ДИС (Деа)
285 6489
29.06.2022 г., 17:45 ч.  

Дано да забележиш 

  Поезия
501 13 20

Дали да ти напиша, че си тръгвам?
Не кажа ли - дали ще забележиш?
Умело тишината ни завърза
под строгия си поглед изпод вежди.
Пропити са стените от "бездумие" -
светът ни покрай него се разпадна,
бутилка вино слага по между ни,
но чашите са счупени отдавна.
Какво ли не раздадох за замяна
една Луна в небето да ни свети.
Небе, обаче, виж, че вече няма -
потъна под несвързани куплети.
За теб са нищо, зная, не отричай -
тогава как сред тях да те допусна?
Това, което на любов прилича
поредна е лъжа. И то безвкусна.
Дали да питам колко ще ти липсвам?
А липсата, дали ще забележиш?
Душите ни се борят и сами са,
полепнали по  делниците в мрежи.
Един без друг до болка ще замръзнем -
как стъпкахме остатъка жарава.
Животът е едно проклето бързане
и всичко мило, явно отминава.

 

Понякога ще идвам да те видя.
Понякога, когато доскучее.
Понякога... но първо ще си ида...
Надявам се, това да забележиш.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??