ГФСтоилов
176 резултата
Оазис е там
където сърцето от жажда
любовта да намери
към луната започва да вие
и щом я открие ...
където сърцето от жажда
любовта да намери
към луната започва да вие
и щом я открие ...
75
Цветята са само цветя**
защото Красотата им е обречена
щом веднъж оценена
и с пречистен
като душа след молитва ...
защото Красотата им е обречена
щом веднъж оценена
и с пречистен
като душа след молитва ...
94
Нарисувай на небето звезди,
за да можем по тях да четем за мечти,
Които са блеснали нейде сред мрака,
на някой - решил се цял живот да ги чака:
Да му бъдат дарени като цветен прашец - ...
за да можем по тях да четем за мечти,
Които са блеснали нейде сред мрака,
на някой - решил се цял живот да ги чака:
Да му бъдат дарени като цветен прашец - ...
141
1
1
- Ще спиш ли?
Не отговори,
а нощта въздъхна и стана много, много тихо:
- Време ми е – напомни ѝ отново.
- Не, не ми се спи, още ми е рано... ...
Не отговори,
а нощта въздъхна и стана много, много тихо:
- Време ми е – напомни ѝ отново.
- Не, не ми се спи, още ми е рано... ...
227
1.
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...
182
1
1
Погледни ме –
спомни си за всичко,
което между нас е било,
но заради любовта ни, вече наричаме минало:
И безмилостно с времето, ...
спомни си за всичко,
което между нас е било,
но заради любовта ни, вече наричаме минало:
И безмилостно с времето, ...
296
279
5
448
6
9
„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но човек отдава цялото внимание на живота си, докато брои как то го подминава.”
1.
Айдън чакаше влака си за града.
Големият часовник смени цифрите си и показа, че е седем - има около час път за да може да бъде точно в ...
1.
Айдън чакаше влака си за града.
Големият часовник смени цифрите си и показа, че е седем - има около час път за да може да бъде точно в ...
216
3
302
3
4
330
4
3
Вървеше Матео по пътя с такава лекота, та му идеше да литне, докато се усмихваше на извисилите се над него от едната му страна, скоро разлистили се, млади дървета, също и на онези, от другата, столетните и вечнозелени - а цялата гора пееше с множеството си гласове, прихванала от ведростта на минаващ ...
422
Попадна след поредния успех
във една килия
с троица известни, влюбени
в клетият живот поети.
Изрече за поздрав ...
във една килия
с троица известни, влюбени
в клетият живот поети.
Изрече за поздрав ...
146
Усещане в най-късните доби:
Сънища им ласкаво се привличат
Насред прашни полета
Като целувки по напъпнали клони
Нередили сладостта си ...
Сънища им ласкаво се привличат
Насред прашни полета
Като целувки по напъпнали клони
Нередили сладостта си ...
167
1
Изправени пред казана на Ада
Всички са равни
И тези с костюмите си на „Армани“
И онези, дето винаги били са просто голтаци
Дошли с едва крепящи душите им вехти парцали ...
Всички са равни
И тези с костюмите си на „Армани“
И онези, дето винаги били са просто голтаци
Дошли с едва крепящи душите им вехти парцали ...
130
Ехо нарочно вървеше по хребета на дюните - така виждаше морето под тях като една равнина, стигаща чак до далечния хоризонт, сега изсветлял в точката си на сливане между водата и небето.
Ветрецът се закачаше с покачена на дюните, като развяваше краищата на дрехите и игриво разпиляваше косите ѝ, успел ...
Ветрецът се закачаше с покачена на дюните, като развяваше краищата на дрехите и игриво разпиляваше косите ѝ, успел ...
215
1
1
1.
Ехо гледаше към небето по което нощта бе разсипала звезди с цялата си щедрост.
Излезе на терасата на една от кулите на замъка, промъквайки се покрай дълбоко спящия стражник на стълбището, много внимателно отвори резбованата врата, за да не скръцне предателски, и се озова под трепкащите над нея бе ...
Ехо гледаше към небето по което нощта бе разсипала звезди с цялата си щедрост.
Излезе на терасата на една от кулите на замъка, промъквайки се покрай дълбоко спящия стражник на стълбището, много внимателно отвори резбованата врата, за да не скръцне предателски, и се озова под трепкащите над нея бе ...
238
Ехо цяла седмица чакаше този дъжд, защото остана съвсем без никакви цветове, а бе започнала да тъче нова постеля и щом първите капки се откъснаха от пътуващите днес на север меки, светлосиви облаци, нарами цветоуловителя и забърза към реката.
Стигна до големия водопад точно навреме - лъчите на лятно ...
Стигна до големия водопад точно навреме - лъчите на лятно ...
201
1
„Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете.“
/Бхагавад гита; Робърт Опенхаймер/
1.
Вятъра дойде и леко докосна страните на Акира*, в езерото няколко лилии се раздвижиха и листата им се завъртяха във водния си танц. Клоните на върбите задраскаха по равната до този миг повърхност и покриха ...
/Бхагавад гита; Робърт Опенхаймер/
1.
Вятъра дойде и леко докосна страните на Акира*, в езерото няколко лилии се раздвижиха и листата им се завъртяха във водния си танц. Клоните на върбите задраскаха по равната до този миг повърхност и покриха ...
179
Всички в контролната зала бяха в очакване на отговор от астрокомпютъра, който притеснително мълчеше и повишаваше минута след минута напрежението в екипажа.
Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, също така какво се е случило и как могат да се измъкнат по-бързо ...
Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, също така какво се е случило и как могат да се измъкнат по-бързо ...
224
С появяването на космическия кораб, отекна силен гръм, разтърсил околните голи скали и раздвижил пясъчната пустиня под тях - корпусът му потрепери няколко пъти и със заглъхването му остана неподвижен като призрачен силует насред покрилата го тъмнина.
Нямаше никакво светило над натрошеният на прашинк ...
Нямаше никакво светило над натрошеният на прашинк ...
166
1
1.
Ясмин обичаше да бъде край морето и винаги когато имаше възможност да стигне до него, отиваше – за ден, два или седмица. Сега вървеше отново по брега му, просто така, без да бърза, следвайки ивицата след последното оттегляне на водата, оставила на вятъра да разпилява косите ѝ, черни като усещания ...
Ясмин обичаше да бъде край морето и винаги когато имаше възможност да стигне до него, отиваше – за ден, два или седмица. Сега вървеше отново по брега му, просто така, без да бърза, следвайки ивицата след последното оттегляне на водата, оставила на вятъра да разпилява косите ѝ, черни като усещания ...
257
1
Океан – голям и безкраен, над него друга една безкрайност – небето, каращо вълните да танцуват отразените в тях звезди.
Моряка се подпираше на кормилото на лодката. Бе заспал отново и сънуваше как се носи в тези небеса - не знаеше дали лети или плува сред тях, просто усещане лекота и свобода, онази ...
Моряка се подпираше на кормилото на лодката. Бе заспал отново и сънуваше как се носи в тези небеса - не знаеше дали лети или плува сред тях, просто усещане лекота и свобода, онази ...
447
1
Отново е вечер и пак си на бара
Пиян, както винаги
През последните
Пет, шест или Марвин знае
Колко отминали Нови години ...
Пиян, както винаги
През последните
Пет, шест или Марвин знае
Колко отминали Нови години ...
219
1.
Имението Старфийлд беше сгушено между хълмовете, границите му с другите, много по-обширни и по-известни съседни владения. Възвишенията го прикриваха от минаващите пътници, които дори не предполагаха, че зад тях живеят хора.
Старфийлд нямаше претенции да бъде важна част от областта, скромното му с ...
Имението Старфийлд беше сгушено между хълмовете, границите му с другите, много по-обширни и по-известни съседни владения. Възвишенията го прикриваха от минаващите пътници, които дори не предполагаха, че зад тях живеят хора.
Старфийлд нямаше претенции да бъде важна част от областта, скромното му с ...
336
Когато вечерта дойде със своите тихи стъпки и сенките, криещи се от деня, започваха да нарастват като формите на приказни чудовища, Ясмин отвори прозореца на малкия си апартамент, леко открехна и входната врата, легна и се заслуша в звуците на вечерта и в гласовете, различни, съвсем непознати, но в ...
460
1
Ясмин седеше на малка маса в заведението на гарата, което предлагаше храна и топлина на пътниците в студените нощи като тази. От другата страна минаваше междуградския път, осветен от дълга редица улични лампи, но рядко пресичан от някой окъснял и бързащ да се прибере в градчето, намиращо се на по-ма ...
215
В заведението беше тихо и спокойно, обичайно за този час на ранния следобед в който Ясмин обичаше да идва. Мястото не бе като онези шумни и претъпкани барове в центъра, намираше се в малка уличка с дълга редица от липи. Сградата над него криеше душите на живеещите зад тухлени стени и понякога някой ...
255
1
Стъпваше леко по пътеката и не усещаше почвата под себе си. Чувство, като това, че пропада в пропаст, но пропастта се оказа над нея - небето. Гледаше ятата от облаци как се разпиляваха в безкрая му и летеше сред тях.
Дали наистина можем да виждаме, чуваме и усещаме всичко това, което ни заобикаля – ...
Дали наистина можем да виждаме, чуваме и усещаме всичко това, което ни заобикаля – ...
432
Те се обичаха точно една единствена седмица, която започнаха като всяко начало с плам и бързо се разгоряха в страстта на всичките познати им пози, а думите им бяха ароматно постлани с обещания, красиви като цветовете на пепел от рози. Времето им стигаше да го правят по няколко пъти, после вечер засп ...
619
8
Ехо за малко да изпусне асансьора. В последния момент протегна ръката си и лъчите на сензора я засякоха и спряха плъзгащите се врати. С характерния си мек шепот се отвориха гостоприемно и тя влезе в просторната кабина.
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на ше ...
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на ше ...
229
2
„И смъртта, най-последен враг и тя ще бъде унищожена...”
/Първо послание към Коринтяни 15:26/
Стъпвайки тежко по напуканата глинеста почва, Алтар се приближи до всъдехода, едва мъкнейки големия къртач и когато стигна до него го закачи на мястото му в каросерията. После бавно се качи в кабината и най ...
/Първо послание към Коринтяни 15:26/
Стъпвайки тежко по напуканата глинеста почва, Алтар се приближи до всъдехода, едва мъкнейки големия къртач и когато стигна до него го закачи на мястото му в каросерията. После бавно се качи в кабината и най ...
572
1
1
В един от онези късни следобеди
Когато дори гълбите са уморени да правят любов
Превъртяха се подгонени от скуката спомени
За това какво е да се докопваш към живота
Обречен да търкаляш нагоре по склона ...
Когато дори гълбите са уморени да правят любов
Превъртяха се подгонени от скуката спомени
За това какво е да се докопваш към живота
Обречен да търкаляш нагоре по склона ...
263
1
Ако само...
Времето не бъде толкова крайно
Ако само...
Любовта в него е нещо безкрайно
Ако само... ...
Времето не бъде толкова крайно
Ако само...
Любовта в него е нещо безкрайно
Ако само... ...
224
2
262
1
1.
Стигайки до водопада, Хермес спираше да си подсвирква, преброяваше отново водените от него, за да види дали не се загубил някой и да литне да го потърси де се е запилял, след което започваше да пропуска напусналите вече живота през изливащите се черни и бучащи порои. Душите преминаваха онемели пр ...
Стигайки до водопада, Хермес спираше да си подсвирква, преброяваше отново водените от него, за да види дали не се загубил някой и да литне да го потърси де се е запилял, след което започваше да пропуска напусналите вече живота през изливащите се черни и бучащи порои. Душите преминаваха онемели пр ...
268
1
Зимата искаше да заличи празничния ден и почти успяваше.
Отприщила се като виелица още в ранните часове на деня, нахвръляща се зла и сърдита срещу всички светлини по улиците на града. По обед, дъхът ѝ сновеше с шумни вихрушки от наострени скрежни кинжали, готови да пронижат безумеца, посмял да излез ...
Отприщила се като виелица още в ранните часове на деня, нахвръляща се зла и сърдита срещу всички светлини по улиците на града. По обед, дъхът ѝ сновеше с шумни вихрушки от наострени скрежни кинжали, готови да пронижат безумеца, посмял да излез ...
767
Срещата ни, помниш ли, започна
Малко след като есента
За Сбогом! лятото целуна
А после завесата от листа се спусна
И залеза вече идваше мразовит, студен ...
Малко след като есента
За Сбогом! лятото целуна
А после завесата от листа се спусна
И залеза вече идваше мразовит, студен ...
317
1
В дните, обковали
Рамката със име „Съвремие“
Липсват приказните очи
На принца, влюбен във роза
Онази, дето малко късно разбрала, ...
Рамката със име „Съвремие“
Липсват приказните очи
На принца, влюбен във роза
Онази, дето малко късно разбрала, ...
297
1
Първи монах: „Вижте, това знаме се движи.“
Втори монах: „Не, вятъра се движи.“
Трети монах: „Умовете ви се движат“
Коан в дзен-будизма
Подреждаше ръкописите старателно, като внимаваше да не ги разбърка. Не всичките бяха подшити и от време на време някой лист опитваше да избяга от купчината. ...
Втори монах: „Не, вятъра се движи.“
Трети монах: „Умовете ви се движат“
Коан в дзен-будизма
Подреждаше ръкописите старателно, като внимаваше да не ги разбърка. Не всичките бяха подшити и от време на време някой лист опитваше да избяга от купчината. ...
373
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
