генек (Георги Коновски)
1867 13661
10.05.2021 г., 11:05 ч.

Модерни времена 

  Проза » Разкази, Хумористична
398 4 13
2 мин за четене

Омръзна й на госпожа Иванова да гледа леко подкривения корниз в малката спалня. Оная, дето я оставиха за детска, макар тя да нямаше намерение второ дете да отглежда. Стигай единственото синче в семейството – разглезения, нахален, лаком Пешко...

Но корнизът си висеше и опитното й око, изтренирано в критично отношение към домовете на приятелки и познати, потрепваше възмутено.

Обаче, Иванов... Не му се пипаше. Един гвоздей не щеше да забие. Бил зает с бизнеса си, нямало време, то не било работа за квалифицирания му мозък...

Поради което й писна. И тя взе мерки.

Затуй се ослушваше в тази чудесна юнска вечер и поглеждаше често-често към часовника. А после на вратата се позвъни.

Влезе Той – висок, строен, рус красавец, в работен гащеризон, със специална чанта в ръка.

„Добър ден... От фирмата „Мъж под наем на час”...

Иванова цъфна, мъжът й зяпна. А тя поведе хубавеца към малката спалня. Посочи му корниза, обясни желанието си. Оня извади малка сгъваема стълба, покачи се и се зае с поръчката...

Иванов изчезна нанейде, а Иванова се залюбува на забравената картина – мъж да ремонтира нещо у дома...

Позвъни се пак. Влезе млада жена, в скромно, но с вкус ушито облекло.

„Добър ден... От фирмата „Жена под наем на час”...

Иванов вече подаваше галантно ръка. И я поведе в кухнята. Тя го последва, а подире им като сянка се носеше Иванова.

И след малко в кухнята закипя отдавна забравен труд – картофи се белеха, тенджерата закипя, чиниите набързо заемаха местата си по стойките...

Иванови се спогледаха, но не успяха да си кажат и първите ругатни, когато в кухнята влезе синчето им. Подире му вървеше високо момче, което леко разтриваше ухото си.

„Да, разбира се... Ще напиша домашното, ще подредя стаята, ще... Само да не стане някой фал, че преди час така ми опънаха ушите заради сина на Стоянови...”

Иванови се спогледаха, а синчето започна: „Мамо, тате... Разбирате ли... Има една фирма...”

В този момент на вратата се появи мъжът. Беше закачил корниза. И дойде навреме – жената изключи кафеварката и каза: „А кой иска кафе?”...

След което Иванов, Иванова и Пешко седнаха край бар-плота и заразговаряха – спокойно, ведро, усмихнато...

Иванов погледна жена си и сина си.

„Даааа... Какво хубаво семейство, а?”...

 

 

 

Каня ви на коментар в блога ми - "Майски празници"

https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??