Някой ден ще се върне тъгата,
и ще легне удобно в твоите мисли.
До синьо в юмрук ще ти стиска душата
от гняв, че говориш вместо с мене,... на листите.
Някой ден ще протегнеш ръце,
към палача на мойта съдба.
За утеха и милост ли? По-скоро не,
а на гроба от мъст, да му сложиш цветя.
И ще седнеш на прага пред къщи,
със сълзѝ ще разкаляш пръстта.
В няколко спомена мен ще прегърнеш,
и ще плюеш на кръст по смъртта...
Аз навярно след време ще чувствам
със върха на тревите в нощта,
точно когато мъглата се спуска,
и по първи петли ме полива с роса...
Някой ден в съня ти ще дойда,
да целуна неродените ни деца,
ще погаля сърцето ти с моето,
и ще легна с тъгата си вдън земя...
©тихопат.
Данаил Антонов
20.02.2024
© Данаил Антонов Всички права запазени