NimeriQ (Руска Назърова)
5 3
26.08.2022 г., 9:17 ч.

Епилог 

  Поезия » Философска
921 11 11

 

Преклонила глава, уморено стои на балкона

над безброй минувачи, поели по своя си път.

На последен етаж. Нависоко. Почти е до Бога.

И мълчи неизбежно. И гасне край нея светът.

 

Плуват сенки по някога белия покрив на блока.

Над комините пушек отдавна е спрял да се вие.

Няма птичи гнезда. А в очите ѝ, скрит надълбоко,

крехък спомен за младост от хищната старост се крие.

 

Тя протяга ръка, все едно има някой насреща ѝ.

Гали с пръсти стъклото, пропито от лятната жега.

И е странно и страшно как бързо на Август горещото,

се превръща във лед. И във Смърт. И седи и я гледа.

 

А пък тя се усмихва, тъй сякаш че стара позната

е дошла за кафе – да побъбрят по светски въпроси.

Някой друг ще скърби. Ще изплаче по тъмно тъгата си.

Но за нея най-сетне покой тази гостенка носи.

 

Тя надига глава на балкона. Отвън се е стъмнило.

Минувачите спят. Няма път. Уж и нея я няма.

Ала всъщност е там. До безкрай. Безвъзвратно осъмнала.

Във безсмъртната обич по светлия спомен за мама.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Руска Назърова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??