8.09.2022 г., 0:46 ч.
Имената не отместват планини
Имената не отместват планини.
Ето - твоето име например.
Или на другите, които не познавам.
Две очи не могат да стопят леда
от вечността на спомени извиращ...
Във полусън те назовавам
и дъжд настойчиво барабани.
Една муха с разкъсани крилца
се удря във стъклата
на две оголени стени...
Очите й не виждам. Все едно. -
Имената не отместват планини.
И стреснал се
напипвам с пръсти паяжина.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Емоция, изразена в стих! Харесва ми!
-
Хубаво стихотворение си споделил с нас, Младен. Много е мъдро и смислено, прочетох с наслада!
-
Строго поучително и усмирително.
-
Хубаво! Разкъсай паяжината и измий прозорците.
-
Усетих накрая и аз чувствата си, оплетени в паяжината на поантата. Има какво да ни каже и това твое стихотворение, Младене. А планините се отместват единствено с постоянство.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Обаче мислите... Те могат всичко.
Подтикват към злини и добрини.
И учат планините да обичат...