Скитницa
275 el resultado
Не позволявам да умират звезди всеки път.
когато любовта си отива бездомна, гола и боса.
Когато вятър задуха и отмива сълзите дъждът,
точно тогава, бяла лястовица в пазвата нося.
Не трябва да остане Луната скрита зад облак. ...
когато любовта си отива бездомна, гола и боса.
Когато вятър задуха и отмива сълзите дъждът,
точно тогава, бяла лястовица в пазвата нося.
Не трябва да остане Луната скрита зад облак. ...
368
5
17
Понесе ме вятъра, прашинка самотна.
Защо ли във танц пак с него се впускам?
Отронил се лист, светулка сиротна,
с облаци диви, в небето препускам.
Лъч от фенерче на мила пастирка ...
Защо ли във танц пак с него се впускам?
Отронил се лист, светулка сиротна,
с облаци диви, в небето препускам.
Лъч от фенерче на мила пастирка ...
388
6
16
Аз съм нощта ти. Слизам с луната,
наметната леко с лъчите и́.
Тихо на пръсти, вървя към земята,
да докосна любовни мечтите ти.
Сред росна трева, с въздишка една, ...
наметната леко с лъчите и́.
Тихо на пръсти, вървя към земята,
да докосна любовни мечтите ти.
Сред росна трева, с въздишка една, ...
493
8
19
Търкулна се животът – сребърна паричка.
По камъни подскача, в пропасти летя.
Понякога подрънква в просяшка паничка,
после, в полята дъхави цветя ми бра.
И все така търкаля се, по пътя си върви. ...
По камъни подскача, в пропасти летя.
Понякога подрънква в просяшка паничка,
после, в полята дъхави цветя ми бра.
И все така търкаля се, по пътя си върви. ...
363
4
21
Видях онази малка къщичка на хълма,
блести рубинен изгревът в стъклата.
Усещам как животът ме погълна…
прозорче малко, си отварям за душата.
На слънцето изгряло, хитричко намигам. ...
блести рубинен изгревът в стъклата.
Усещам как животът ме погълна…
прозорче малко, си отварям за душата.
На слънцето изгряло, хитричко намигам. ...
285
6
4
Понякога си мълчим
и без думи чуваме любовта си.
Тънка мъгла, като дим
се разстила в нейната пазва.
С невидими пръсти ...
и без думи чуваме любовта си.
Тънка мъгла, като дим
се разстила в нейната пазва.
С невидими пръсти ...
337
1
9
Знаеш, че те обичам, нали?
И отново е нашият юни.
Слънчоглед в полята цъфти,
а безкрая ухае на лавандула.
Зная, че ме обичаш и ти. ...
И отново е нашият юни.
Слънчоглед в полята цъфти,
а безкрая ухае на лавандула.
Зная, че ме обичаш и ти. ...
576
2
14
Усетих как ухаеш
и силното ти рамо ме притисна.
Поиска нежно да узнаеш,
че топлината в устните е истина.
Миглите преплетени, ...
и силното ти рамо ме притисна.
Поиска нежно да узнаеш,
че топлината в устните е истина.
Миглите преплетени, ...
1076
7
29
Пътят на Странника
Страннико,
Колко пътища извървя?
Колко пъти се губи във мрака?
Намери ли извор да пиеш вода? ...
Страннико,
Колко пътища извървя?
Колко пъти се губи във мрака?
Намери ли извор да пиеш вода? ...
1087
6
23
1297
10
23
Затворих очи и усетих ръката ти,
с допир нежен да се рее в косите ми.
Затворих ги и изпих тишината,
премаляла, да чуя плача на звездите.
А онази бяла луна се промъкна ...
с допир нежен да се рее в косите ми.
Затворих ги и изпих тишината,
премаляла, да чуя плача на звездите.
А онази бяла луна се промъкна ...
728
10
23
В шепите ти се събирам
като въздишка на увяхнало глухарче,
съблякло и последната си риза,
захвърлило мечтите си по здрача.
От луната кротка си отчупвам ...
като въздишка на увяхнало глухарче,
съблякло и последната си риза,
захвърлило мечтите си по здрача.
От луната кротка си отчупвам ...
463
4
16
2169
9
50
За миг в песен светът се побра,
тихо стъпвах по мека жарава.
С глас топъл, шепти любовта
в една песен толкова закъсняла.
Затрептя с най- нежните трели, ...
тихо стъпвах по мека жарава.
С глас топъл, шепти любовта
в една песен толкова закъсняла.
Затрептя с най- нежните трели, ...
451
4
15
Не всичко е изгубено,
когато две ръце ме чакат да ме стоплят.
И в пролет изумрудена
под цъфналите клонки обич носят.
Към мене се протягат ...
когато две ръце ме чакат да ме стоплят.
И в пролет изумрудена
под цъфналите клонки обич носят.
Към мене се протягат ...
594
5
18
Погалих ли на твоя сън ресниците?
Кажи поете?
Вървях ли боса в мрака на нощта?
И бях ли цвете нежно във ръцете ти?
Вълна ли бях, целуваща брега? ...
Кажи поете?
Вървях ли боса в мрака на нощта?
И бях ли цвете нежно във ръцете ти?
Вълна ли бях, целуваща брега? ...
405
10
20
Едно щурче забравено от времето,
тихичко на бащиния праг припява.
Захвърлило на спомените бремето,
а песента му тъжна, болка ми навява.
Едва притихнала е лятна вечерта, ...
тихичко на бащиния праг припява.
Захвърлило на спомените бремето,
а песента му тъжна, болка ми навява.
Едва притихнала е лятна вечерта, ...
391
5
20
Ах, как очаквах да се върнеш
и да ми кажеш тихо – „Остани!
На бавни глътки ще поглъщам
сълзите в твоите очи!“
Ах, как очаквах да притихнеш ...
и да ми кажеш тихо – „Остани!
На бавни глътки ще поглъщам
сълзите в твоите очи!“
Ах, как очаквах да притихнеш ...
503
6
19
И знаеш ли? Добре ми е така!
Не е за мене граховото зъ́рно!
От него бих направила чорба,
за гладните лами, заспиващи по тъмно.
Не ми убива и мога сладко да заспя, ...
Не е за мене граховото зъ́рно!
От него бих направила чорба,
за гладните лами, заспиващи по тъмно.
Не ми убива и мога сладко да заспя, ...
444
6
22
2721
11
27
Толкова много любов в сърцето си носиш.
Тя като пролетния вятър достига до мен.
Толкова много мъдрост, без излишни въпроси,
разтворени в ароматното утро на чаша кафе.
Толкова много пътища без мен си преминал, ...
Тя като пролетния вятър достига до мен.
Толкова много мъдрост, без излишни въпроси,
разтворени в ароматното утро на чаша кафе.
Толкова много пътища без мен си преминал, ...
514
7
26
Слънцето лъчите си простря,
донесе ми омайно лято.
Топъл, нежен вятър ми довя,
заблестя в косите ми от злато.
В морето на очите ми се спря ...
донесе ми омайно лято.
Топъл, нежен вятър ми довя,
заблестя в косите ми от злато.
В морето на очите ми се спря ...
642
4
24
Запролети се.
И нарцисите засияха,
в градината окъпана от сутрешна роса.
Усмивки на цветя.
Пчелите зажужаха, ...
И нарцисите засияха,
в градината окъпана от сутрешна роса.
Усмивки на цветя.
Пчелите зажужаха, ...
552
6
18
Любовта от вятър може да е сътворена
и гали нежно, с топли, слънчеви лъчи.
Дарява щастие и сънища отнема.
Затворено в часовник, времето мълчи…
В пясъци живеят, мигове от вечността ...
и гали нежно, с топли, слънчеви лъчи.
Дарява щастие и сънища отнема.
Затворено в часовник, времето мълчи…
В пясъци живеят, мигове от вечността ...
540
11
15
Небето ми сутрин започва с очите ти.
Мислите ми- плясък от крилете на птица.
В спомени будим се. От нежност мълчим.
Остана под завивките твоята грешница.
Сега съм светица. В утрото по пижама, ...
Мислите ми- плясък от крилете на птица.
В спомени будим се. От нежност мълчим.
Остана под завивките твоята грешница.
Сега съм светица. В утрото по пижама, ...
574
8
21
Пак ми зашепна нежни слова,
като пролетен вятър ме милна.
И момичето в мен разцъфтя,
сто години под преспи заспивало.
На кристали пропука леда, ...
като пролетен вятър ме милна.
И момичето в мен разцъфтя,
сто години под преспи заспивало.
На кристали пропука леда, ...
1101
8
24
Когато чувствата не се събират в думите
и всеки миг е пламъче от вечността.
Пътеките когато, превърнат се във друми
и вдигне се от тях най- гъстата мъгла.
Когато вятърът неукротим, развихри се ...
и всеки миг е пламъче от вечността.
Пътеките когато, превърнат се във друми
и вдигне се от тях най- гъстата мъгла.
Когато вятърът неукротим, развихри се ...
780
9
17
По прашния път на моето детство вървя
и с детето скрито в мен се боричкам.
Усмихнато, като малка звездичка изгря.
Сега съм голяма, а към него все тичам.
То е слънцето мое, с избеляла забрадка. ...
и с детето скрито в мен се боричкам.
Усмихнато, като малка звездичка изгря.
Сега съм голяма, а към него все тичам.
То е слънцето мое, с избеляла забрадка. ...
728
3
21
Тази пролет е с поглед на зима.
В чаша чай си събирам мечтите.
Топли глътки и бавно отпивам,
копнежа слънчев, останал в очите.
Тази пролет помръкна без птички, ...
В чаша чай си събирам мечтите.
Топли глътки и бавно отпивам,
копнежа слънчев, останал в очите.
Тази пролет помръкна без птички, ...
543
9
28
Едно глухарче, слънчево и жълто,
усмихна се на цялата Вселена.
Във ранно, свежо майско утро,
ръце протегнах, да го взема.
То тъжно ме погледна и помръкна. ...
усмихна се на цялата Вселена.
Във ранно, свежо майско утро,
ръце протегнах, да го взема.
То тъжно ме погледна и помръкна. ...
745
9
27
Ти ми разказа много за любовта,
за това, колко е топла и нежна.
За чувствата буйни, що в нея горят,
как всяко чудо в нея проглежда.
Ти ми показа, как се обича до болка. ...
за това, колко е топла и нежна.
За чувствата буйни, що в нея горят,
как всяко чудо в нея проглежда.
Ти ми показа, как се обича до болка. ...
863
16
37
Нима, само в този ден сме жени?
Всички ние, сме малки принцеси.
Пепеляшки от ранни зори,
с усмивка деня си замесваме.
Нима, само днес сме красиви? ...
Всички ние, сме малки принцеси.
Пепеляшки от ранни зори,
с усмивка деня си замесваме.
Нима, само днес сме красиви? ...
331
7
22
Стопи се този дъжд в ръцете ти,
след есента очите ми блестят.
Изпи от тях на болката куплетите
и капките тъга, превърна в смях.
С прегръдка ме погали- малко цвете. ...
след есента очите ми блестят.
Изпи от тях на болката куплетите
и капките тъга, превърна в смях.
С прегръдка ме погали- малко цвете. ...
388
10
15
1429
6
22
1481
6
12
1667
11
32
Нарисувай ми усещане за лято.
Изплети го в сноп от слънчеви лъчи.
Разпилей му чудни, свежи аромати.
От любовните флуиди да блести.
Нарисувай ми копнежа на морето. ...
Изплети го в сноп от слънчеви лъчи.
Разпилей му чудни, свежи аромати.
От любовните флуиди да блести.
Нарисувай ми копнежа на морето. ...
393
9
14
1232
7
25
1070
6
18
Сега съм есен, тъжна и унила
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет. ...
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет. ...
261
8
14
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
