vega666
1 581 резултата
Тя беше годеницата на мрака
с воал от бледи призрачни звезди.
Внезапен миг, от никого нечакан,
ме влюби в нея с порив див.
И в порива стоях загледан ...
с воал от бледи призрачни звезди.
Внезапен миг, от никого нечакан,
ме влюби в нея с порив див.
И в порива стоях загледан ...
2379
3
48
Върхът! - отшелник
в океана на мъглите.
Блуждаещ остров
в тиха белота.
...И паметник на Бог, ...
в океана на мъглите.
Блуждаещ остров
в тиха белота.
...И паметник на Бог, ...
824
1
22
На плажа от илюзии
намерих мида.
Черупки две
и вътре кухина.
Затворен крясък ...
намерих мида.
Черупки две
и вътре кухина.
Затворен крясък ...
1496
1
40
Вървях през слънцето,
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна ...
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна ...
802
5
26
Последният свидетел на живота
да останеш!
Сам сред тръпката на пълния Апокалипсис.
След всичките човешки същества
(отнесени в небитието) ...
да останеш!
Сам сред тръпката на пълния Апокалипсис.
След всичките човешки същества
(отнесени в небитието) ...
969
18
На мен ми стигат мъка и надежда
да изживея пътя разпилян,
да търся себе си в едно безбрежие,
макар останал неразбран.
И шепата звезди, които стихнали, ...
да изживея пътя разпилян,
да търся себе си в едно безбрежие,
макар останал неразбран.
И шепата звезди, които стихнали, ...
758
1
19
...И ще помоля вятъра да ми прости,
че си отивам без да го погаля...
че не докоснах нежните треви
и че живях във изневяра.
На себе си изневерил ...
че си отивам без да го погаля...
че не докоснах нежните треви
и че живях във изневяра.
На себе си изневерил ...
1673
5
36
Към своя връх
мъчително напредваш.
В леда забиваш котките
до кръв.
По безконечната отвесност ...
мъчително напредваш.
В леда забиваш котките
до кръв.
По безконечната отвесност ...
1046
4
27
Какъв е смисълът? - Долавям го неясно,
когато съм пред стъпалата.
Невидими и толкова реални,
че няма как да ги докоснат сетивата...
Повява хладният престой в ръцете ...
когато съм пред стъпалата.
Невидими и толкова реални,
че няма как да ги докоснат сетивата...
Повява хладният престой в ръцете ...
678
1
14
Бяхме стигнали до звездите щастливи.
Но ти поиска така:
Да слезем от звездните гриви,
за да потеглим пеша...
Не ти се сърдя - съвсем сама го реши. ...
Но ти поиска така:
Да слезем от звездните гриви,
за да потеглим пеша...
Не ти се сърдя - съвсем сама го реши. ...
894
1
16
Небитието рисуваш в бяло.
За друг цвят въображение нямаш.
Пространството е измама -
разбираш.
За себе си място не намираш. ...
За друг цвят въображение нямаш.
Пространството е измама -
разбираш.
За себе си място не намираш. ...
787
2
14
В ослепелите букви търся Смисъла.
Слънчасалите мисли прежълтяват.
Умората избива в червени петна от мухоморка.
Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?
Покръствай се неспирно с Новото... ...
Слънчасалите мисли прежълтяват.
Умората избива в червени петна от мухоморка.
Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?
Покръствай се неспирно с Новото... ...
1101
1
25
Пада Самотата като ято -
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе. ...
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе. ...
800
1
21
Трептиш - нюанс от светлото мълчание,
изпълваш клетките ми с шеметно трептене.
Проникваш през огромно разстояние -
най-тънък лъч вълшебно вдъхновение...
И мисълта към теб неспирно се насочва ...
изпълваш клетките ми с шеметно трептене.
Проникваш през огромно разстояние -
най-тънък лъч вълшебно вдъхновение...
И мисълта към теб неспирно се насочва ...
1165
2
26
Целунахме се. Беше нежност омега
на степен омега.
Ти и аз, аз и ти
се докоснахме вътре в мига,
с гладки омайни стени, ...
на степен омега.
Ти и аз, аз и ти
се докоснахме вътре в мига,
с гладки омайни стени, ...
840
2
14
В предверието на едно Разпятие
Христос във мен се мъчи да кълни,
духът да се въздигне в Необятното
и с вяра да премества планини...
Една любов отчаяно да следвам ...
Христос във мен се мъчи да кълни,
духът да се въздигне в Необятното
и с вяра да премества планини...
Една любов отчаяно да следвам ...
768
21
Експериментът го бе приближил неистово към кльона на безкрайно голямата сива равнина. До нейната биметрична точка, която всъщност бе Особена окръжност. Отвъд нея започваше царството на Смъртта. Това съответстваше на безкрайната точка на евклидовия модел на проективна геометрия, само че в Реалността. ...
941
4
5
Беше петък - 12 декември 1986г. Късно вечерта, изчаквайки всички да заспят, той си легна и започна да прави дълбоката савасана. Беше умъртвил /чрез редуване/ пръстите на двата си крака и пълзеше постепенно все по-нагоре по тялото си, умъртвявайки всяка негова част. Неусетно достигна до кръста. Това ...
780
2
7
Гроздоберът на душите е фатален!
Знак е той на мнимата реалност.
Черни гроздове сега прокапват
като тежка черна кръв във мрака.
Страстите ни бързо избуяват. ...
Знак е той на мнимата реалност.
Черни гроздове сега прокапват
като тежка черна кръв във мрака.
Страстите ни бързо избуяват. ...
806
26
Тези математически резултати го върнаха като с машина на времето назад, в годините на гимназията, когато се явяваше на състезания по математика и решаваше задачи за международни олимпиади. Спомни си интересен епизод от онова време. На едно състезание по математика между училищата бяха предложили сле ...
801
2
10
Беше през далечната 1968г. Леля му замина да живее в Париж и остана завинаги там. Но той още не знаеше това. Затова стаята й се пазеше заключена в очакване тя да се завърне. Малка стая с матирана стъклена врата. Той обичаше да излиза през една капандура на покрива на старата къща. Лягаше по гръб и н ...
1099
4
13
Еклистезия
Ла мориа не линто сангла верта
ескандо виа ностроа страта
аскуери темпо креди мора
навито кампиа дела ворта ...
Ла мориа не линто сангла верта
ескандо виа ностроа страта
аскуери темпо креди мора
навито кампиа дела ворта ...
650
1
15
Запалено небето ти догаря -
самотна факла във ума на боговете.
Сънуваш вече сънищата си наяве.
Под тебе адът отразено свети.
Единствен Бог на себе си, издигащ ...
самотна факла във ума на боговете.
Сънуваш вече сънищата си наяве.
Под тебе адът отразено свети.
Единствен Бог на себе си, издигащ ...
758
1
17
Всеки в този живот бе следвало да се стреми да разбере две основни неща, които ще го подпомогнат в определяне на собствените му координати в онова странно образувание, което означаваме като Реалност, но за което никой няма дори и смътна идея какво точно представлява. Защото Реалността се изплъзва от ...
2530
1
21
Над бездната - око на сянка, пак заставам...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание... ...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание... ...
947
1
29
Сега съм само твой. И залезно догарям.
Ще ме приемеш ли разблуден в своя дом?
Ще искам само да ме стоплиш с изневяра.
Забравила съпруг, да ме дариш с подслон.
Една незабравима нощ сред твойта стая, ...
Ще ме приемеш ли разблуден в своя дом?
Ще искам само да ме стоплиш с изневяра.
Забравила съпруг, да ме дариш с подслон.
Една незабравима нощ сред твойта стая, ...
793
2
16
Никой хълм не напомня за стряха.
С вълчи глас пак зави суховеят.
Пожълтели листата изпадаха.
И съсирено слънце сребрее.
Непонятното пладне предаде ме. ...
С вълчи глас пак зави суховеят.
Пожълтели листата изпадаха.
И съсирено слънце сребрее.
Непонятното пладне предаде ме. ...
774
1
24
Искреше слънцето, усмихваше се просто.
Разливаше от светлината си в безкрая.
Вълшебен миг - бях сякаш негов гостенин,
напуснал тъжната си малка стая...
И луда пролет в клоните напъпи, ...
Разливаше от светлината си в безкрая.
Вълшебен миг - бях сякаш негов гостенин,
напуснал тъжната си малка стая...
И луда пролет в клоните напъпи, ...
761
2
26
Знам
ще отмина след пороите
безплодно сбит във участта си,
преди да ме погуби поривът
и ме затвори във кръвта си. ...
ще отмина след пороите
безплодно сбит във участта си,
преди да ме погуби поривът
и ме затвори във кръвта си. ...
725
1
21
На покрив застанал
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета. ...
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета. ...
720
17
В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг ...
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг ...
829
3
22
Не вярвам в живота.
В хората не вярвам.
Не мисля за него.
Не мисля за тях.
Всяка мисъл е грях, ...
В хората не вярвам.
Не мисля за него.
Не мисля за тях.
Всяка мисъл е грях, ...
706
21
Ще забравим за какво сме родени
...някога...
Ще искаме повторността да спре
край нас,
когато от очите ни останат само ...
...някога...
Ще искаме повторността да спре
край нас,
когато от очите ни останат само ...
604
16
Щом те има
значи ще изчезнеш
някъде в смъртта
на ветровете.
Хоризонтът пак те приближава ...
значи ще изчезнеш
някъде в смъртта
на ветровете.
Хоризонтът пак те приближава ...
797
2
12
Бъди с цвета на цъфналата вишна.
Най-омагьосващият цвят за мен.
Омайна си, а всичко друго е излишно.
Открихме се в съвсем случаен ден.
Със погледа на чистотата и тъгата ...
Най-омагьосващият цвят за мен.
Омайна си, а всичко друго е излишно.
Открихме се в съвсем случаен ден.
Със погледа на чистотата и тъгата ...
1035
2
34
Животът
ще остане сън далечен
и ехо върху пустото небе.
За миг отложената ...
и стаена вечност ...
ще остане сън далечен
и ехо върху пустото небе.
За миг отложената ...
и стаена вечност ...
639
16
Завихрен в пръските на битието,
душата си погубваш всекидневно.
Гладът за красотата е безкраен,
но тленното ще си остане тленно.
Мечтите спускат розови воали, ...
душата си погубваш всекидневно.
Гладът за красотата е безкраен,
но тленното ще си остане тленно.
Мечтите спускат розови воали, ...
923
21
(на една безпощадна алпинистка)
Ти беше мила,
невъзможно млада.
И ето, че се влюбих в тебе аз.
Тъй просто е - за миг и става. ...
Ти беше мила,
невъзможно млада.
И ето, че се влюбих в тебе аз.
Тъй просто е - за миг и става. ...
706
1
11
Ти бродиш, странница в запалени гори.
От векове те търся в не едно прераждане.
С разкъсани нозе към мене все вървиш -
неземен образ в земното разграждане...
Разминахме се на случайния завой - ...
От векове те търся в не едно прераждане.
С разкъсани нозе към мене все вървиш -
неземен образ в земното разграждане...
Разминахме се на случайния завой - ...
1201
3
33
Ще те запомня с тъмната къдрица,
докосната от жадните ръце.
Поляга хладно между нас осмица -
разделя твоето от моето сърце.
И златото на много скъпи есени ...
докосната от жадните ръце.
Поляга хладно между нас осмица -
разделя твоето от моето сърце.
И златото на много скъпи есени ...
2110
2
28
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
