Тичам задъхана по малките стълби,
задъхана спирам пред твоя прозорец,
ти мое малко дете стоиш тихо в
кошетката и плахо поглеждаш към мен.
Позна ли ме ? - ти не ме помниш,
пеленаче оставих те аз.
Сега тихо стоиш, следиш моя поглед,
за теб непознат и непозната съм аз.
Може би трепна сърцето ти малко,
може би ти ме позна?
може би, ах, колко жалко,
че ти си само и аз съм сама.
Как безразлично ме гледаш сега
с малките сини очи,
но ето че влиза медецинска сестра
и вече забрави ме ти.
Сега се усмихваш на нея - сестрата,
и към нея протягаш ръка,
как страдат, за майчица страдат децатa,
нима виновни има за това?
Може би утре, когато ме няма,
може би днес и пред мене дори,
ще кажеш на нея с усмивчица - "мама"
без да знаеш как ще ме боли.