Anterez
72 резултата
Гъсеница събудих се. Екстаз!
Във мен усещам пеперуда!
Но странно - ям на всеки час,
ще кажеш, че изхранвам Чудо?!
Гъсеница заспивам. Ех, мечти! ...
  248 
През щорите слънцето бавно ми маха,
досадно присвивам очи.
Отсреща на покрива гларуси крякат,
аз чувам - "Недей работѝ!"
Мониторът зяпнал е, букви безбройни, ...
  287 
Недей наднича в тайния ми шкаф -
там скрил съм другото си аз,
прикрито от света лукав
сред мислите на вътрешния глас.
О, моля те, недей наднича! ...
  300 
Звъни, сигналът е "свободно".
"Ти-тиии-т" в слушалката звучи.
В очакване намествам се удобно,
навярно правиш го и ти.
Обаждането в миг приемаш, ...
  1170  15 
Обожавам, когато се проснеш
като вече отстрелян глиган.
Разкекерчена тихо, но мощно,
безпризорно, без никакъв план.
Тъй приятно е щом те притисна ...
  876  10 
Дордето шляем се пред Троя,
клюкарките, разбира се, не спят.
Извезали му името на тоя –
Ахил, Пелеев тарикат.
Как хубав бил, и смел, и силен! ...
  420  10 
Перфектното ти тяло наблюдавам.
О, как блестиш! Ох, как ухаеш!
В момента просто оглупявам,
но ти си супер, ти го знаеш...
Подмамваш ме със стайлинг бляскав. ...
  974  12 
Събуди ме със тиха усмивка -
може в седем, може към осем.
Промъкни се под мойта завивка -
гъделичкай нозете ми боси.
По гърба ми рисувай със пръсти - ...
  633  10 
Протягам се, но не достигам
косите ти, ни устните... не мога!
Безкрайно взирам се, не мигам,
а погледът ми е тревога.
Опитвам се, но не успявам ...
  386 
Като лавина стичат се коли,
претъпкани със пояси, хавлии.
Поток към плажа върволи
омесен с пот на мераклии.
Затлачва се брегът от хора. ...
  455  11 
Погледнах и ме заслепиха
безкрайно бели цветове.
Лицето ми, ръцете ми покриха
с лъчистите си брегове.
Откъснати от слънцето лъчи ...
  357 
Хиляда хиляди години,
в саваната, преди Христа,
туземка с кожени бикини
събирала за огъня дърва.
Нарамил копие, два ножа, ...
  578  11 
Вървейки, спънах се в мъглата
с привкус на есенни листа.
Озърнах се и в тишината
изплува бледа светлина.
Очи потърках сред сумрáка ...
  901 
"Защо главата ти все скита
сред облаците, нависоко!?"
Така приятелите питат,
а аз поемам дъх, дълбоко:
Защото там съм вечно влюбен. ...
  332 
Пазач съм - склада пазя вечер.
За всички аз съм Миньо Таров.
По длъжност - трябва да попреча
бандити тука да припарват.
И вече двадесет години, ...
  677 
Сънувам паяци. Не, тези не са страшни -
те просто сплитат моя сън.
Разбутват бавно спомените прашни,
пришиват ги отвътре и отвън.
Сънувам охлюви. Не, тези не са бавни - ...
  337 
Събудих се към пет и нещо.
Направо ужас, ступор, стон.
Смърдеше гадно, бе горещо,
и кискане в съседния балкон.
Милене, пак ли твойта чума, ...
  449 
В главата си открих акордеон.
Внимателно го бутнах настрани.
Изхърка като стар шансон
и млъкна, сякаш го боли.
В главата ми звучи акордеон. ...
  879  15 
Мъглата тихо се потеше и мъчеше се да пролази в прозореца прояден от музика на червей. А столът дремеше, проскъцваше до масата на пода. Струеше монотонно тик-такането на часовника блестящ. И гледам през прозореца, с протъркана от времето боя, невиждащ взирам се в мъглата. И виждам танц от приказни в ...
  393 
Очаквам те. Ти каза - "В седем,
на моста с гледка към квартала".
И ето ме - над сградите приведен,
очаквам те да бъдеш в рокля бяла.
Обичам те. Ти каза - "Стига, ...
  513 
Чадъри дремят уморени,
надули се като медузи.
Полека залезът изхлузи
осанката си обгорена.
Нощта протяжно се разлива ...
  778 
Съседке, ти ли си зад тая маска?
Къде си тръгнала във тоя пек?!
Гърбът си намажи, недей се стряска,
приличаш на омар във чушкопек!
От кой ги криеш тез' мустаци? ...
  888 
Кое тъй тихо в мрака тегне
и вплита в мислите ни нежни пръсти?
Беззвучно стъпва,
а следите -
потъват меко нейде в нас. ...
  790 
С медузите поспорих вчера,
и с мидите, и с дребния сафрид.
Скаридите опитах да намеря,
но били болни от плеврит.
Делфините отишли на банкет - ...
  685 
Море - разляла се стихия -
обширна, плашеща, красива.
Дълбоко скрила се магия
душата ми във теб открива.
Море - тъй нежно и зловещо, ...
  834 
Бряг, бунгало и младеж.
Гларуси. Излишни дрехи.
Вятър, пясък, морски таралеж.
Четки, щрихи непревзети.
Слънце, скъсано перде. ...
  1116 
Нощта, притихнала в забрава,
разстила капки сън над нас,
които нежно ни изгарят
с проблясъци от мека сласт.
В сумрака устни се допират, ...
  673 
А болката защо ли я държах?
Защо я кътах нейде в мене?
Какъв бе този странен страх,
измъчващ ме – незнаен и без време?
Какво ли търсех? Що се лутах ...
  792 
Вървя забързан.
Хора разни...
Обувката обива ми -
за кой ли път?
Студено е. ...
  786 
Десният фар изгоря без да пита.
Карам в нощта като някой пират.
Пътят мъглив все подскача и рита
сякаш ме бута към другия град.
Удрям спирачки в рядката кал. ...
  471 
Поглеждам в залеза начупен,
притискайки в ръце душа.
Живот отвсякъде захлупен
с мираж на някаква лъжа.
Луна нащърбена от злоба ...
  566 
Съдбата ни срещна случайно.
Сближи ни - почерпи с кафе.
Сърцата ни сплете омайно -
с целувки във цвят каркаде.
Стопи се на мед самотата. ...
  679 
Поемаш дъх
и стиснал длани
прекрачваш в черна тъмнина.
Сред лепкав мъх
и куп лиани ...
  537 
Бе тихо, лепкаво и жежко.
Под асмалъка бръмкаха пчели.
Омарата притискаше ни тежко,
а времето бе спряло да върви.
Ограда от извити арматури ...
  764 
Пропука се...
Строшена цялост в безвремие на тих кошмар.
А нищото - раздира с болка душа, присвила се от страх.
Ридание изхвърлено с прибоя - напира с глух замах.
И нейде - в слегнат от надежди мрак оттеква тъп шамар. ...
  545 
Защо ли ти пиша? - ще питаш.
Защото не можех да кажа каквото си мислех.
По-скоро изгубвах проклетите думи,
заседнали нейде из мойта уста!
Не знам и сега дали ще успея ...
  767 
Ще се просна блаженно-разкрачена,
като котка след лунен вертеп.
А бельото от снощи - прозрачното,
ще изсъхва под знойния пек.
Миризмата на пот и помади ...
  910 
- Ще ги женим ли? - попита вяло той, знаейки колко са придирчиви трите стари моми.
- И да, и не... - отговори Хелга и погледна съзаклятнически.
- Е как така! - възнегодува Херцвалд и бутна настрани празната си чаша.
Хелга му подари най-хубавата си усмивка и започна да обяснава с равномерен тон.
- Не ...
  709 
Дърветата, разперили ръце,
ми махат бавно, с клонки-пръсти.
А слънцето, немирно петънце,
промушва се през облаците гъсти.
Усещам гъделът солен ...
  606 
По-трудно от Бедфордшърска дантела беше Бедфордшърска дантела три пъти. Херцвалд познаваше до болка особеностите на тази дантела. И болката беше в буквален смисъл, като при това не беше само на физическо, но и на психическо ниво (за астралното никой не можеше да потвърди). Едва сега Херцвалд осъзна ...
  628 
Предложения
: ??:??