diesto (Данаил Антонов)
980 525
27.04.2024 г., 19:16 ч.

Благодаря за недообичането 

  Поезия » Философска
90 1 7

Простете, че не ви благодарих

и не оставих от безценното си време,

защото цялото на вас го посветих,

а дявола поиска мен да вземе.

Не мога поотделно да ви казвам, 

че носейки ми болка и тъга  

от тежка обич с лѝка на омраза, 

вий сочихте ми всъщност любовта... 

За миг дори не се поколебах, 

веднъж целунал топлата ѝ гръд  

и с пулса на копнееща душа, 

усетих вулканичната ѝ кръв... 

Жадувал тъй подобното блаженство,

понякога се връщам в стари стихове. 

Там виждам мойте слепи съвършенства, 

превърнало ги миналото в 

духове... 

И аз благодаря ви най-сърдечно 

за дългите безсъния и драми, 

любови, обещавали ми вечност, 

потънала в дълбоките ми рани... 

Невидима е мъката ми вече. 

Оставих я в покоя на излишъка, 

а някога и вий благодарете 

с усмивка, че не са ви дообичали... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

26.04.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??