vega666
1 581 резултата
Бележи червената креда на залеза
моя кръг.
Няма къде да избягам -
пленник съм.
Тъмно мастило - кръвта, ...
  937  12 
***
Залюбих те с 9 по Рихтер
в далечната грешна земя.
Ева с Адам от Юпитер -
самотни и без племена.
Слънцето - жълт пилигрим, ...
  1183  41 
Не съм един от вас и слава богу -
огромна бездна-кратер ни дели.
В света ми няма място за тревоги,
за пошлост, клевети и думи зли.
Обхванати от черната си завист, ...
  1400  10  40 
Мъглата пак протяга сиви пръсти,
а в есенно прошарената утрин
ръми от облаци невидими, но гъсти
и натежават спомените, вечно будни.
Светът прилича на огромна гара, ...
  793  25 
(посветено на злите по призвание нежнополови)
Дивите баби святкат с очички.
Те надживяват орли, костенурки.
Хленчещи винаги стигат еднички,
там - на финала със своите хурки. ...
  1062  27 
Тълпите мощно те обграждат -
непробиваема стена.
И сам разбираш, че е тясно,
а срещу теб стои човек-тълпа.
Тълпата е безумна и нелепа. ...
  1225  21 
Усмихвам се на моята тъга,
в мъгла от мисли скрит и изостанал.
Преносеното бъдеще ще се роди сега,
но сякаш в него вече съм попаднал.
И сякаш този сън съм го живял. ...
  705  17 
Ти си само сън забравен,
който в миглите трепти,
звук към паметта прибавен
от задъхани мечти.
...Ако някога те срещна ...
  944  28 
Аз чувам воя им протяжен и неистов -
препълни се с чакали този свят,
озъбени муцуни на Мефисто,
дошли да сеят хищния си глад.
Днес с образи на преродени Юди, ...
  962  22 
Във центъра на Епсилон Колар си -
звездата двойна с "бе" във свойто име.
И синя светлина от мощен квазар
те следва неотлъчно по петите...
Беззъба черна дупка паст раззинва - ...
  1289  29 
Нещастни мравките се суетяха
в предверието тъмно на дъжда.
Жълъда диреха (а мълнии искряха).
Не виждаха - израснал бе в дъба!
  765  19 
Изпитвам ужас от невежите тълпи -
те стъпкват бисерите и убиват.
Бездушни, алчни, похотливи, зли -
противници на всичко мълчаливо.
Изпитвам ужас и от съдника жесток, ...
  847  28 
Аз не вярвам във земна любов.
Този свят е роден за забрава.
Там - до мъртвия славей готов,
дрезгав глас пак пиянски запява.
И умира врабче под снега - ...
  892  19 
Заглавието визира един опасен феномен, който отдавна е надраснал първоначалното си примитивно значение и е станал родоначалник на специфична ситуационна система. Но що е това ГРУПОВЩИНА ще попита съвършено основателно любознателният читател? Не бих го оставил да гадае, въпреки че ни най-малко не под ...
  2093  24 
Студено утро - всичко е заспало.
Траверсите на мислите почукват.
Пътувам към несбъднато начало
и костите от тежък студ изпукват.
Разпадат се последните надежди ...
  1228  48 
И ето го отново коловоза. Две релси -
черните пагони на безкрая.
Последната илюзия любов се беси
върху семафор, дал пелтечещ път за рая.
Сега приставаш вече на лъжата, ...
  1290  58 
Когато спреш в огромното небе
изрязано от ножа на нощта
и земният ти път е само сърп
на металическа луна.
Когато няма смисъл да вървиш, ...
  954  26 
Торнадото на пролетта ме завъртя -
издигна се ликуваща душата
над този земен и лъжовен свят,
възлезе от покрова на мъглата.
Гирляндите от бели цветове ...
  1047  34 
Нашето странно човешко мислене си служи с логиката на т.нар. изключено трето. Това ще рече, че ако Т е някакво твърдение, а nonT e неговото логическо отрицание, то ние предполагаме, че в двойката
(T, nonT) е вярно само едно твърденията, а другото е невярно. Тази логика има своите корени още в дълбок ...
  1567  11 
Изгря завинаги - звезда сияйна,
над небосвода сив от напластени мисли.
И каза ми: "Обичам те безкрайно,
бъди за мен единствената истина!"
Приех те - моя свята аксиома, ...
  1196  35 
Това е илюзията на неживяното - да срещнеш някого, който малко прилича на теб, но когото чувстваш близък и с непринудения глас на възкръснало желание да се докоснеш отново до себе си. Когато пътят се скъсява от внезапно изникналите завои, да ти се струва, че си готов за полет и после да изпитваш нег ...
  1378  25 
Ние хората сме уловени от рамките на общото и свободата, на която се осланяме, е всъщност невидимото му движение в света на нашето присъствие. Така и мощният, самотен вятър, преминава през короната над ствола, оставяйки я да прояви естетиката присъща единствено нему, но обречена на изразяване чрез ч ...
  924  12 
Тероризмът е явление, което днес застрашава устоите на цялата цивилизация. След 11 септември 2001г. той демонстрира едно ново - чудовищно лице - на глобална заплаха за цели държави и дори за цялата планета. Днес /особено след събитията в Украйна/ никой не би се учудил и от най-мащабна негова изява - ...
  1463  38 
Какви са тези силуети?
Виждам тяхното суетене в здрача.
Аз падам.
Ще ме намерят някой ден.
Какво ще разберат? ...
  822  16 
Памет - това е универсално свойство на материята /без значение жива или мъртва/ да проявява стабилност към дадено състояние,
което е веднъж придобито. В този смисъл едва ли може да се прави принципна разлика между понятията Памет и Инерция, ако
разбира се Инерцията бъде разпростряна извън физичния с ...
  1575  20 
Какво е пролетта?: Една усмивка
на слънцето сред синьото небе.
Мечтата на премръзналия скитник,
откраднал наръч от лъчи - да е добре;
Смарагдов тен след жълти минзухари ...
  815  33 
Постигнал себе си, в далечното се взираш.
Тъмнее бъдещето - хребет недостъпен.
Едно-единствено все още не разбираш:
защо началото на края е бездънно.
Отлитат миговете - черни птици - ...
  714  33 
Нали ще ми дадеш да вкуся пак
от твоята прегърбена въздишка,
от крехката ти нежност - похлупак
на утрото, в което ме поиска...?
Сънуват миглите измислен сън, ...
  1931  46 
Ако се случи така, че случайно срещнете ваш познат, който не сте виждали от дълго време, а много скоро след това го срещнете повторно, значи сте попаднали на проявление на Закона за повторното действие. Ако никога не сте ходили в Съдебната палата, но ви извикат там за отваряне на завещание по процед ...
  1089  16 
Празнотата е висше състояние. Тя е дуално и противоположно състояние на направеното - пълното. Няма степен на плътност. Когато се отпуснем, не мислейки за себе си и дишайки чрез люлковата техника "тала-юкта", ни изпълва. Като че ли мигом нахлува през фронта на цялото тяло, подобно на тих и невидим в ...
  1112  19 
Тече Живота бързо и последно -
наведен върху миналото чезне.
Разложената памет го оставя
в ъглите на краткото му детство...
И в спомен неусетно го затваря ...
  853  40 
Сред пръстена от рози пак оставаш -
око на чакрата хилядолистна и естествена.
Енергия през тебе преминава
и звук "аум" от минала вселена.
Дали ще си припомниш световете, ...
  909  36 
Нощта кове оръжие за злото.
Потеглят черните й легиони.
Звездите греят в своя хор -
милиардите очи на тъмен космос.
Душата е щурец настъпен, ...
  1125  34 
Днес още съм тук и ме имаш, любима.
Две паячета сме върху нишката вечност.
Не мисли за бъдеще, аз съм пред зима.
- Мъниче, дарявам те с моята звездност.
Просто сгуши се, но без да трепериш. ...
  1153  41 
Изхвърляй винаги по нещо - да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита се изкачваш към небето.
Разделяш се с поредния ненужен скелет.
Надежда вяра и любов са най-последни. ...
  951  27 
Когато сенките загасват светлините
сънувам смъртта на вулканите...
Аз виждам смисъла си предрешен.
Навярно всяка следваща светкавица
ще бъде рана. ...
  445 
Небето горе е студено
тъмнеят в самота звездите,
усмивките са изличени
нощуват във тъга очите.
Мистични пръсти са разстлали ...
  873  24 
Щастлив съм - зная само ти си
последното кокиче в моя път!
Поникна в есенна амнистия
по рохкия житейски кръстопът.
Сърцето ми е птица устремена ...
  718  24 
Остани в сърцето ми още за малко.
Тази затънтена гара в душата.
Бяхме тъй близки, просто е жалко
да ме оставиш сам сред мъглата.
Беше в началото, ще си и в края, ...
  723  20 
Днес вече не търся аз вечния Смисъл...
Бих поблудствал днес с всяка една мисъл.
Сякаш откъсвам парченцето сетно от края,
в този угасващ път и го запращам в безкрая.
Днес дочувам само последните шепнещи ноти. ...
  698  19 
Предложения
: ??:??