Толкова беше тихо, че за миг тя си помисли, че е оглушала. Пусна напосоки песен. Добре беше със слуха, заслуша се в думите на парчето. Песните бяха създадени за такива като нея - самотници, които да си представят в моменти на глухота душевно парти, където са доволни и щастливи. Е, партита имаше и наяве, но тя не ходеше. Плашеше я клюкарската вълна на тълпата, която можеше да я удави. Жалко, за 30 години как не се научи да плува... Все си намираше разни спасителни пояси, кой с дупка, кой - без, все потъваше. Добре, че правеше опити на плитко. С годините все по-редки бяха тренировките, а и тя губеше желание - "Щом досега не е станало, явно няма да мога да плувам". Някои животни се раждаха с това умение.

Направи диагонален разбор на уменията си - говореше чужди езици, беше забавна, пластична, можеше да наниже за норматив рими по зададена дума или тема... Огледалото също още не се бе отрекло от нея. Тогава защо времето крадеше от нея, защо тя не крадеше от времето, май беше склонна повече да дава, отколкото да изисква. Aко от утре започне с превъзпитание на съзнанието си, дали докато стигне пределна възраст ще може с лекота да манипулира живота? Стана й тежко. Не бе от храната, почти не ядеше. Решението да пие беше дошло от усилието да не я боли толкова за напразната самота. Кънтеше. Всяка сутрин като се будеше, самотата кънтеше, като ехо в огромен хангар, където нямаше стъпки отдавна, само прах и процедил се през пролуките вятър.

Искаше да има домашен любимец - някое меко и мило кученце, което да я гледа с най-голямото преклонение, когато го нахрани, да се свива в краката й за да заспи и да тича след нея навън. Колко бяха тичали след нея, а тя падна, без да я тичала. Нямаше ожулени колена и лакти, само сътресение. После дойде различното мнение, заточение и падение...

Скимтене май й се причуваше, всеки ден по едно и също време.

Опипа мястото, където бе оставила бастуна си и тръгна към звука. За кучето тя бе прекрасната стопанка, която го гледаше с любов...

Освен, че бе сляпа, бе започнала да не чува гласа на сърцето си... А то все още виждаше...