Свободната принцеса
Гледаше с празен поглед Луната. О да, с нея бяха приятелки. Вече десет години се взираше в това голямо, бяло око. Понякога загадъчно, забулено в облаци, а друг път греещо ярко като слънце.
- Ще ми помогнеш ли? – шепнеше като дете, но окото мълчеше тъжно. Вече порасна и не питаше. Само се гледаха.
Тишината. Да, това беше другата й приятелка. Обвиваше я в наметалото си денонощно. Когато беше малка имаше повече посетители. Някои идваха тайно, а други с плам в очите. Така разбра, че кралят – нейният баща е бил отровен от брат си. Вече десет години чичо й управляваше. В началото я съжаляваха. Беше сираче, а по кръв – принцеса. Носеха й вкусна храна, даваха й надежда, че скоро ще бъде освободена. Тъмницата не беше за малки момиченца. С времето я забравиха. Остана някъде в миналото като поредната жертва на кроежи за власт и богатства. Една от многото, които плащаха със свободата или живота си, за да управляват тираните.
Дрехите й бяха къси и тесни, но вече не се сещаха да й донесат нови. Вечер зъзнеше, а денем търсеше слънчевите лъчи, за да се стопли. За разлика от нея килията през годините не се промени. Беше все така студена и влажна, мрачна като дните й. Едно ранно утро я изведоха сънена и премръзнала. Отново беше с наметалото на Тишината. Никой нищо не продума. По коридорите на двореца цареше суматоха. Ако някой случайно я разпознаеше падаше на пода превит на две. Това би я разсмяло, ако не беше вкочанена от страх. Предполагаше, че търпението на чичо й се е изчерпало. Водеха я към нейната смърт. Когато влезе в тронната зала, премигна заслепена. Заляха я детски спомени за това величествено място. Тронът – най-могъщият символ на власт, зееше празен. Блъснаха я върху него и започнаха да ръкомахат разпалено. Не разбираше какво крещят, какво искат от нея и какво ги вълнува. Дългите години на глад и мизерия я сринаха. Тя припадна и потъна в топла забрава далеч от всичко.
След три дни се събуди кралица. В невероятно пухено легло, в просторна бяла стая с огромни прозорци. Слънцето я къпеше с лъчите си, а луната чакаше някъде скрита, за да я приветства по-късно. Свобода! О да, тя беше вече свободна – единственото, което я вълнуваше. Тази мисъл караше устните й да се разтегнат в усмивка. Нещо съвсем ново за нейното изстрадало лице. Не я интересуваше, че чичо й беше убит на бойното поле. Тя беше единствената законна наследница и сега получаваше всичко.
- Кралице, трябва да се омъжите. Бракът ви е уговорен с принц Вилхем от Кървавото кралство. Той е ваш връстник и ще бъдете щастлива с него. – говореше нейният първи съветник.
- Защо го наричат Кърваво? – изведнъж се досети да попита. Думата й навяваше единствено ужас.
- Защото всяко провинение се заплаща с кръв. Такива са законите им. – погледна я студено съветникът й. Имаше чувството, че той премълчава нещо. Може би, че един ден тя също ще плаща...може би..
Съзрял паниката в очите й мъжът промълви неуверено:
- Правилата не важат за членовете на кралското семейство.
Тя се почувства измамена. Думата свобода изведнъж избледня и на нейното място се загнезди нещо друго. Непознато, мрачно и необратимо.
Срещата с бъдещият й съпруг беше пълен провал. Разбрал за нейната красота и невинност, бащата на принц Вилхем беше поискал лично ръката й. Сам кралят я беше пожелал за съпруга. Знаеше, че сега е момента да се сдобие с богато царство и млада жена. Блед и слаб синът се подчини на бащината воля. Скоро беше плащал с кръв за поредното си непокорство и вече нямаше сили да се съпротивлява.
- Не, не искам. Никога няма да се омъжа за вас. – изпищя кралицата. Преди да напусне разплакана тронната зала тя изслуша заплахата от жестоките устни на краля:
- Вашият народ ще плати с кръвта си за детинското ви поведение. Ако не станете моя съпруга, ще ви обявя война! Нямате избор!
Часове по-късно вятърът галеше косите й, голите й рамене обвити с бял ефирен шал и дълга, сатенена рокля покриваща глезените й. Стоеше като тъжна статуя, търсеща помощ. Ах, защо се бави нейната тайна приятелка? Защо не изгрява?! Кралицата протягаше ръце към небето. И ето облаците я разкриха – далечна и магична.
- Помогни ми. Върни ми свободата, моля те. Скоро ще ме отведат далеч от тук. В чуждо кралство, при зъл и мрачен владетел.
И в този миг Луната я чу. Незнайно защо и как. Може би това се случва само в приказките или само на тези, които вярват с чисто сърце.
Протегнатите ръце на момичето се превърнаха в крила, тялото й се преобрази. На перваза на балкона се появи бяла, нощна сова. Птицата трепна, огледа се наоколо, поклони се на Луната и полетя. Издигна се, свободна, волна и потъна в прегръдката на нощта. След нея полетя и Тишината.
.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
словата ми предълго ли мълчаха?
Не знам. Нощес за теб ще позова
луната тук, под скромната си стряха.
Понеже обещах ти и сега, ...
Коментари
-
Душата е птица!
-
Свобода и принцеса е противоречие. Колкото си по-високо в йерархията (в сл монархията), толкова по-малко свобода имаш, защото принадлежиш на тези, на които служиш. Пример: Едуард 8ми абдикира от престола заради свободата си.
-
Както се казва: Всяка прилика е случайна... Между другото, не е зле да го прочетете, след като сте решила да пишете истории за страхливи принцеси. Хари Потър със сигурност ще ви обогати....
-
Благодаря. /А Хари Потър нито съм го чела нито съм гледала филмите. Явно приликата е случайна./
-
И на вас. И много поздрави на Хари Потър!
-
Нямам проблем с вас Анани. Опитах се да разбера коментара на Ина, но при вас всичко е ясно. Няма да ви споменавам повече.
Приятна вечер и весели празници! -
Уважаема Катя, след като постоянно ме цитирате, ще си позволя отново да припомня какво мисля за вашата "принцеса", което вие умишлено преиначавате. Та, вашата принцеса е малодушна и страхлива. Предателка на народа си, който очаква да го поведе. Не знам какво очаквате да научите децата с вашата "приказка". Да бягат? Аз ще ви посоча само един исторически пример - кралица Елизабет Първа, която е била почти в същото положение, което вие сте описала. Повече няма да се намесвам, благодаря за вниманието.
-
Не, това не е моя трактовка, а на Анани, който подкрепяш.
Да, темата на приказката ми е свободата. Мисля, че в днешно време е много актуална.
Приятна вечер и весели празници, Ина! -
Здравей, Кате - това е твоя трактовка. В случая е важно мнението на децата. Имах предвид какво е свобода, защото така разбрах темата.
-
Здравей, Ина! Не те разбрах. И ти ли мислиш като Анани, че приказката ми е с подтекст за секс и обезчестяване?
Слава богу, че децата нямат морала и нуждите на възрастните.
Хубав ден! -
с Анани, но слава богу децата децата приемат всичко по детски, ние все ръчкаме да открием под вола теле. И двете произведения ми харесаха- има над какво да се замислиш.
-
Да, с това съм напълно съгласен, тук са много строги по отношение на спама. Единствено на "прекрасно е, миличка" се гледа с добро око, останалото е спам....
-
Ако децата са гладни може и да мислят за кървавица и наденици.....знам ли..
Определено си забавен и ме разсмя. Приятно е да си бъбрим, но ще дойдат да ни се карат, че спамим. Нека като добри "деца" да си стиснем ръцете и да изчакаме следващата тема.
До скоро и приятна вечер, Анани! -
Тук грешите много. Почти всички приказки са със сексуален контекст. Като се започне с Червената шапчица и се свърши със Снежанка... И това не е някаква новина, отдавна известно е, Акеми може да го потвърди. А иначе - наистина ми е бедна фантазията за какво мисли едно дете, когато чете за "Кървавото кралство"... Може би за кървавица и наденици....
-
Анани, според мен децата, които четат приказки не мислят за секс и за обезчестяване.
Явно няма да стигнем до консенсус. -
Благодаря, много сте мила. И аз имам една мисъл: доколкото произведението е за деца, то те четат само по един начин - по детски и казват това, което мислят. А пък нещо ме кара да мисля, че този начин на мислене не ви е много приятен... Много четене и много мислене за четиво, в което кралица се превърнала в сова като на Хари Потър, за да избегне обезчестяването...
-
Здравейте Пънчо и Анани! Коментарите ви ми харесаха, защото винаги е интересно да прочетеш една по-различна гледна точка. Поне аз се чувствам така. Понякога ми дават идеи за нови разкази. Също ме подсетиха и за една друга мисъл: "Чете се по три начина: първият - четеш и не разбираш; вторият - четеш и разбираш; третият - четеш и разбираш даже това, което не е написано."
Благодаря ви. -
Аз не знам защо наричате това "свобода". Това е малодушие, бягство. Една кралица, която е изоставила народа си... Тук не е зле да си припомним за светлата памет на "Мара, бяла българка", която станала жена на султан Мурад и обрученица ради рода болгарскаго...
-
"- Не, не искам. Никога няма да се омъжа за вас. – изпищя кралицата."
....общо взето такива са съвременните кралици -
Благодаря ти, Лина.🌷
-
И на мен приказката много ми харесва.
-
Благодаря ви, Стойчо и Таня!
Свободата има цена, която всеки плаща независимо дали е беден или богат. Тя е най-хубавото в живота ни. -
Рано или късно който е роден с привилегии:заплаща за тях.
Свободата е дар от природата,но се оказва,че едни са ограничени от привилегиите си, а други от липсата на права.
Много подтекст има в тази приказка.
Поздравления, Катя! -
Много хубав разказ, харесва ми!
Поздравления! -
Много ви благодаря, Скити и Наде!🌷🌼
Изненадахте ме приятно. -
Прекрасна приказка! Прекрасна...
-
Кате, благодаря за тази приказка! Свободата...
Какво е тя?...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Няма лесен път към свободата навсякъде и много от нас ще трябва да преминават през долината на смъртта отново и отново, преди да достигнат върха на планината на нашите желания.."
Красиво казано..
Благодаря ви, Пепи и Люси! Весели празници ви желая!