Нел (Наталия Иванова)
95 135
4.12.2007 г., 11:25 ч.

Сутрин до второто кафе 

  Проза » Разкази
1026 0 8
3 мин за четене

05.30

 

Часовникът звъни... не, по-скоро дрънчи! Обичам си го този мой стар будилник и затова всяка вечер се занимавам да го навивам.

Ставам още неизлязла от последния сън. Сънувам някакви небивалици - мен друго не ме бива да сънувам. Веднага забравям какво съм сънувала, но и без да помня, ми е някак гадно. Даже ми е студено. Механично включвам радиото, последно го оставих на "Ретро", периодически сменям станциите, зависи в какъв "амин" съм, та и музиката да е в синхрон.

05.35

Следва огледалото. Казват, че не трябва да се оглеждаш когато изглеждаш зле. Все забравям за това. Тъмни кръгове около очите. Страдалчески. Следва банята. Докато водата се стича по тялото ми, се чудя дали бойлера е изключен. Казват, че не трябва да се къпеш на включен бойлер, можело да стане късо... Разбира се, че съм забравила да го изключа.

05.50

Правя си кафе - огромна млечна чаша. Казват, че е вредно да се пие кафе на гладно и особено да се пуши, обаче... Колко неща казват, ако постоянно се съобразявах... Иначе обещах на мама, че поне залче хляб ще лапна преди първата цигара. Рядко не изълнявам обещание, но това... Докато отпивам кафе и паля първата си цигара, се чувствам леко гузна, така де, все пак нали съм обещала... Втората цигара... "Ретро"-радио наистина има добри музикални редактори, в момента бързото латино ми влияе много добре на настроението.

6.30

Следва гардеробът... "'ми днес к'во?". Новата рокля е супер, но е твърде студено за нея. Уффффффф... Накрая обличам първото, което ми попада. Важното е да съм спокойна. Е, поне съм облечена... Дънки, пуловер, удобните боти.

6.45

Гримирам се, не по-дълго от обичайното. Лек грим: малко молив, малко туш, днес слагам червено червило. Доволна съм от ефекта. Малка хитринка.. .огледалата ми са леко матови, така не забелязвам много, много бръчките.

6.55

Време е за сутрешната разходка на кучето. Толкова се радва, милото. Тича малко пред мен и от време на време се обръща, да не ме изгуби, или... да не се изгубя... Цял ритуал си имаме. Обикаляме блока. Е, време е да се прибираме, ще тръгвам на работа. Не, на него не му се иска, но аз настоявам.

7.15

Тръгвам пеша за работа. В автобуса се возя само когато вали дъжд. Някак трудно понасям миризмите сутрин, например наливно "Армани" и зловоние на препил предната вечер мъж. Към това като прибавим мирисът на чесън, бензин, прах и още, и още, и още... о! Не! Само при мисълта и стомахът ми започва да подскача нагоре-надолу.

7.35

Купувам си закуска. Е, сега вече ще изпия второто си кафе след като съм хапнала.

7.45

Включвам компютрите, лекият шум на вентилаторите ми навява чувство на уют. Първо е пощата. Днес има само две писма. От непознати са. По-често ми пишат непознати хора, които са ме харесали в някой форум и искат мъдър съвет от мен. Аз и мъдрост!?! После ще помисля какво да отговоря, сега включвам кю-то. На линия съм.

Едно... две... три... четири... пет... шест... Ето го. Поздравява ме.

Понякога си го представям. Седнал срещу монитора и вторачил поглед в екрана... Там, на другия край на света, чака да се появи малката зелена точка... Моя милост... За да споделя поредната му самотна вечер. А може би, не... Няма значение!

Отговарям му.

8.00

Последна глътка от второто кафе...

 

© Наталия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми.Добре разказваш.
  • На мен ми хареса, Натали!
    Поздрави!
  • Поздравления!
    Обичайното ежедневие на всяка една от нас... описано обаче по превъзходен начин!
  • Хареса ми, Наталия!!! Поздравления!!!
  • Хм, още една идея - какво ще кажеш в тия часове да вкараш лична позиция? Пр. 5 и половина, 6 без малко, оф, още 7 и 15... де да знам, много такива могат да се измислят, зависи ти как си представяш часовете сутрин. Може и различни цветове да имат (вербално изразени, разбира се, няма да рисуваме тука)... нещо по-шантаво...
  • Благодаря!
    Стеф, мислила съм по въпроса за часовете, но... показвам ритъм, ежедневие и затова сухарският момент(часовете) са ми необходими.
  • хареса ми
  • Хубав изказ имаш Само се чудя, дали тия часове не би било по-добре да ги махнеш. И аз не съм сигурен, де... просто идея... Хм, и смело наливай метафори! Поздрави!
Предложения
: ??:??