Когато нямате свой план, изпадате в нечий чужд. Който неизбежно ви свива, смалява, обезличава. Докато накрая изчезнете съвсем. Като  личности, народ, култура, нация, държава. Поради проклятие на географията, в което чуждата сила съзира възможност.  Да ви оглупи. Толкова дълбоко, че да мислите, че е яко да разбиете всичко свое; да презрете своя език, обичаи, история за да пишете с нейни букви и гледате нейни филми и риалити формати, докато изхвърляте свои стихове, дати и паметници и замествате свои празници и детски имена с нейни; че е яко да повтаряте нейни мисли, песни и моди като свои; да оставите тя да решава; да сте ОК, когато тя ви тупа по рамото и ви избира елит; да сте сигурни, че е правилно, щом тя го казва.  След като има глупостта ви, чуждата сила обръща всичко наопаки: дъното става връх, а  утайката - каймак. Евтини стари лъжи са нова луксозна истина, а боклукът е обект на лайкове. Много нули накуп правят партия и се перчат като сила.  Обратността - нова нормалност прави невъзможното лесно и  най-неспособните вече са водачи, доставени  от далеч. Честито - вече нямате държава! Но  "Стани богат!" продължава.

Народ без доктрина, ще рече без свои  интереси, идеали, цел, се разпада до тълпа, в която всеки "сам си преценява". Този прост човешки сбор  не населява държава, а заема  територия, обитава резерват и е съставен не от активни граждани - участници в обществен живот, а от обществено отсъстващи и пречещи си взаимно ега, делящи се "свободни атоми" отделящи радиация. Токсичната среда произвежда коптор, заобикалян и от бягащи от война, в който "триумфират" една над друга  n-милиона самопреценки.