Това са Те - нашите лудо влюбени герои !Отново усамотени, за да олицетворят своето време, като се отдадат единствено на пламенната си и чиста любов...
... Искаше им се да избягат и да забравят за всичко и всички. Проблеми имаше безкрайно много, създавани от някои, които им се пишеха за добри приятели, а зад гърба им завиждаха и се опитваха да ги разделят един от друг, защото знаеха, че на ВЛЮБЕНИТЕ не им пукаше за света... Та те живееха един от друг и един за друг...
Макар че се обичаха много и те имаха своите недостатъци. Караха се за най-малката глупост, по-най различни и смешни причини...
... И тези караници никак не бяха в тяхна полза, защото ден след ден при всяко едно каране, малко по-малко, без да усещат, те губеха доверието си един към друг. А ДОВЕРИЕТО в една връзка е най-важното, то крепи щастието им! За Бога, те губеха любовта си...
Та той и се сърдеше за най-малката глупост. Караха се, след което тя си тръгваше и го оставяше сам в нощта. Прибираше се и сядаше на стълбите, започваше да плаче и да си мисли ,,Какво направих, та аз го обичам, не биваше да си тръгвам така...!!!
... но ето, че още на другия ден той дойде с цвете и я помоли за извинение, заради глупавите си детски постъпки...
... Отново влюбени или поне така изглеждаха. Защото точно в този момент не се караха, а се бяха отдали на безгрижието си. Обещаваха си повече да не се карат и то за такива глупости, но дали щеше да е така...?!?
... Не, всичко се повтаряше, скандалите ставаха по-настойчиви и продължителни... А причините ник`фи!!! Те седяха и се караха без поводи... Просто от скука... Бяха си омръзнали Един на Друг...
... но защо след като и двамата страдаха, защо трябваше да се карат. Да не би вече ЛЮБОВТА да си беше отишла, а те да не бяха забелязали това... Решение имаше...
Излязоха, за да решат какво ще правят с живота си. Та те не можеха да се понасят! ,,НАЙ-ДОБРЕ ЩЕ Е ДА НЕ СЕ ВИЖДАМЕ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ! И ДВАМАТА ИМАМЕ НУЖДА ДА ПОМИСЛИМ КАКВО ИСКАМЕ, защото започвам ДА СЕ СЪМНЯВАМ В ЛЮБОВТА НИ" каза Момичето... Той много се натъжи...Но замълча...!
... ден и нощ мислеше защо стана така, как изведнъж се пречупиха нещата!? В него ли беше вината или просто любовта си бе отишла. Не, тя беше там, но изморена от безбройните спорове... Заспала дълбоко в сърцата им, чакаща някой да я събуди отново...
... ,,Господи, к`фо напраих, та аз не мога без него, но и тези постоянни кавги между нас ме убиват. Вече не съм сигурна в любовта си към него. Изпитвам недоверие към този човек, имам чувството, че не го познавам. Това не е моето момче. Преди не беше такъв. По-добре сама, отколкото с един ,,НЕПОЗНАТ"...
... Искаше да и се извини, но нещо отвътре сякаш го спираше... Какво беше това и защо не му позволяваше да намери сили да каже едно SORRY... Да, това беше прекалената гордост ,,Защо аз да съм пръв, нека се извини Тя..."
... След дълги размишления, той реши че трябва   да направи първата крачка. Щеше да и се извини и да и покаже че е друг човек, който е осъзнал предишните си грешки. Любовта отново щеше да е най-важното за тях. Лека усмивка се появи на лицето му... но
... Както си вървеше, видя някакво момиче и като се загледа, кфо видя... Неговата ЛЮБОВ, силно прегърната от някакъв... Той веднага разбра защо тя не искаше да го вижда, намерила му бе заместник. Не пожела да се карат отново... Явно беше направила своя избор и той не се включваше в него...
... Беше безкрайно отчаян, не знаеше как да постъпи, а СЪРЦЕТО му, то беше разбито, сълзи се стичаха от красивото му лице... чувстваше се предаден от единствения човек, който наистина бе обичал истински някога... Какво щеше да прави без НЕЯ... Реши се, че няма смисъл да живее... За какво му  е живот след като неговия живот беше ТЯ...
... Единствено смъртта щеше да го избави от мъките. Нямаше друго решение, защото каквото и да правеше, той знаеше, че НИКОГА няма да я забрави. Тя му бе ПЪРВАТА ИСТИНСКА ЛЮБОВ и я обичаше повече от живота си. Стимулът му да живее беше нейната любов, а сега като я нямаше... За какво му бе Живота...
Момчето отне живота си, без дори да помисли, защото той отново прояви недоверие към своето момиче. Момчето,  с което се прегръщаше тя, бил просто някъф неин много добър приятел, с когото се познавали от дълго време, а ТОЙ веднага си помислил, че го е предала, без да се замисли, че тя не би направила нещо, което може да го нарани...
... Седеше под дъжда, без да осъзнава какво беше станало. Искаше и се всичко да си бе както преди, защо трябваше да стане така и без дори да се сбогуват. Имаше да му каже още много неща, ако не бяха скарани, не би се стигнало до това...
... За всичко обвиняваше единствено себе си. Тези няколко, дни които бяха отредени да си починат един от друг, се превърнаха в дни, които разделиха младите влюбени ЗАВИНАГИ. Седеше пред гроба му с червена роза и се питаше ,,Защо, защо Те загубих... Не мога да си представя моя свят без Теб... Това няма да остане така... ЗАКЛЕ се ТЯ...
... Искаше да изтрие от съзнанието си този кошмар и отново да е с нейния любим, но знаеше, че няма такава възможност и никога нямаше да има... Всичко беше загинало... А сърцето, то се бе превърнало в черна пепел, без никаква светлина...
... Решението беше да последва стъпките на момчето си, не можеше да издържа повече на тази огромна самота...
... Сбогом, живот, сбогом, моя единствена и неповторима любов...!!!
... правете...
... любов, а не...
... война...!!!