Парчетата хвръкнаха като минимизирани стелтове. Силово се врязаха напосоки в уюта на дома й. Имаше нова, ясна причина за да го остави, женска причина. По-млада причина, със изкуствената свежест на подобренията на пластиката. Горчива усмивка изкриви лицето й, и тя някога щеше да има тунингована визия, по принуда, заради годините. Но настоящето сервираше близък план за среща. Днес беше денят за боулинг, счу й се присмех, наивното й отражение се давеше от смях. Да вземе да се гътне точно днес - знаеше, че ще вземе за наемател оперено подозрение, което повече щеше да пречи, отколкото да помага, но нямаше как.

Той я целуна като всеки път, тя като всеки път му пожела успех в играта. За един от двамата днес тя щеше да свърши.

Докато караше на безопасно невидимо разстояние, тя се сещаше за хилядите диалози с жени, оплакващи се, ревящи, занемаряващи се от горест и разочарование, открили че имат "дабъл вижън" във връзката си. Тя бе кимала в знак на разбиране, но лежеше на титаничната глупаво - успокоителна кълка: "На мене няма начин да ми се случи." Вече знаеше къде отива, за презрително уточнение ли минава покрай боулинга? Така може би погалва набързо евентуалната гузна съвест. След няколко преки ескалиращо влачене и двамата паркираха - на далечно, а така взривоопасно разстояние. Клаксонът му я спря, така набраната женска горчивина и яд се върнаха обратно в колата. Другата излезе - светеше от щастие. Качи се, прегръдките им бяха змийската отрова в тялото й. Не ги последва, а свали седалката - като плачеше легнала, сълзите сякаш не белязваха лицето й, изтичаха  като през улуци, минава покрай ушите й и попиваха в косата. Вулканът от въпроси остави да бълва лава, отговорите бяха толкова ясни, а се плашеха от дългогодишната връзка, защото той бе изхабил четките й, останалите цветове просто ги размаза днес. Картината я накара да погледне в огледалото. За продажба става ли? За подарък? Не, не, би носила лошия късмет на разочарованието...

Върна се преди него, прибра някои неща, върза косата си. Имаше полет за някъде...

Пожарната дойде навреме, но от къщата бе останала пепеляво-оранжева ирония. Мъжът с изкривена физиономия трескаво опитваше да се свърже с някой по телефона. Рошав и пребледнял гледаше умиращите езици на огъня. Шумът от падащите изгорели стени се заглуши от самолет.