voda
582 results
Дон Кихот не е умрял.
Той е жив у теб и в мене.
Пази своя земен дял,
чака новото си време.
Пак ще има ветрове. ...
  1146  30 
Далечна съм. От всички най-далечна –
звездичка бледа в края на Вселената.
Но вдигнеш ли очи да ме погледнеш,
взривявам се до огнено червено.
Пронизвам с писък всичките Небета, ...
  1060  30 
Аз съм влюбено момиче.
Ти ме гледаш и мълчиш.
Научи ме да обичам -
с устни, с пръсти и с очи...
Да съм вятърът в полята. ...
  1306  33 
Сега ми носиш само празнота –
не будиш нито мисли, нито чувства.
От обич и от страсти – ни следа.
Пустинно ми е. Тягостно и пусто.
А миналото е черупка мидена, ...
  1125  32 
ДРУГАТА
Тя е толкова хубава, Господи, толкова трепетна!
Павлина Гатева
Надарил си я, Господи, с хубост –
всичко в нея сияе. ...
  1422  28 
Умирах за очите ти,
но друга гледаш днес.
Ръцете ти, косите ти
пак Тя ми ги отне.
Но идва вечерта и ето – ...
  1175  45 
Не си светец,
дори не си отшелник.
Жени са минали през твоя свят.
И всяка е оставила свой белег
в сърцето ти – без свян. ...
  1853  42 
Преди раздялата да обявим,
у нас отдавна всичко е изстинало.
Превърнал се е огънят на дим,
не може вече до небе да стигне.
Не може в облак да се претвори, ...
  2014  59 
Над тази земя и небето е някак различно.
През всички сезони от него вали тишина.
Ни гръм, ни светкавици. Нито отлитащи птици.
(Под мъдро спокойствие диша стаена вина...)
Как искам там горе сто мълнии да се кръстосат. ...
  1376  32 
Ти вечно ще бъдеш, Поете,
белязан със тежка съдба –
да носиш искра във сърцето,
да вдигаш света на борба.
През дните минаваш самотен, ...
  2546  44 
Врабчетата са винаги щастливи –
подскачат весело дори в снега.
Но аз ги гледам малко завистливо,
защото съм потънала в тъга;
защото нещо все не ми достига – ...
  1131  18 
Дошли са тежки времена, Родино.
Разкъсват те, продават те. Без свян.
Не спира ги ни корен, нито минало,
ни клетвата на Стария Балкан.
Но ти си майка. Страдаш и прощаваш – ...
  1102  33 
Снегът е винаги един и същ,
но ние го усещаме различно.
Сега си във прегръдките на мъж –
вали над теб обичане.
Снежинките ще се превърнат в кал. ...
  1071  16 
Както капят листи пожълтели,
както се пласти мъгла навън,
тъй във мене мисли полудели
грабват моя ден и моя сън.
Зимата ще ме завари будна – ...
  967  23 
Деца играят с прашки.
Прицелват се. Улучват.
И птици падат. Страшни!
( Не вярвам, че се случва.)
А камъчета - много. ...
  983  21 
С един замах света ми преобърна,
изпълни го със хубави неща.
А после хукна. Чаках да се върнеш
и всичко да простя си обещах.
Но чувствам как изстивам като лава. ...
  1023  28 
Дървото
Не знаеше, че някой ден
светкавица ще го запали;
че всяко нещо е с предел
и дръзките най-първи падат. ...
  1552  42 
Все казвах, че не вярвам в чудеса,
а днес се моля да се случи чудо
и чакам знак от тия Небеса,
че някой Бог молбата ми ще чуе.
И с мисълта – да бъде за добро, ...
  1316  36 
Срещнаха се две рекички
и решиха на шега
да се хванат за ръчички –
станаха една река.
Сто поточета игриви ...
  2414  34 
И думите ми идват все по-чужди,
и трудно песните ми се редят.
Навярно уморените ми чувства
са тръгнали по неизвестен път.
Пристигат изгревите като неми ...
  3084  25 
Пастелно меки цветове догарят –
(художник ли нюансите подбра?)
Обагрена от изгревни пожари,
като букет е старата гора.
С тих шепот жълтите листа се ронят. ...
  3298  29 
"Не ме изпращай на Олимп тогава,
когато пак ме дебне низината." М.П.
Ти стигна до Върха. И чудно как
оттам се вижда всичко на земята.
И струва ти се: вдигнеш ли ръка, ...
  1193  25 
Не съм беглец! И все ще го повтарям.
Сама отвори своите врати.
Родино моя, майчице България,
попътни ветрове ми даде ти.
Ще скитам по света – като сираче. ...
  1201  42 
Запалихме пожари по земята.
Изсякохме вековните гори...
И трябва ни един случаен вятър -
искри да пръсне, да ни изгори.
Измислих си крила и литвам, Боже - ...
  1571  37 
Мълчах. И скривах надълбоко
обидата и моя яд,
но в мене се натрупа болка
и тъмни мисли ми тежат.
И може някак неочаквано ...
  1558  36 
Широки магистрали – бясна скорост!
Прегърнал всички рискове, летиш.
Превземаш хоризонти и простори...
Това си, всъщност, истинският ти.
Не съм от твоето тесто, но искам ...
  1114  20 
Тази бездна мълчи и безмълвно ме мами.
Аз едва се крепя на брега.
Няма малка любов – има само голяма.
Тя у мене покълва сега.
На отсрещния бряг ти стоиш и ме гледаш. ...
  1119  34 
(по истински случай)
По-рано днес се върнаха от нивата –
кобилката му беше уморена.
Погали я по лъскавата грива,
свали юздата, бързо я разпрегна. ...
  1400  29 
Тогава бях искрица от пожар.
Ти мина покрай мене като полъх.
Студения ти дъх не издържах...
От този миг остана тъжен спомен.
Не те виня. Така е отредено – ...
  1026  32 
Когато търсиш думите за мен,
преди да ми ги кажеш,
аз ги чувам.
Те идват
като шепот вдъхновен. ...
  1307  32 
Зеница ми бъди. През теб да виждам
дори невидимите светове.
Разбий стените, дето ме зазиждат –
открий ми хоризонт. И върхове.
Мечтата ми бъди, която леко ...
  1189  38 
За тебе бях една прашинка щастие –
надеждата, която те изпълваше.
Но времето мечтите ни задраска,
разбърка всички фигури на пъзела.
Не може нищо вече да е същото. ...
  1286  47 
Колко автори различни
в този сайт се срещат!
Някои мъдруват, мислят -
вечно поучават.
Все помагат, все се вричат, ...
  2539  44 
Дори когато в шепа ме държиш,
ти пак си с векове далеч от мене,
че видима студенина кръжи
в зениците ти празни и студени.
Но тръгна ли си, знам, че ще ме спреш – ...
  1055  22 
Гръм!
И срути се небето.
Смеси облаци с вода.
Яростно реве морето.
Като звяр ...
  2757  18 
Светът край мене се руши,
но аз не искам да умирам.
Запуших двете си уши
и тази новина кремирах.
Отключих моята врата. ...
  990  20 
Наричаш този свят враждебен,
а хората – навъсени и зли.
От тъмни чувства винаги обсебен,
ти няма никога да си щастлив.
А има толкова неща чудесни, ...
  1195  20 
Re – "Проклех те девет пъти", В. Димитров
***
Проклех те – девет пъти да се влюбиш
и пак да скиташ недолюбен, сам.
По мене ум и разум да изгубиш. ...
  1072  17 
Преглъщам болката на малки късчета –
(не искам да узнаеш колко страдам).
Но тя расте и бавно ме разкъсва.
Невидими са вътрешните рани.
Изглеждам светла, даже се усмихвам. ...
  1057  23 
Помислих, че се връщаш зарад мен.
Затичах се, дори ръце протегнах.
А ти, случаен облак в летен ден,
дъждец поръси и на път потегли.
Очи отвърнах – да не гледам как, ...
  1179  27 
Random works
: ??:??