Беше едва девет часа, когато Дора Костова излезе от дома си. Беше си облякла тънка лятна рокля на цветя, косите ѝ бяха сресани, а върху устните си имаше червено червило. Заключи вратата на къщата и тръгна към автобусната спирка. В дамската си чанта носеше рекламната брошура на един супермаркет, която винаги оставяха в пощенските кутии из квартала в понеделник. И ако имаше нещо друго, освен клюките и сериалите, което да вълнуваше Дора Костова, то това бяха продуктите, които магазините пускаха на промоция всяка седмица. Обикновено разнасяха из квартала брошурите на три от най-известните супермаркети. След като ги разгледаше, Дора отбелязваше с червен маркер, заграждайки в кръг онова, което ѝ е привлякло вниманието и според нея трябваше да купи. Този път беше решила да си вземе от сиренето на промоционална цена, както и от шунката, която ѝ харесваше, но обикновено беше скъпа, защото беше от истинско месо. В брошурата имаше и снимка на някакви плодове от екзотичната Южна Америка, чието име Дора чуваше за пръв път – личи. Бяха пуснати на изгодна цена, та затова ѝ се искаше да си купи и да ги опита. След това, ако ѝ харесаше вкуса, мислеше да почерпи приятелките си и да им каже, че винаги си купува личи, защото макар да са скъпи, са много вкусни и полезни плодове.

По това време в супермаркета имаше главно пенсионери. Дора не беше единствената, която следеше стоките на промоция. И понеже хората, които бяха на около нейната възраст, бяха свободни през деня, отиваха рано да пазаруват, за да не вземе да изкупи някой всичко на изгодна цена и за тях да не остане нищо накрая. Понякога пазаруването на пенсионерите се превръщаше в грубо меле, където се случваше да има и пострадали. Дора си спомняше един случай, в който имаше захар, намалена с петдесет процента от редовната цена. Тълпа от възрастни хора, решили да правят зимнина, се беше спуснала към пакетите. Всеки грабеше по колкото може и дори се караха защо някой е взел повече, а друг по-малко. Тогава двама господа на около осемдесет години се бяха скарали. Единият, който беше с бастун и сякаш едва дишаше, блъсна на пода другия, който вървеше с проходилка, за да вземе пръв от захарта на промоция. Тогава поваленият пенсионер замери с пакет захар нападателя си и започнаха да се ругаят на висок глас. Наложи се дори да се намеси охраната на магазина, за да прекрати спора между двамата старци, които се заканваха един на друг да продължат разправията отвън като истински мъже.

Когато Дора застана на витрината за месни продукти, търсейки шунката с намалена цена, тя чу познат мъжки глас зад себе си.

- Здравейте, милейди – Дора се обърна на галантния поздрав и видя един висок мъж, който беше на нейната възраст, с бяла като сняг коса и широка усмивка.

- О, Иво! Колко се радвам да те видя! - здрависа го Дора. - Как си? Как е Боряна?

- Добре сме и двамата, благодаря!

- Не сме се виждали, откакто...

- Спечелихме от лотарията и напуснахме квартала – довърши господинът.

- Ех, какъв късмет имате – усмихваше се Дора. - Колко време мина? Три години?

- Да, точно толкова.

- Къде живеете сега?

- Имаме апартамент в центъра, но не се задържаме за дълго на едно място. Постоянно пътуваме на някъде. Бяхме в Италия, Франция, Испания, дори миналата седмица се върнахме от Индия. Обиколихме много места по време на пътешествието с круизен кораб.

- Колко хубаво – гледаше го дамата и тайничко завиждаше на хубавия живот на Иво и жена му.

- Е, радвам се, че те срещнах.

- Аз също. Поздрави на Боряна!

- Благодаря – отговори той и тръгна към щанда с млечни продукти, бутайки препълнената с продукти пазарската количка.

Дора напазарува всичко, което искаше и тръгна към касата. Сложи покупките си на лентата и точно когато дойде време да плаща сметката, забеляза зад касиерката билетите от лотарията, които бяха наредени там. Изпита желание да си вземе един, макар да не вярваше, че точно на нея ще се усмихне късметът. Но все пак, ако не опиташе, нямаше как да разбере дали ще спечели или не. Поиска един от онези, които се търкат с монета и веднага разбираш дали е печеливш или не. Но не го изтри на касата, а го пусна в дамската си чанта. Взе торбите с покупки и излезе от супермаркета.

Прибра се вкъщи малко след единадесет часа. Това беше времето, в което се стараеше винаги да се скрива у дома на сянка, за да не се излага навън в жаркото слънце. Беше жадна и побърза да си налее чаша студена вода. Подреди покупките си по шкафовете в кухнята и седна на дивана във всекидневната да си почива. Мистър Дарвин се настани до нея, в очакване стопанката му да започне да го гали по гърба. Дора пусна телевизора и точно в този момент се въртеше реклама на лотарията и водещият казваше колко много пари са спечелени през последната седмица от обикновени хора из страната. Тогава дамата се сети за билета, който купи. Веднага го извади от чантата си и с една монета започна да търка квадратчетата, сред които ако намереше три еднакви символа, щеше да спечели половин милион лева.

Дора търкаше енергично билета. Разкри се един от търсените символи. Но това не означаваше нищо. Продължи да търка и откри още един. Очите ѝ се ококориха и тя побърза да изтрие останалата част от билета. Разкри се третият символ, който беше нужен, за да спечели. Дора Костова прегледа отново условията на играта и после трите символа на билета. Осъзна, че е спечелила половил милион лева! Сърцето ѝ заби учестено в гърдите. После цялото ѝ тяло се разтресе от вълнение. Не можеше да повярва на очите си! Беше истина. Тя наистина спечели толкова много пари само с един билет! Подскочи щастлива от дивана и тръгна да крачи насам-натам във всекидневната. Не можеше да си намери място. Беше толкова щастлива!

Започна да си представя как ще се промени живота ѝ отсега нататък. Първо помисли за дъщеря си, съпруга ѝ и внуците. Щеше да им отиде на гости с много подаръци и да им даде голяма част от парите. После щеше да помисли за себе си. Искаше да пътува, да види места, за които винаги си е мечтала. На някои от пътешествията си щеше да вземе приятелките си Нора и Вера, за да ѝ правят компания. Щяха заедно да посетят Мара в Гърция. Щеше да ходи често на спа процедури, на масажи и какви ли не други глезотии, след които да се почувства по-добре. Дори беше готова да изпита екстремни усещания със скачане с парашут, гмуркане в клетка, около която да плуват акули и сафари сред дивата природа на Африка. Само за няколко минути пред очите ѝ се проектира нейното мечтано бъдеще, което беше на път да стане реалност. Колкото и да твърдеше, че щастието не се постига само с материалните неща от живота, в този момент Дора се почувства щастлива, именно защото знаеше, че скоро ще разполага с много пари. Пари, които трябваше да си вземе.

Обърна билета и прочете на гърба му, че трябва да се обади на посочения телефон, за да съобщи за печалбата си, ако тя надвишава дадена сума. А нейната печалба я надвишаваше многократно. Веднага отиде в кухнята и грабна телефонната слушалка. Докато набираше номера си мислеше, че ще трябва да си купи модерен мобилен телефон, защото вече всеки втори пенсионер имаше такъв, а тя като една новоизлюпена богаташка, беше задължително да се сдобие не с един, а дори с два. След миг чу гласа на любезно момиче в слушалката, което я поздрави. Дора каза защо се обажда и когато съобщи, че е печелила половин милион, момичето я поздрави. Обясни ѝ процедурата за вземането на печалбата и каза, че екип от предаването ще я посети на следващия ден.

Същият следобед, Дора покани приятелките си в дома си. Каза им по телефона, че трябва да се видят спешно. Беше обсипала масата във всекидневната със сладки, напитки и вкусни мезета. Когато Нора и Вера дойдоха, останаха учудени от щастливата физиономия, с която Дора ги посрещна на вратата. Покани ги да влязат и веднага щом се настаниха на дивана им съобщи:

- Спечелих половин милион от лотарията!

- О, Боже! - възкликна Вера.

- Наистина ли? - усещаше се вълнение в гласа на Нора.

- Да! Утре ще дойдат от предаването да ме снимат и водещият ще ми даде чек за парите.

- Не мога да повярвам! Това е чудесно! - втурна се да я целува Вера.

- Толкова се радвам за теб! - изправи се Нора и я прегърна.

- Дори съм намислила да си направим пътешествие трите заедно – съобщи им Дора. - Ще бъде прекрасно пътуване!

- Каза ли на дъщеря си? - попита Вера.

- Още не. Тя е на работа по това време и няма да ми отговори на обаждането. Утре почива и ще ѝ кажа новината. Направо ще я помоля да ми вземе билет, за да отида на гости.

- Толкова е хубаво всичко това – усмихваше се Нора. - Ти го заслужаваш.

- Благодаря, момичета! Хайде, да го полеем с по чаша вино!

Дора отвори бутилката и наля на приятелките си, след което вдигнаха тост. Последва втори и трети. Отвориха още една бутилка вино. Не спираха да се смеят и да говорят за новия живот на богатата дама.

- А къде е печелившият билет? - попита Вера.

- Оставих го в кухнята – каза Дора и стана от мястото си. - Сега ще ви го покажа.

Остави чашата си с вино на холната масичка и отиде да вземе билета. Но него го нямаше на масата за хранене в кухнята, където беше сигурна, че го е видяла за последно. Огледа кухненския плот, после рафтовете по стената. Никъде не го откриваше. Върна се при приятелките си с пребледняло лице.

- Билетът го няма! - съобщи им.

- Как така?!

- Беше в кухнята... До колкото си спомням... Последно там го оставих. Но сега го няма.

Всички започнаха да търсят във всекидневната и в кухнята. Прегледаха всяко възможно място, на което Дора би оставила печелившия си билет, с който печелеше половин милион лева. Но него го нямаше! Дора изпадна в паника. Започна да трепери и да отваря всеки шкаф, да обикаля всяка стая в къщата. Беше безполезно. Не откриваше билета. Накрая седна на дивана, вперила погледа си в пода. Приятелките ѝ седнаха до нея и се опитаха да я успокоят. В този момент Дора се почувства съкрушена. Беше като малко дете, на което са казали, че Дядо Коледа не съществува. За миг всички мечти и планове, които вече беше съставила в главата си и искаше да изпълни, след като вземе парите, бяха провалени.

Изпрати приятелките си малко след полунощ. После прегърна Мистър Дарвин и тръгна към спалнята си. Изпи две приспивателни, защото беше сигурна, че без тях, няма да успее да мигне през цялата нощ. И когато легна в леглото си, гледайки към тавана, на който се разиграваше театър от сенки, Дора Костова си мислеше за това колко несправедлив е с нея животът. Потънала в самосъжаление, тя не усети кога хапчето започна да действа и потъна в блажен сън.

На следващия ден някой позвъни на вратата на къщата на Дора. Тя имаше силно главоболие заради изпитото количество вино от предната нощ, както и от мисълта, че е изгубила печеливш билет за половин милион лева. Отвори вратата по халат и домашни чехли, а на лицето ѝ беше онази физиономия, която би подхождала на младеж, прекарал бурна нощ в студентско общежитие.

- ...И това е нашата победителка, която спечели половин милион! - каза мъжът с микрофон в ръка, който Дора позна от телевизията. А срещу нея беше насочена камера и прожектор с ярка светлина, които я стресираха и направиха физиономията ѝ още по-кисела.

- Кои сте вие? Какво искате? - попита тя, преструвайки се, че не знае.

- Вие ли сте Дора Костова? - попита водещият на лотарията с дразнещо позитивен глас и широка усмивка на лицето.

- Да, аз съм – каза под носа си дамата.

- Вие се обадихте да кажете, че сте спечелили половин милион лева! Покажете ни късметлийския билет, за да го видят зрителите, когато излъчим записа по телевизията!

- Имате грешка – смъмри ги Дора. - Аз съм една обикновена старица. Дори не си купувам билети от вашите игри. Всичко това е лъжа!

- Не се ли обадихте вие вчера?

- Не. Сигурно някоя от дъртите вещици в квартала е решила да ми скрои номер. А сега си вървете, да не повикам полиция!

- Съжалявам – свали микрофона водещият и направи знак на оператора да изключи камерата. - Съжалявам, че ви обезпокоихме – смени се физиономията по лицето на водещия и усмивката му изчезна.

- Да, обезпокоихте ме. Хубав ден! – каза сърдито Дора и затръшна вратата на дома си.

После се върна на дивана, където я чакаше белият котарак. Тя се зави с одеялото и облегна главата си на възглавницата. Остана пред телевизора целия ден, потънала в самосъжаление и мисли за това колко хубав живот щеше да има с парите, спечелени от лотарията. Едва две години по-късно, Дора Костова щеше да открие билета в кухнята, когато щеше да прави освежителен ремонт. Той беше паднал между хладилника и шкафа, в който държеше домакинските съдове. Но тогава щеше да бъде твърде късно...