10.09.2023 г., 10:17 ч.

Благодарност 

  Поезия » Друга
231 5 6

 

Сега, когато мъката изтича 
през пръстите ми като пясък ситен,
когато трябва мъдро да обичам
и да попия в тъмното сълзите...
Когато няма нужда от въпроси,
съмнения и спомени излишни.
Когато тишината тук ми носи

спокойствие.
                     И мисля, 
                                  чувствам, 
                                                 дишам!...

Сега, когато егото човешко 
през девет планини, в десета пращам.
И моите, и всички чужди грешки
зениците ми в тъмното не дращят.
Когато даже слънцето стопи
на облаците мислите дъждовни.
Когато самотата не горчи
и съм красива, 
                        смислена, 
                                       свободна!...

Във този миг на чиста простота,
поглеждайки нагоре към небето,
аз искам просто да благодаря
за любовта 
и вярата в сърцето ми!

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??