Таня

                                                                            На Ивон, с поздрав

Пепа се беше върнала от Орешака. Дафинка разказа  на всеослушание историята с Ник. Всички се смяхме  цялата вечер. Само Ник не се смееше и смутено гледаше Пепа, сякаш се боеше да не  му посочи вратата. Но Пепа нямаше такова намерение. Откровеността на Дафинка я беше обезоръжила, а и поведението на Ник  към нея не беше се променило. Той беше все така нежен, мил, внимателен и изпълнен с добри чувства към Пепа. Не знам дали беше така влюбен в нея, както тя в него, но във всеки случай с  нищо не подсказваше, че не е. Попийваше от добре изстуденото вино, което беше донесъл при посещението си при Дафинка, и мълчеше.  Когато Дафинка разказва за мен и нулевите му шансове да ме вкара в леглото си, едва доловима усмивка като сянка пробегна през  погледа му. Явно не се беше отказал от желанието си.  Това имаше особено влияние върху мен. От една страна, не исках да се впускам в едно безперспективно приключение с женен мъж, от друга страна, неговото силно желание и упоритостта, с която явно ще преследва целта си,  галеха самочувствието ми.

          Още при първата  ни среща бях почуствала едно раздвоение. Не исках авантюра с Ник, но ми стана  малко неприятно, че той  веднага се преориентира и още същата вечер започна любовна история с Пепа. В края на краищата той не знаеше какво мисля аз по въпроса.  Това, че не легнах с него още първата вечер, съвсем не означаваше, че не искам. Аз действително не исках, но той не можеше да знае това. Даже не направи опит. Общо взето моите чувства бяха „хем сърби, хем боли”. Ник беше интересен, интелигентен мъж, с него една жена можеше  не само да се люби, но и да говори на интересни теми. Беше пътувал много по света, имаше голям жизнен опит, разказваше увлекателно за събитията в живота си, но никога за връзките си с жени. Явно беше дискретен и умееше да пази тайна.  Разказваше весели случки, кои действителни, кои измислени от него, за да забавлява женската аудитория около него. Доколкото разбирах, с мъже той общуваше само в мъжка компания. Не търпеше около себе си други мъже, когато искаше да  съблазни  поредната жена.

          Пепа отново и отново караше Дафинка да навлиза в подробностите на авантюрата ù с Ник, които  нашата приятелка  разказваше с голямо удоволствие. Но по погледа му разбрах, че тя скрива  някои подробности. Не си и представях какво може да бъде. Най-много се смяхме  на момента, когато се явила чисто гола пред него и го накарала да  се съблече и легне до нея. Представяхме си изуменото му  изражение и съмненията да не е някакъв капан.  Дафинка наблягаше на факта, че Ник въобще не бил възбуден,  когато легнал до голата Дафинка. Тук Ник не се стърпя и вметна  хитро, че не му действала. Покрай всички приказки, казани сериозно и на майтап, забелязах че Ник се беше възбудил. Той седеше на Пепиното легло и беше с гръб към нея, тя се беше излегнала. Дафинка беше от дясната му страна, но ниското шкафче скриваше от погледа ù скута му, виждаше само лицето му. Само аз бях срещу него и виждах ясно всички подробности.  Кой го беше възбудил в тази  приятелска обстановка, близостта на Пепа, която му се натискаше, разказът на Дафинка или моето деколте, в което той беше вперил поглед  и в момента, както и при първата ни среща в сладкарница „Прага”. Това знаеше само той. А може би и трите обстоятелства накуп.

Мина повече от месец, Пепа и Ник излизаха почти всяка вечер, любеха се, където им падне, често и  в нашата квартира през деня, когато ние с Дафинка бяхме на работа.  Пепа правеше  битови кукли и кукери и ги продаваше в големите сувенирни магазини. Работеше главно вкъщи. Времето застудя и повече се заседявахме вкъщи. Ник идваше вечер след работа, донасяше бутилка вино или водка, малко мезе, ние вадехме каквото има в хладилника и времето минаваше в приказки, закачки и смях.

Аз съм от Шумен, моите родители живеят и досега там. За празника на Октомврийската революция  се събираха  пет  неработни дни  и бях решила да отида до Шумен да видя родителите си. Бях единствена дъщеря и много им липсвах. Разстоянието е голямо и нямах възможност да ги посещавам често.  Една вечер  в  първите дни на ноември Ник дойде след работа  на чаша вино и сладки приказки. Бяхме двете с Пепа. Дафинка беше втора смяна и щеше да се прибере към 11 ч. Обсъждахме празниците и Ник каза, че се налага да замине за  Шумен,  където италианската фирма, която представляваше, строеше голям завод. Имало проблеми с един от монтажниците, който завързал някаква любовна история с интернирана от София проститутка и ръководството на завода било недоволно. Много се смяхме, когато Ник каза, че получил нареждане да отиде на място и издърпа ушите на г-н Бруно. Пепа не пропусна да наблегне, че фирмата си знае работата и за решаване на подобен въпрос изпраща експерт по любовните  дела. Решихме да пътуваме тримата. Аз щях да отида при родителите си,  а те щяха да си направят разходка до Варна  и на връщане да ме вземат, за да се приберем заедно в София. 7-ми ноември беше  в сряда, 8-ми също беше неработен ден, петъкът щеше да се доработва следващата събота.  Бяхме определили да тръгнем във вторник след обяд на 6-ти. В понеделник, когато се завърнах от работа, вкъщи нямаше никого. На леглото ми беше оставена бележка, която гласеше така: „Баба е получила удар, заминавам за Стрелча. Моля те, предай на Ник, защото не можах да се свържа с него, цял ден е на преговори с неговите италианци. Вие заминавайте, ако мога, ще дойда директно в Шумен. Нека ме чака там. Пепа.”

          Към осем дойде Ник с бутилка  водка и буркан сельодка за мезе. Веднага след него се прибра и Дафинка. Показах бележката на Пепа, не знаех какво да кажа. Ник беше категоричен, тръгваме, както сме решили. Дафинка се подсмиваше хитро и всички знаехме защо, но се правехме, че не забелязваме. Пийнахме, замезихме и към единадесет и половина Ник си тръгна. Разбрахме се да дойде  на следващия ден към три часа  след обяд да ме вземе.

          Пътуването беше приятно. В колата си Ник имаше  мощна уредба и прекрасни записи на френски и италиански певци. Слушайки Адриано Челентано, Милва, Битълс, Том Джонс и Хъмпърдинк,  вечерта късно пристигнахме в Шумен. Ник ме остави пред нас и въпреки настояването ми, не пожела да се качи. Каза, че е изморен и отива да си почине в хотела. Специално го наблюдавах по време на пътуването, но не забелязах да отправя поглед към гърдите ми. Даже по време на кратките почивки тук-там за едно кафе и  посещение на едното място. Вярно, че беше хладно и бях с поло, но те си личаха и под него, защото са доста обемни. Или може би меракът му беше минал.

          Н а следващия ден нито се обади, нито го видях. Навярно той беше с италианците, а аз - с близките си. На 8 ноември картината беше същата. От Пепа нямаше ни звук, ни стон. Ник също беше изчезнал вдън земя. Шумен е малък град и все се надявах да го зърна някъде, когато вечерите излизах със  старите си  приятели. Никакъв го нямаше, макар че хубавите заведения в града се ограничават с ресторанта и кафе-сладкарницата на хотела на Балкантурист.

          На девети към обяд, отивайки при  чичо, го срещнах пред хотела, придружен от трима италианци и директора на завода. Спря се за минута, извини се, че  не е имал възможност да ми се обади. Попита ме дали имам новини от Пепа и ме покани на вечеря в ресторанта на хотела. Щял  да бъде с италианците, но му липсвала женска компания. А и те веднага много ме харесали. Това навярно си го измисли на крак, но аз не обърнах внимание и приех поканата. Уговорихме се за 8 часа.

          Вечерята мина забавно, италианците се надпреварваха да ми правят комплименти на развален български, гледаха към пищното ми деколте и само въздишаха. На всяка втора  дума чувах „о, мамма миа”. Ник превеждаше и се забавляваше от сърце. Но не забелязах да ме гледа в бюста, въпреки че бях облякла една от силно деколтираните ми шемизетки, които обикновено  слагам при желание да  провокирам някого.

          След вечерята, към 11 часа, и след многократни чао-чао-та

се разделихме с италианците. Ник предложи да пием по едно последно на барчето на мецанина, което работеше до 2 часа само за гости на хотела.

          В хотела Ник беше на ти с всички. Беше ги корумпирал с подаръци от Италия, като се почне от генералния директор до последния портиер. За сервитьорите и администраторите да не говорим, те го гледах право в очите и се мъчеха да предугаждат всичките му желания. Освен с щедростта си, Ник ги респектираше и с връзките си с  Първия секретар, който му беше  дал „карт бланш”, за да може обектът да се завърши в срок. Ник имаше право да влиза при него по всяко време.

          След едно-две уискита  Ник ме хвана за ръката и без да продума,  ме поведе към четвъртия етаж, където беше апартаментът му.  Исках да му кажа „не”, но нямах желание. Любопитството ми беше по-силно от съпротивата. Имах чувството, че той го знае и затова действа така директно.

          Влязохме  в апартамента, който се състоеше от хол, спалня и голяма баня. Имаше и малък кухненски бокс, скрит в стената. Ник ме настани на дивана, извади две чаши, бутилка "Шиваз Регал", лед от малкия хладилник и седна до мен. Наля чашите  до половината, сложи по две бучки лед и чукайки се, каза „най после”. Това ме накара де се смея на глас. Свалих обувките си, сгънах колената и се наместих удобно на дивана. При това движение полата ми, която не беше от най-дългите, разкри почти изцяло бедрата ми. Но Ник не ги даже погледна. Погледът му следеше само движенията на гърдите ми. От толкова много алкохол ми стана топло, не съм свикнала да пия такива количества. Свалих жилетката и разкопчах ризата. Пред очите му изплуваха гърдите ми с цялата си прелест и пищност. Ник беше онемял, не можеше да произнесе и сричка. Свали сакото, развърза вратовръзката и я захвърли върху креслото до него. Беше напрегнат и не виждаше нищо друго освен двете  ми гърди, едвам покрити от  дантеления  сутиен, който бях сложила  за случая. Бяха готови да изскочат от гнездата си всяка секунда, както и ръцете му, които трепереха от възбуда, готови да поемат в шепите си тази благодат. Имах чувството, че нарочно забавя мига на съприкосновението, за да удължи момента на сладострастното съзерцание, един вид онанираше с очите си, дишането му ставаше все по-тежко и по-ускорено, едната му ръка отиде под кръста и през панталона той го стисна силно. В мен също се надигаше буря и аз не можех повече да се владея. Алкохолните пари  действаха като катализатор и имах желание да разкъсам дрехите му, да сграбча ръцете му и да  ги сложа върху гърдите си. От сексуалното напрежение и възбудата, която ме задушаваше, гърдите ми се надигаха като шамандури в бурно море и всеки момент бяха готови да разкъсат веригите и намерят свободата си в ръцете на треперещия Ник.

          Аз бях тази, която не издържа. Дръпнах сутиена, който се скъса и гърдите ми изскочиха  с втвърдените си едри зърна.  Бялата им кожа беше станала на червени петна, а ореолът около зърната беше добил тъмен цвят. Посегнах към Ник, разкопчах панталона му, извадих го и легнах върху него с цялата тежест на освободените си гърди. Едва сега  ръцете му посегнаха към това, за което беше мечтал месеци наред, галеше ги и притискаше към себе си, движеше се между тях и само след 3-4 движения, силно извика и ме обля. Не можех да мръдна, исках да попия всичко, да размажа всичко по гърдите си и  да му се отдам така, както никога не се бях отдавала на никого досега. Ник беше щастлив, чувствах го по дишането му, по нежността, с която галеше косите ми, по трептенията, които чувствах между мокрите си гърди. Той беше изригнал, но твърдостта му беше непокътната, отново се раздвижи между гърдите ми и  този път неговият вик се сля с моя.  С нервни движения го съблякох, хвърлих дрехите ни на пода, свлякох се  върху килима и го издърпах върху себе си. Когато  проникваше в мен, отново го облях със соковете си. Ник се отдръпна, легна между бедрата ми  и жадно изпи това, което  му принадлежеше. Извих главата си и легнах  между краката  му.  И докато Ник целуваше бърните ми, смучеше жадно клитора ми, а езикът му проникваше в  най-чувствителните части на тялото ми, аз пиех неговите жизнени сокове, галех с устните си твърдостта на този изключителен мъж, опипвах с езика си възбудената му мъжественост и имах желанието да го изям. Поемах го все по-дълбоко и по-дълбоко в устата си и не спрях да го целувам, докато не изригна  за пореден път. Усещането беше неописуемо,  чувствах пулса му, движеше се в устата ми,  обливаше ме непрекъснато, сякаш  ми даваше живот. Бях възбудена до краен предел. Обърнах се отново, легнах по гръб и го  накарах да  го сложи между гърдите ми. Сама ги обхванах и го масажирах с  бързи движения. Всеки път, когато  той се приближаваше до устата ми, протягах шия, за да го достигна с върха на езика си. Чувствайки, че пак ще изригне, Ник се освободи от прегръдката на бюста ми, слезе надолу и   навлезе дълбоко в мен с цялата си дължина и твърдост. Движенията му станаха ритмични и постепенно набираха скорост. Ръцете му стискаха гърдите ми до болка, но  възбудата ме караше да не я чувствам. Желанието и на двама ни беше едно - да стигнем час по скоро до кулминацията, да изживеем отново и отново мига на освобождаването,  най-силния миг в живота  на хората, мига на пълното сливане на две тела. И този миг настъпи. Трудно ми  е да ви го опиша,  ако не сте го изпитали още. Светът изведнъж става по-хубав, слънцето грее по-силно, небето става по-синьо,  ароматът на цветята става по-интензивен, птичките запяват  по-мелодично, душите се извисяват и човек се чувства по-жив. В такъв миг не можеш да имаш престъпни мисли, не мислиш за пари и власт, обладава те една-единствена мисъл «Отново»!

          Нито Ник, нито аз можехме да преброим колко пъти бяхме изживели този миг през тази нощ, продължила до обяд на следващия ден... И двамата имахме чувството, че се случва без прекъсване, че тези върховни мигове преливат едно в друго, за да се слеят  в края на краищата в един безкраен екстаз, в една-единствена кулминация. Изкъпахме  се  взаимно, Ник не  преставаше да гали  гърдите ми, да ги целува и ги смуче, това ни възбуждаше и  във ваната  отново се сляхме. Ник се беше изтегнал във водата и обливаше гърдите ми с бледозелената  пяна.  Чувствах го дълбоко в себе си, но водата  някак си, правеше допира по-малко осезаем, по-непорочен.  

          Когато излязох от хотела, слънцето се беше скрило и сиви облаци, носени от северния вятър,  се разстилаха над града.

          След един ден се завърнахме в София, но този път нощта, прекарана с Ник, не беше коментирана, защото тя беше само наша.

          Скоро навърших 96, Ник вероятно отдавна го няма. Пепа и Дафинка  изчезнаха от погледа ми преди много години. Писах тези редове и спомена за онази нощ в Шумен ме накара да изтръпна. Тялото ми отдавна не изпитва такива трепети, но едва ли бих могла да кажа същото за сърцето си. Изживяла съм много любовни нощи през дългия си живот, не мога да се оплача,  но нощта, прекарана с Ник, остана единствена и неповторима.

Време е да взема лекарството си за кръвно и бавно да се отправя към спалнята. Лека нощ, мили приятели.