Добър вечер, Мануела. Не, не се оглеждай... Аз съм невидим. Един малък и измислен фантом. Не се ядосвай и възпри пиперливия език, който напира да изригне. Не съм дошъл да споря с теб, а да ти разкажа приказка... А може би и да ти попея... Усмихни се, облегни се и не се оглеждай... Приеми, че Сънчо е дошъл спициално за теб...

Имало едно време едно момиче. Извини ме, че ще пропусна определението „яка мацка", а ще използвам момиче. Все пак съм Сънчо и все пак ти разказвам приказка...

То живеело в два свята. Единият бил приказния, а другият реалния... Всеки ден, когато се приберяло и останело само, то потръпвало в топлото си тяло от студ. В душата му напирали толкова желания. Толкова простички и толкова далечни... Далечни, защото реалноста ги разбивала. Разбивала като сапунени мехури излезли изпод сребърна сламка, подухвана от топли, сочни и потръпващи устни... Мехурчетата се издигали към слънцето, то ги погалвало с лъчите си и те се оцветявали във всички багри на дъгата... Кафяв поглед ги обгръщал и смехът подхвърлял със звука си тези малки, нежни и сътворени с много обич крехки сапунени топчета...

А после идвала реалонста. Ралноста, която вместо с любене „изчухвала шибаните мехури". Реалноста, която „преебавала тъпата дъга" като „разгонена кучка" приятелката си. И после... После, покапвала само мръсна от смога сапунена вода върху калния балкон.

И така живеела Мануела. Разкъсвана между обагрени сапунени мехурчена и кални малки ручейчета върху мръсния панелен балкон...

НЕ плачи... не исках да те разстроя с моята приказка... Все пак не си чула края. Да, полегни. Благодаря ти...

Тогава една сутрин се появила вълшебна мелодия. Те не била облечена като рапър, нито звучала като крясък на емоционално беден шеф. Не била и напрягаща и разсъбличаща като хаус. Била стара, простичка и нежна:

Hey Jude, don't make it bad

Take a sad song and make it better

Remember to let her into your heart

Then you can start to make it better...

Извини ме, че я пея на английски. Направих го, защото искам да направя превод за теб. Не, правилен превод, а превод за теб:

Хей Джуд, не бъди лоша,

вземи една тъжна песен и я направи по-добра...

Помни, че трябва да се пропие в сърцето ти

и чак тогава ще можеш да я направиш по-добра...

А сега заспи... И сънувай обагрените в цветовете на дъгата сапунени мехурчета, нищо, че сега са засъхващи кални ручейчета върху панелен балкон. Нищо, че приличат на стичащи се по мръсното лице на циганче сълзи...

Лека нощ!