Най-страшната среща

6.03.2024 г., 13:42 ч.

Проза » Други

152 2 3

Когато времето е мрачно, вечерта е тиха, а аз съм сама, страховете ми придобиват човешки облик. Започват да шептят и бавно лазят към мен. Пипат ме и ми говорят. Не спират да задават въпроси. Хващат ме за ръката и ме

дърпат отстрани. Там ми показват как умирам отново и отново, докато не претръпна и сълзите ми не спрат да падат. Аз се моля , а те все по - здраво стискат ръката ми. Чувам ги навсякъде и ги виждам, когато затворя очи." Защо не им отвърна?” - питам се аз, а те ми отговарят: "Не можеш да ни отвърнеш, защото не съществуваме. Виждаш ни,

защото ни търсиш. Ние сме само плод на твоето въображение.”

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

palenka (П Антонова)

2024-03-06T15:32:33+02:00

Като малка се страхувах от приказките на Вилхелм Хауф, като от филм на ужасите: хем те е страх, хем поглеждаш с едно око какво се случва. И не си лягах преди да проверя в стаята за чудовища: под леглото, в гардероба, в скрина...
Точно: виждала съм ги, защото съм ги търсела.
Това си припомних тука
КухПън (Кух Пън)

2024-03-06T15:21:58+02:00

Даже и аз малко се изплаших ...така и не можах да разбера какво се случва?!
palenka (П Антонова)

2024-03-06T14:48:03+02:00

Защото си осъдена душа, смени си ника!
(шегувам се)
"Виждаш ни, защото ни търсиш." Поздравления!