26.04.2024 г., 17:40 ч.  

Космическо време 

  Поезия
275 2 2

Космическо време

 

Във вихъра на времето, безкрайност се плете,

реалност и мечти въртят се в танц неспирен.

 

Ехото на миговете в пространството отеква,

минути–пилигрими във влака на съдбата са.

 

Епохите редят се в ноти на симфония,

преплитат се ери, възходи и падения.

 

Рояци от звезди в космоса бродят,

оставят следи светли, във вечността.

 

Съзвездия рисуват картата на бъдността,

тайни на вселената в мрака се разкриват.

 

Размерите се сливат в четвърто измерение,

ако пътя открием ще видим, решение.

 

Нишки на съдбата вселената сплита,

сърцето на космоса в своя ритъм бие.

 

Тук, в лабиринта на времепространството,

всяко мигновение е врата към просветление.

 

О мечти, мечти, за недостижимо далечни звезди!

© Petya Atanasova Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Времепространство »

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??