25.10.2023 г., 19:37 ч.

Аз съм жертва, но съм виновна... 

  Проза » Разкази
206 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

2 мин за четене

Аз съм жертва, но съм виновна...

 

  Аз съм жертва! Всеки ден отивам на работа. Отивам първа! Влизам и почвам да работя. От вечерта кореспонденцията я раздавам на бюрата на всички. Никой даже и не разбира, че съм аз. Когато идват момчетата ме заглеждат тайно, мислейки си, че не ги виждам и чувам. Но си премълчавам. Всички си тръгват към четири следобед. Аз обаче изчаквам куриера за да взема пощата и утре да я раздам. Не ми е работа, но не ми се прибира. Чак тогава си тръгвам от офиса. Но и това никой не го забелязва, защото всички са си тръгнали, а шефа по това време се е заключил с новото момиче в офиса си. Обсъждат нови бизнес стратегии. Когато се качвам в асансьора си мисля: „Дали днес е пил? Дано да не е! Дано!“ Качвам се на тролея за вкъщи и тогава виждам гневно съобщение от него: КЪДЕ СИ ПАЧА? 

От окото ми се стича сълза, когато го прочитам. Отговарям му, че пътувам. Пак е пил, пак няма да спя. Дано да не ме удари днес! Не искам да лъжа пак в работата, че съм паднала. Стигам пред входа и не ми се прибира. Спирам за миг. Чувам музиката как дъни от тук. Той я е усилил, празнува! Какво ли е днес? Сряда! Честита сряда! Треперя но успявам да отключат вратата. Влизам вкъщи и музиката е ужасно силна. Той има от онези големите туби дето се правят по поръчка и големи колони. Оставям си нещата на закачалката в коридора и влизам в хола. Сърцето ми бие силно. Съблякъл се е по потник и е разкопчал колана на дънките си. Посреща ме с шамар. Завива ми се свят и тръгвам да падам. Но чувам, че иска да му направя салата. Не падам. Свестявам се и отивам да режа домати и краставици. Когато съм готова той пуши на балкона. Оставям салата и тръгвам да излизам от хола, за да не го дразня. Но той ме вижда и, ме вика при него. Обяснява ми колко ме обича и как правел всичко за мен. Но че аз съм била парцал. Аз съм се сваляла с всички момчета. Отново ме удря, но залита назад. Прехвърля се през парапета на терасата. Аз се протягам да го хвана. И успявам. Хващам потника му, но го изпускам и той пада на тротоара от седмия етаж...

Аз съм жертва! Така и през тези години не събрах смелост да подам жалба и да го напусна. Отдавна не го обичах. Беше ме страх! Но днес лежа в затвора за непредумишлено убийство. Той пак спечели, въпреки, че вече неможе да ме пипне! Защото аз не послушах хората, които искаха да ми помогнат. Не ги послушах! Сега съм аз виновна...

 

Костадин Койчев-Kovak 

24.10.2023г.

© Костадин Койчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??