theironlady (Златина Георгиева)
216 228
9.05.2014 г., 14:42 ч.

Жълта сграда 

  Поезия
639 0 5

 

Жълта сграда

 

На ъгъла. До светофара. Намерихме

се с теб. Момичета от времето парадно,

сега – жени към петдесет и пет...

Намигаше червеното око сигнално,

почти да разгневи зелена бяс,

и драконът висеше не коварен,

а ние, двете, жълти от провали,

между колоните на вечността

се озовахме.

Ти – русото дете,

пързаляше света в лудешки танци

(и вярваше в добрия Дядо Мраз),

играехме на „дама” по асфалта,

липите бдяха майчински над нас.

Мяукаме до безистена кротко,

а жълтият бетон е малка сцена:

че можехме... че бяхме...

Събули детските чорапи,

превърнахме се в настоящи

кротки котки домашни.

(от семейство лъвови и тигрови,

но дресирани, питомни, сигурни!)

Провесихме ръце без вери,

остаряхме.

- Ти помниш ли, че след училище

отбивахме се тук. Боза за шест

и пастичка със пиленце? - ... Смехът

надвикваше дежурния екип.

Животът  се усмихваше фотогенично

и „Хоризонт” –а пееше щастлив.

- Дааа – въртя опашка – беше лесно.

Сега децата не играят. Не мечтаят.

И радостите им не струват пукнат грош.

Да идат Там, оттатък рая...

А ние да му мислим тук, на юг...

Отиват си от нас. От обичта ни.

Сърцето става куха лодка,

на дъното й – две пари...

- Чии две пръстчета ще ни изпратят

с боза за шест и пастичка от щастие

и кой ще каже вярната посока на лодкаря,

когато тръгнем по последния си път?...

Жълтееше светът, а сградата се сгромоляса.

Неистово деряха котки бесове.

Светът се преобърна на главата си.

Червеното око на дракона ни взе.

 

 

 

© Златина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??