Още ли вървиш по пътя Млечен?
Смъртен ли си или вечен?
Търсиш ли се или скиташ?
Как от всичко ще опиташ?
Питам, ала ти мълчиш.
И звездите все броиш.
Няма смисъл. Те умират.
И се раждат. Без да спират.
Няма край. Начало също.
А пък аз си имам къща.
С кокошарник и обор.
И цветенца в малък двор.
Спираш дъх. За миг притихваш.
Гледаш в мен и се усмихваш.
© Георги Стоянов Всички права запазени
Който разбира, тука се спира!