Лютиче (Валя Сотирова)
299 244
22.09.2022 г., 12:37 ч.

Цена 

  Поезия
637 1 9

Аз нямам много... шепите са празни.

Полека времето в пролуките се стича.

Забързано изплъзва се лудешки,

през дните ни все тъй неспирно тича.

 

На себе си все още се усмихвам

дори с вина във лактите забита.

Разкрива бъдещето пътя неутъпкан,

а истината някъде самотно  скита.

 

От рани и обиди пак душата стене.

Но, всяко нещо има си цена.

Разделят ни стени, товари бреме.

През лустрото житейско стича се сълза.

 

А там, накрая, пътят свършва.

В шепите сме стиснали надежди.

Прожекцията с надписи приключва.

Животът праща ни усмивка...

Позициониран в нова форма и в друго време

© Валя Сотирова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »

25 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??