Омръзна ми да те очаквам,

а ти да не бързаш.
омръзна ми да приплаквам
от нихилизма ти блъсната.
Плясвам с ръце и светва света ми, 
свирвам с уста и подскача страха ми.
Танцът е в кръг, времето също.
Май че са кът мойте буйства.
Отпускам глава и сякаш разбирам,
всичко е ясно. Трохите събирам,
в шепата тясна кацнаха гълъби
чувстваш ли човките по мислите – бурени?
Омръзна ми да те събирам в шепите си смирени,
а ти да се разпиляваш в нощите със без мене
Студено и тясно е без теб под юргана,
май да си ходя време настана!
Аз ще порасна и хляб ще омеся,
а ти ще останеш до другата вечер,
после ще пишеш дълги поеми,
че липсва ти моето тяло до тебе…
Разприказвах се в повече, 
още те няма, щях остана твоя до края,
но ще разказваш  в тъжно безвремие,
как си калил мен да бъда без тебе,
а те ще цъкат с езика разбиращо,
и ще те гледат с моите очи.
Това е проклятие, чуй и помни.
Да виждаш във всяка очите ми,
да чуваш гласа ми на сън,
да усещаш как тупти сърцето ми, 
а аз да се превърна в бляна
на животът ти разпиления.
Да я очакваш, а тя да не бърза,
да проплакваш на рамена непознати,
а да дъхаш аромата ми, който е с тебе на всякъде.
А аз ще съм радостна и пак ще се смея,
ще ме обичат и ще умират за мене,
ще се омъжа и деца ще родя,
а те ще имат очите на мъжа,
който бърза когато го очаквам.