daizy-crazy (Пепа Петрунова)
138 650
4.08.2022 г., 10:43 ч.

Кръговрат 

  Поезия » Друга
690 13 17

Някъде там, между капките дъжд,

в звънкия марш по перваза, 

нагло пробужда се мисъл за мъж,

който с живот ме наказа.

Помня очите му — две езера, 

още в цвета им се давя. 

Помня и в сушата как ме избра

и претвори ме в дъбрава.

 

С воля светкавица, с глас като гръм, 

а под клепача — с порои. 

Можех да бъда каквато не съм, 

щом ме беляза за своя. 

Буен и дързък, но с нежна ръка...

Бистър и свеж. И безимен. 

Бликна дъхът му — априлска река, 

в свят като залез пустинен.

 

Взе ме, от морска вълнà по-могъщ. 

С айсберг от власт ме пропука.

Беше единствен, съдбовен, насъщ... 

Още го чувам в капчука.

Ала веднъж, като локва от кал, 

в мътни лъжи ме подхлъзна. 

Блато погълна всемира без жал. 

Цял океанът замръзна.

 

Тръгна, студен и дълбок като вир. 

С поглед изпратих го, слисан.

В сребърни пръски из синята шир

бавно от мен изпари се. 

Мъж като облаци. Мъж кръговрат...

По-несломим от водата. 

Може би утре, щом свърши дъждът, 

пак ще го срещна с росата. 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??