлици);
ръсна снежно брашно над хармана…
Дядо пълни филджан от ибрика.
Светлината се с блясък насища… ...
471
10
14
Играе пясъчният плаж
с вълнáта си – ефирна дама –
и вятърът, немирен паж,
промушва се в скала голяма.
Щом утрото ми златокосо ...
с вълнáта си – ефирна дама –
и вятърът, немирен паж,
промушва се в скала голяма.
Щом утрото ми златокосо ...
512
8
15
Свежо локвената вечер
сваля в стъпките ни тихи
светлините на града.
На изчезване обречен
вън е залезът на щрихи ...
сваля в стъпките ни тихи
светлините на града.
На изчезване обречен
вън е залезът на щрихи ...
424
6
13
Будилникът без жал забива
в съня ми звънчева бургия.
Зорницата виси игрива
в небето – лъсната тепсия.
Мъглата пък пълзи оловна ...
в съня ми звънчева бургия.
Зорницата виси игрива
в небето – лъсната тепсия.
Мъглата пък пълзи оловна ...
1390
14
21
Снежко, палав немирник, засъска
и в дола занадува кавала.
Баба Зима юргана си тръска,
на децата пързалки раздава...
Петлю вдига гълчава и гмеж, ...
и в дола занадува кавала.
Баба Зима юргана си тръска,
на децата пързалки раздава...
Петлю вдига гълчава и гмеж, ...
1256
10
29
В разтопения дъх на шибоя,
над брезите в зелено сияние
се прокрадваш, единствена моя,
като старо планинско предание...
И с крилата пернатият вятър ...
над брезите в зелено сияние
се прокрадваш, единствена моя,
като старо планинско предание...
И с крилата пернатият вятър ...
777
11
15
Небето алабастър е излъскан
и облаците дипли на къделя.
Над ридовете слънцето изтръсква
юргана си по Божия повеля.
Главиците на късни минзухари ...
и облаците дипли на къделя.
Над ридовете слънцето изтръсква
юргана си по Божия повеля.
Главиците на късни минзухари ...
971
7
13
Сред тъмата вън в цвят абанос
се прокрадва луна младолика.
Залез праща последен откос,
над полето обрано ме вика.
А в шумака търчи суховеят ...
се прокрадва луна младолика.
Залез праща последен откос,
над полето обрано ме вика.
А в шумака търчи суховеят ...
871
10
22
На пръчката от дрян да закача
до хлебеца си стара антерия,
препълнена с копнение бохча,
което не можах да ви разкрия.
Да тръгна бавно с птиците на юг ...
до хлебеца си стара антерия,
препълнена с копнение бохча,
което не можах да ви разкрия.
Да тръгна бавно с птиците на юг ...
637
7
16
Залязва слънцето в кирпича.
Ливадите са пусти пиаци.
На завет сминдух се препича
под потъмнелите сачаци.
А хълмовете с бърчините – ...
Ливадите са пусти пиаци.
На завет сминдух се препича
под потъмнелите сачаци.
А хълмовете с бърчините – ...
426
7
11
На Латинка-Златна
Днес слънцето играе си на жмичка,
все с облачето в сивото елече,
и лайките, с повдигнати главички,
в росицата окъпани са вече. ...
Днес слънцето играе си на жмичка,
все с облачето в сивото елече,
и лайките, с повдигнати главички,
в росицата окъпани са вече. ...
699
5
16
Щом вятърът засвири с клавесин
и облаците сбира в хоровода,
аз с трепетно молитвено „Амин”
пак с гълъба политам в небосвода.
Дъгата и след бурята пречиста ...
и облаците сбира в хоровода,
аз с трепетно молитвено „Амин”
пак с гълъба политам в небосвода.
Дъгата и след бурята пречиста ...
823
7
14
От мене ти поискай всичко:
и билото на мойто рамо,
шептенето на моя глас.
И кехлибара на очите,
и дланите ми като житен клас, ...
и билото на мойто рамо,
шептенето на моя глас.
И кехлибара на очите,
и дланите ми като житен клас, ...
1120
10
11
На римите езикът разбираем
с магията е сходствено велик,
със ямбове ези-тура играя
в алхимия на тайнствения миг.
И залезът, детенце на коляно, ...
с магията е сходствено велик,
със ямбове ези-тура играя
в алхимия на тайнствения миг.
И залезът, детенце на коляно, ...
1041
14
18
Седя на самотния праг.
Отвънка е вятър вилнеещ;
чете новини разводнени
от вестник, разказващ ни, че
животът е зъл людоед, ...
Отвънка е вятър вилнеещ;
чете новини разводнени
от вестник, разказващ ни, че
животът е зъл людоед, ...
1045
13
18
На пътя, потъмнял като траншея,
сънувах ли, наистина ли бях?
Аз спомням си бълбукащите ручеи,
в манерката, които си налях.
Полето беше голо като каска, ...
сънувах ли, наистина ли бях?
Аз спомням си бълбукащите ручеи,
в манерката, които си налях.
Полето беше голо като каска, ...
1797
18
24
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
