morwen (Есен)
13 5
10.05.2013 г., 19:54 ч.

Белези 

  Поезия
635 0 5

Когато я погледнеш,

виждаш ли

бръчиците

в крайчеца на устните;

мислиш ли си

как я разкрасяват,

как са спомени

за хубави неща,

как следи са

от мечти и срещи.

 

Когато я погледаш

още малко,

хрумва ли ти

(ей така, от нищото),

че фалшивите усмивки

също

оставят резки върху

кожата;

усмивките измъчени,

меланхолични,

усмивките насила

и напразно –

и те оставят

свои бръчици:

не само в крайчеца

на устните –

разстилат се по

всички капиляри,

по тънката мембрана

на душата;

пулсират в цитоплазмата

на всеки мъртъв блян.

 

Не ги оглеждай дълго,

неприлично е,

тя сигурно не иска

да се виждат

всичките ù белези.

Мисли за красотата ù

от нейно име.

Защото тя едва ли

вече може.

© Есен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??