Та всичко е толкова лесно...

Седеше си в ъгъла на елитния ресторант в центъра на града. Там, където се събираха всичко от по-висшето общество. Ако въобще в един малък град хората може да се различават толкова много, че да се делят на класи и общества. Там беше мястото за изискани първи срещи. Досега всичките му запознанства, започнали в този ресторант, винаги свършваха така, както той искаше. Тази нямаше да бъде изключение.

Чакаше момиче, което не беше виждал досега. Всъщност чакаше бутилка Дон Периньон с много по-голямо нетърпение. Беше му навик - да започва вечерта с бутилка прекрасно вино, а да я завършва с пура на терасата, докато момичето се обличаше.

Всички от персонала на ресторанта го познаваха добре. Нямаха и представа как е името му, нито с какво се занимава, но навикът му да остава добър бакшиш беше възбудил интереса им към него. Всеки път различно момиче, но едни и същи питиета, едни и същи ястия и една и съща сума за бакшиш. Същата, която даваше на момичето по-късно вечерта за такси.

Никога не е смятал себе си за джентълмен. Много добре осъзнаваше, че повечето от действията му бяха обидни. Отдавна се беше отказал от това свое желание да угоди на всички. С тези вечери той просто искаше да изхвърли напрежението от себе си, а това ставаше много по-лесно с бутилка Дон Периньон и наизустен диалог, вече отдавна доказал се успешен. Беше свикнал бавно да прескача от общите въпроси през шеги и закачки и някак си на пръв поглед неусетно да преминава към личните теми, които пък да предразположат момичето да се отдаде изцяло.

Този път той чакаше непозната. Бяха му разказвали много за нея - външният и вид събуди интереса му, а не хилядите глупости за добрия и характер, искрена душа и т.н. Него не го интересуваше нищо от това. Искаше красиво момиче, което да служи за украшение до него през вечерта. Нито искаше да знае за миналото и, нито за бъдещето. Забравяше всичко, още преди тя да е напуснала апартамента му, а на сутринта не искаше да се сеща за името и.

Но не всичко е така лесно...

Таз вечершното момиче най-сетне се появи на прага на ресторанта. Той я позна, без да я оглежда, за да се убеди. Имаше нещо странно този път...

Тя наистина прилича на модел. Това си помисли сега, като я видя. Дълга черна коса, дълбоко деколте, тъмни очи, прекрасна усмивка. По описанията на приятелите му беше сигурен, че ще е красива, но сега беше поразен...

А сега видя, че на дясната и буза, точно до носа, се криеше малка бенка. Прекрасно петънце, което привличаше вниманието и го задържаше върху себе си.

- Струваш ми се позната от някъде... - така започваше всяка вечер, но този път беше различно. Той наистина я беше виждал и преди. Наистина му беше позната от някъде. Колкото и банално да звучи.

Всичко започна както винаги. Донесоха менютата, тя си избра каквото искаше, а той просто повтори обичайното. Бутилката скъпо вино беше поднесена почти тържествено. Лека усмивка на притеснение се изписа по лицето и, защото беше забелязала на страницата с вина колко точно струваше една бутилка от това вино. Нищо необичайно - всички правеха така. Диалогът потръгна. Той говореше, тя се усмихваше отначало. После всичко се обърка.

Тя не беше като другите. Много по-интелигентна беше. Никой досега не беше отговарял така задълбочено на въпросите му. Дори и от реакцията на глупавите му смешки си личеше по зрялото женско мислене. Всичко щеше да се обърка...

Но на него му бе по-приятно. Той се отпусна и забрави наизустените въпроси. Вече не искаше да е както преди. Нещо в погледа и караше краката му да се завиват под масата. Нещо в държанието и го караше да иска да знае колкото се може повече за нея. Нещо в устните караше стомахът му да се преобръща при всяка една нейна дума. А те не спираха да го затрупват.

Всичко ще е толкова лесно...

Вечерта мина толкова бавно и леко. Толкова разпускащо. Толкова незабравимо. Дребните подробности не бяха от значение. Кой, какво, къде и как...

Вечерта продължаваше да е различна. Той за първи път не остави бакшиш. Знаеше за традицията, но този път не искаше да дава пари за такси. Искаше на сутринта да се събуди до нея. Не искаше да я гони от себе си този път. Нещо в него дълбоко знаеше, че това би било най-голямата грешка в живота му.

Пристигнаха пред апартамента му. Тя влезе. Този път без кафе, без цигара, без всички допълнителни разговори и уговорки.

А нощта беше вълшебна. Съвсем различно чувство го караше да изтръпва. Съвсем друго задоволство накара кожата му да настръхне. Той се чувстваше като младо момче, което тепърва се учеше да докосва жена. Този път всичко беше ново за него. Не искаше да мисли какво е различното. Не знаеше дали може да намери отговор, който да му хареса, затова просто продължаваше напред.

След всичко навиците си казаха думата - вечерта завършва с първокласна пура на терасата. Беше зашеметен. Сега вече се замисли. Сам на студения балкон, загледан в луната... От къде познаваше това момиче? Какво стана? Какво го накара да разчупи еднообразието? Какво му попречи да остави бакшиш? Защо не искаше тя да си тръгва?

Припомни си снощния сън. Сънят, който не го беше напускал, откакто се помнеше. Беше романтичен, приказен сън. Там той беше женен, щастлив. Беше на безкрайна ливада. Отвсякъде го заливаше полъха на пролетна трева. А до него седеше прекрасно момиче. С дълга черна коса, дълбоко деколте, тъмни очи, прекрасна усмивка... отдясно на носа и се криеше малко черно петънце, което задържаше погледа му. Малка бенка, която го привличаше всеки път.

По дяволите. Пурата вече падаше надолу на улицата, когато той влезе в спалнята.

Нямаше я. Беше си отишла, защото знаеше, че така е редно. Че това се очаква от нея. Тя беше изиграла свойте карти, спечелила беше хубава вечер и бутилка Дон Периньон, а сега вече пътуваше към вкъщи в първото такси, което беше видяла на улицата. Беше свикнала вече с тези вечери. Нищо по-различно от предните пъти. Всичко беше нормално за нея. Обичаше тя да разиграва мъжете, а не те нея. Знаеше какво да каже и го повтаряше всеки път, защото беше сигурна, че държанието и, жестовете и, думите и, караха мъжете да се самозабравят. Не беше имала чувства, а и никога не мислеше, че може да има. Не искаше да се сеща за името му. Просто секс.

Нищо по-различно. Та всичко е толкова лесно...