Този сняг заваля от дълбоко, от много дълбоко,
от деветото дъно на ада в дванайстия час.
Кой би казал, че точно под него небе светлооко
е простряло, пречиста и бяла, земята си в нас?
Мислех черното в хляба, а хляба – в сърцето изтляло.
Изрисувах стъклата с хортензии, бели от цвят.
Кой би казал, че точно тогава ще кривне начало
и ще стигне до пътния знак на живот непознат?
И когато преглъщам от хляба си, с тръни замесен,
кой би казал, че вътре в сърцето разцъфва синчец
и една недомислена, бързо повярвана есен,
си изплита напъпил от пролет голготски венец?
Кой би казал, че днес оживяла и светла ме има?
Нека млъкнат пророците, всеки със своя си глас.
Аз съм просто небесната грешка в абсурдния климат
и повярвайте, има ме някъде бяла сред вас.
Автор: Петя Цонева
Прочит: Мая Нарлиева
Музика: Giovanni - Adiago in D Minor
Informar de una irregularidad
Por favor, avisenos si cree que alguna obra está plagiada o no cumple con el reglamento.
¡Por favor, escribanos sólo como último recurso con una indicación especifica de la irregularidad y si dispone de pruebas!
¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!
Правя уточнението: Вчера, когато записвах, не знаех, че стихотворението е писано за мен. Научавам преди час...и ме изпълни онази необяснима човешка топлина и признателност...и не знам какво да добавя. Напълниха ми се очите...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.